Будителството днес: Учителят трябва да вдъхновява с поведение и знания

Будителството е необходимо във всяка епоха, но ролята му се променя заедно с обществото. Ако по времето на Паисий Хилендарски то е било насочено към изграждането на българското национално самосъзнание, днес учителят е сред хората, които имат най-голяма отговорност да поддържат любознателността, ценностите и стремежа към развитие у младите. Това подчертава учителят по български език и литература Виолета Узунова от СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“ в Благоевград за Деня на народните будители – 1 ноември.

„Будител означава човек, който пробужда съзнанието на хората и го тласка към прогресивно развитие“, казва Виолета Узунова. По думите ѝ Денят на народните будители е характерен и уникален български празник, чийто смисъл може да бъде разбран, ако се върнем назад в историята и си дадем сметка колко необходимо е било пробуждането на националното самосъзнание.

„Ако го нямаше Паисий, какво щяхме да имаме в нашата история? Това будителство е било задължително, за да може българското самосъзнание да се оформи и българският народ да достигне до днешното си съществуване“, посочва учителката.

Според нея през различните исторически епохи будителството има своята специфична роля. Ако по време на Възраждането то е било свързано с осъзнаването на българската национална принадлежност, днес познаването на историята и родовата памет продължава да бъде важно за самочувствието и идентичността на българите.

В по-широк смисъл будител може да бъде всеки човек, който допринася за пробуждането на разума, милосърдието и състраданието у другите. Именно затова, смята Виолета Узунова, обществото има нужда от хора, които вдъхновяват и дават посока.

„В едно апатично общество, ако няма водачи да държат духа, то върви към гибел“, казва тя пред БНР.

Особено важна е ролята на учителя, който е най-близо до децата и може още от ранна възраст да насърчава тяхното мислене и стремеж към развитие. Днес обаче тази мисия става все по-трудна заради бързото развитие на технологиите и промените в обществото.

„За мен будителството като учител означава да вдъхновяваш – това не е просто шаблон или дума“, подчертава Виолета Узунова. Според нея учителят трябва да бъде пример не само чрез знанията си, но и чрез поведението, отношението и начина, по който общува с учениците.

За да отговорят на предизвикателствата на съвремието, преподавателите трябва непрекъснато да се информират, да разширяват знанията си и да се адаптират към новите технологии, преди да изискват същото от децата. В противен случай разликата между поколенията в класната стая може да се задълбочи, а училището да изостане от процесите извън него.

„Разликата в ролята на учителя спрямо Възраждането е огромна и днес е много по-трудно“, отбелязва тя. По думите ѝ усилията на преподавателите са важни, но също толкова необходимо е учениците да имат желание да се развиват и да вървят напред.

В навечерието на 1 ноември Виолета Узунова отправя и своето послание към учителите – да имат здраве, търпение, разбиране и съпричастност към децата.

„Всеки един от учениците е уникат, един малък космос със своите проблеми и ангажименти. Учителите трябва да оставят своите проблеми до вратата на класната стая, да се усмихнат, когато влязат, и да приемат децата с техните притеснения и виждания“, казва тя.

Защото будителството не се изчерпва с имената и делата на големите личности от миналото. То продължава и днес – в класната стая, в отношението към децата и в усилието да им помогнем да бъдат любознателни, съпричастни и уверени хора.