Елешница помни: 114 години от гибелта на Стефан Чернев

114 години след героичната гибел на Стефан Чернев, Елешница помни. И пази жива паметта за българския войник, пожертвал живота си, за да спаси селото. „Кой си ти, сине? Кой си ти, дето ни защити? Тук Елешница ще изгради паметник!“

Тези думи на баба Вела, изречени пред безжизненото тяло на героя, продължават да отекват през времето – като признателност към човека, който даде живота си за свободата на Елешница.

И тази година признателни потомци извървяха пътя към лобното място на Стефан Чернев, за да сведат глави пред неговия подвиг. В поклонението участваха кметът на община Разлог Красимир Герчев, кметът на село Елешница Владимир Фръндев, деца от детската градина, ученици, учители, представители на читалището, жители и гости на селото.

С венци и цветя, с минута мълчание и дълбока признателност Елешница почете паметта на своя герой – българския войник, чието име остава завинаги вписано в историята на селото.

Стефан Чернев е роден в село Стойките, Смолянско. Най-малкият от петима братя, още от ранна възраст той израства с разказите за българските герои и с вдъхновението от подвига на Петко войвода.

През октомври 1912 година, в дните на Балканската война, българските войски настъпват към Разложко и Неврокопско с мисията да освободят поробените български земи. На 8 октомври разузнавателна група от 12 доброволци от 39-и пехотен Солунски полк достига Елешница. По същото време в селото пристига и чета, изпратена от войводата Христо Чернопеев, след като се появяват сведения, че оттеглящият се османски аскер може да нападне населеното място.

Войниците и четниците се подготвят за неравен бой. Знаят, че трябва да задържат противника, за да дадат възможност на основните български сили да пристигнат и да спасят селото от разграбване и опожаряване.

На 9 октомври 1912 година започва жестокото сражение. Срещу многократно превъзхождащия ги противник българските бойци проявяват изключителна храброст. Сред тях е Стефан Чернев, който остава сам срещу настъпващите османски войници.

Според свидетелските разкази той се сражава часове наред. Когато патроните му свършват, продължава бой с нож и приклад, отбивайки ударите на противниците си. Не се предава, не отстъпва, не изоставя позицията си…

„В един миг всички дълги ножове се спуснаха наведнъж към самотния български войник и го пронизаха едновременно от няколко страни. – разказва очевидец. – Главата му клюмна наляво, отправяйки сякаш последен поглед към Родопите.

И тогава се случи още нещо, което размъти моя мозък докрай. От крайната къщица се мярна една сянка и от там излезе стара жена, която без страх тръгна към насочените дула – с брадва и колче в ръка. После разбрах името й – баба Вела. Като наближи потъналото в кърви мъртво тяло на Чернев, зарида, зави, та сърцето ми се разкъса:

– Кой си ти, сине? – зарида задавено баба Вела. – Кой си ти, дето ни защити? Тук Елешница ще изгради паметник.“

Стефан Чернев загива мъченически, но Елешница е спасена.

И Елешница издига паметник..

Подвигът на Стефан Чернев се превръща в дълговечна памет за човека, който пожертва себе си, за да спаси Елешница.

Днес, високо над Елешница, на лобното място на героя, се извисяват паметна плоча и самотен бор – безмълвни свидетели на саможертвата, благодарение на която селото е спасено.

Там, където преди 114 години един български войник отстоява докрай своя дълг, всяка есен се връщат признателните потомци.

Децата и учениците на Елешница припомниха живота и делото на Стефан Чернев, рецитираха пламенни стихове за героя, останал завинаги в сърцата на поколенията.

Венци и цветя. Минута мълчание и признателност – дълбока, синовна – от кмета на община Разлог и кмета на с. Елешница, от ученици и учители, от жители и гости на село Елешница.

Всяка година, през октомври, признателна Елешница се отправя към лобното място на своя герой Стефан Чернев – да се помни и предава примерът му от поколение на поколение.