16 ноември 2026

Пиринско Днес

Югозападни вести

Ракия от Сърбия и Северна Македония подбива цените в Югозапада

Домашна ракия от Сърбия и Северна Македония буквално е наводнила пазара в Югозападна България. Напитката, предлагана като собствено производство от съседните държави, се продава за около 5 евро на литър и сериозно подбива цените на местния нерегламентиран пазар, показа проверка на „Телеграф“. на места искат до 10 евро за литър.

Така традиционните производители се оказват притиснати не само от конкуренцията на евтиния внос, но и от все по-трудните условия за реализация на собствената си продукция. За това свидетелства и продавач на зеленчуци на пазара в Перник, който не крие, че на близки пласира и ракия собствено производство.

Според други хора, които ценят домашнярката, има и съществена разлика в алкохолното съдържание. Българската ракия, която се предлага, обикновено е с градус, който не пада под 45. Вносните питиета от Сърбия и Македония се предлагат и с 40 градуса. Това ги доближава до алкохолното съдържание на масовите ракии в легалната търговска мрежа.

Най-сериозно се усеща натискът в пограничните райони, където контактите със съседните държави са всекидневие, а движението на хора и стоки е интензивно. По-евтиният алкохол намира път към местните потребители и създава конкуренция, с която малките производители трудно могат да се справят. За тях разходите за плодове, грозде, подготовка на суровината и самото изваряване се увеличават, докато на пазара се появява продукт на почти наполовина по-ниска цена.

Допълнителен проблем е, че при нерегламентираната търговия липсва прозрачност за произхода, начина на производство и качеството на напитката. Когато бутилката се предлага без документи и без гаранция за съдържанието, потребителят трудно може да установи какво точно купува. В същото време законните производители и търговци трябва да спазват изискванията за регистрация, акцизно облагане и отчетност.

Важно е да се прави разлика между личния внос на алкохол от съседна държава и доставките с цел продажба. Първото може да бъде допустимо в рамките на митническите правила и ограниченията за лична употреба. Когато обаче напитката се внася и разпространява с търговска цел, без необходимите документи и платени налози, става въпрос за нерегламентирана дейност. Именно нейното установяване е една от най-трудните задачи пред контролните органи.

В България домашната ракия не е забранена, но производството й е подчинено на специален режим. Законът за акцизите и данъчните складове допуска физическите лица да преработват собствено грозде и плодове в регистрирани специализирани малки обекти за дестилиране, познати като селски казани. За лична и семейна консумация е разрешено количество до 30 литра годишно на семейство, като за него се прилага намалена акцизна ставка. Това обаче не дава право произведеното питие да се продава свободно. Домашната ракия е предназначена за семейството, а не за снабдяване на магазини, ресторанти, хотели или други търговски обекти. Над разрешеното количество се дължи пълният размер на акциза. За производство с търговска цел важат отделни изисквания за регистрация, отчетност и облагане. Така държавата прави разграничение между традиционното изваряване на собствена продукция и производството на алкохол за пазара.

Именно контролът върху тази граница е в основата на новите предложения на Министерския съвет. На 10 ноември бюджетната комисия в парламента одобри на първо четене промени в Закона за акцизите и данъчните складове. Те предвиждат да се забрани държането, предлагането и продажбата на ракия, произведена в малките регистрирани казани, в помещения, свързани със стопанска дейност. В проектотекстовете има и изискване напитката да се държи от лицето, посочено като получател в акцизния документ, или от член на неговото семейство.

Предложението предизвика спорове заради широката формулировка. От една страна, финансовото министерство обяснява, че целта е да се пресече практиката заведения, хотели и къщи за гости да се снабдяват с алкохол, произведен уж за лична употреба. От друга, депутати предупредиха, че текстовете могат да засегнат и обичайни житейски ситуации – например човек да занесе бутилка от собствената си ракия на семейно тържество или да почерпи колеги. Предвидените санкции също са сериозни.

В първоначалния проект за физически лица е заложена глоба в размер на двойния дължим акциз, но не по-малко от 1000 евро, а при повторно нарушение минимумът става 2000 евро. За фирмите и едноличните търговци са предвидени още по-високи имуществени санкции. Текстовете обаче все още не са окончателно приети и могат да бъдат променени в хода на парламентарната процедура.