Везаната карта на Баничан – живата памет на селото

Преди броени дни се навършиха 10 години от създаването на уникалната везана карта на гоцеделчевското село Баничан. В нея са използвани 23 уникални и характерни за селото шевици-реликви, които се срещат в старинните носии. Така, древната везана памет на Баничан, оживява в наши дни, разказвайки и за символите на населеното място – старите черкви, баничанския воден лук, щъркелите, минералните извори, плетените чорапи и занаятите.
Освен, че е бродирана изкусно, от картографска гледна точка, везаната карта е направена изключително професионално, благодарение на шестмесечния, почти денонощен труд, на везбарките Христина Катранджиева, Таня Качарова и Румяна Джибова, чиято е и идеята за създаването на уникалното творение.
„По това време, преди 10 години, кандидатвахме към донорска организация и след като бяхме открили девете модела чорапи, пристилките, пищюмалите, 16-те вече бих казала на Баничан, беше предизвикателство за мен, да открия шевиците каквито са били на ризите, на кошулите на жените, защото при нас изключително уникален е женският костюм. Това беше наистина едно предизвикателство, защото когато аз залагах идейния проект, просто реших да заложа на познатите шевици. Картата е големина 70 на 100 см, и си казах, че ще сложим това, с което разполагаме.Идеята ни беше в тази карта да включим всички символи, които отличават Баничан от всяко едно населено място“, сподели за Радио Благоевград Румяна Джибова, секретар на Народно читалище „Изгрев 1930“ в село Баничан.
Тя подчерта, че намирането на традиционните местни шевици е било доста трудно, защото навремето и имало обичай, жената да си тръгва от този свят с най-хубавите си дрехи. Но, както се казва – всичко си е дошло с времето. Всичките 23 шевици, които са намерени и са използвани в картата, са от ризата на баничанката, от ръкавите и пазвата.
11-годишната тогава Христина Катранджиева и Таня Качарова от читалището, са другите две везбарки, които неуморно са помагали в извезването на уникалното творение. Трудът им е бил денонощен, защото е трябвало освен да се бродира, да се намират всеки ден нови и нови шевици.
„Интересното на тази карта, която аз от ден днешен го разказвам и нямам обяснение за себе си, е следното. Вече една по една запълвахме шевиците, ние откривахме стари снимки от Британската библиотека. Просто едно съвпадение беше, че при мене попаднаха такива снимки, по които от там пресъздавахме шевиците. Остана ни едно парченце, така „бяло петно“, бих казала в картата, след като запълнихме всичко друго, където имаше само 3-4 ш щъркелчета. Притесних се, че ни притиска времето, а няма откъде да намерим нови шевици. И тогава, съвсем случайно, Христинка ходеше на уроци по тамбура и детето видя една стара снимка, на която видяхме ръкава. И вече аз знаех, че това е баничанска шевица.
Помолих да снимат ризата, ако могат, и да ми изпратят. И така, в един петък, след 17 часа, наистина шевичката, която ми изпрати детето по телефона, седнах в петък вечер, събота и неделя да бродирам. Това бяха три денонощия работа. Тази шивица си попадна на това празното място. Тя сякаш беше отредена за там. Нямам обяснение. Не изпитвах нито умора, нито глад и жажда. Явно ме държеше работата да възкресяваш памет, да възкресяваш и идентичност. Това беше нещо уникално за мен“, разказа развълнувано Румяна Джибова.
Тя припомни, че в Международната година на картата, обявена от ООН, по свой начин това уникално творение, всъщност разказва на целият свят за любовта на хората към родното им място и към неговите символи. Тази карта наистина обиколи света и продължава да го обикаля. Това се случва благодарение и на факта, че в годината на ООН, чрез Българската картографска асоциация, уникалното творение е било качено на сайта на Международната картографска асоциация. В момента везаната карта на село Баничан се намира в местното читалище и е гордост за всички жители. Хората твърдят, че благодарение на нея е възроден интересът към бродирането и старите баничански шевици, част от местната памет, история и обичаи.
