От години се говори, че мазната риба и наличните в нея полиненаситени мастни киселини омега-3 са полезни за здравето и хората, които си ги набавят редовно в менюто, по-рядко развиват сърдечносъдови заболявания.
Сърдечносъдовият риск е по-нисък при тези, чиито нива на ейкозапентаенова и докозахексаенова киселина са по-високи. И двете мастни киселини се съдържат най-вече в рибата. Те се изличат от нея и се предлагат като хранителни добавки.
Препоръките от десетилетия остават едни и същи – за добро здраве, особено на ума и сърцето, е добре да се консумира риба два пъти седмично. Научен екип си поставя за цел да провери до каква степен е вярно това твърдение. Изследователите анализират данни от четири изследвания, чиито участници консумират редовно мазна риба. Общо това са над 192 500 хиляди души от 58 държави.
От тях 51 700 са претърпели различни сърдечносъдови заболявания, включително и инсулт. Останалите 139 800 са в нормално здравословно състояние. Средната продължителност на наблюдението е била 7 години и половина.
Интересното е, че резултатите не потвърждават твърдението, че консумацията на мазна риба понижава риска от сърдечносъдови заболявания. Но това се отнася само за здравите хора. Що се касае до пациентите с налични болести на сърцето или преживян инсулт, консумацията на мазна риба допринася за 16% спад на риска от развитие на нова сърдечносъдова патология.
Достатъчно е да си хапваме две порции по 175 г риба седмично.
Консумацията на повече риба е излишно, или поне не носи допълнителни ползи за здравето, изтъкват изследователите.
Според тях заключенията от труда им могат да се използват при изготвянето на профилактични режими, насочени към съхранение на здравето при пациенти със сърдечносъдови заболявания.
Мазните риби включват сьомга, риба тон, скумрия, херинга и сардини. Тези видове съдържат най-високите нива на дълговерижните омега-3 мастни киселини, каквито са ейкозапентаеновата и докозахексаеновата киселина. Най-вероятно те са в основата на ползите при сърдечносъдовите заболявания от рибата, коментират авторите.
