Шефът на СФСМВР Валентин Попов: Въпросът с трагедията до Елхово беше не дали, а кога

– Г-н Попов, преди дни отново се разигра трагедия в МВР, загина полицай на границата. Защо престъпиците по браздата станаха изведнъж толкова нагли?
– В тази трагедия, която се случи въпросът на беше дали, а кога. Натискът по тези участъци на границата е от преди 10 г. Това, че не реагирахме тогава адекватно си е наш проблем, жалкото е, че като резултат загиват хора.

– Подготвени ли са българските полицаи за такива сблъсъци с престъпници?
– По-голямата част от българските полицаи са добре подготвени, да речем, че има някои пропуски в някои области. Но има едно голямо но. Ако вземете най-добрия патрулен полицай от София, най-добрия разследващ полицай от Пловдив и ги изпратите на границата, не съм сигурен, че ще бъдат толкова ефикасни, колкото са били на постоянната си работа. Те не са обучавани за това. Ние не сме универсални войници. Ние сме специалисти. Всяко направление в МВР си има своята специфика. Няма начин един полицай да е добър във всичко. Командироват се на границата полицаи, които не са опитни в това. Този проблем трябваше много отдавна да бъде решен, да бъдат обучени хора.

– Прекъсната ли е връзката между опитните полицаи и тези, които тепърва започват в професията?
– Тя е затруднена, но не е прекъсната. Въпросът в случая е друг. Трябва разследването да стане бързо, открито и прозрачно. И има още нещо важно за колегите, които са там – тези хора в последно време не чувстват зад гърба си държавата.

– Ефективна ли е оградата по границата?
– С ограда можете да спрете животно, но не можете да спрете човек. Тази ограда, за която съм чувал, че може да бъде доста по-добра, но каквато и да е, е възпрепятстващо съоръжение, но няма да спре никого. Трябва да има комплексни мерки – като се започне от електронни средства за наблюдение, като се премине през добре обучени служители, добре оборудвани, разполагащи с добър автопарк.

– Не мислите ли, че и корупцията е сериозен проблем? Напоследък се разкри, че доста МВР служители, включително и на „Гранична полиция“, са помагали на трафикантите.
– Не, не смятам, че това е големият проблем. Няма държава, в която корупцията да е изкоренена напълно. Няма част от българското общество, в която да няма корупция. Нали не очаквате, че можете да намерите корумпирани представители на всяка друга професия в България, а само в МВР да няма такива? Доколкото може МВР се разправя с въпросните корумпирани.

– Защо, според вас напоследък има бум на битовата престъпност и то тежката, свидетели сме на непрекъснати убийства?
– Не съм запознат със статистиката в детайли, но не мисля, че има много сериозен бум на престъпността. Трябва политици да спрат да се упражняват с МВР и да вземат най-сетне да разработят една сериозна програма за това как трябва да изглежда това министерство, какво очакват българите от него. И спокойно, без бързане, да започнат да реализират тези промени. От това се нуждаем много – и държавата, и МВР, и всички българи.

– А докъде стигнаха реформите в МВР?
– Както обикновено – до никъде. Макар че според бившия министър Рашков били приключили на 98%. Реформите катастрофираха по простата причина, че се опитваме да решаваме проблема на парче, правим кръпка върху кръпка. Така не става. Трябва определена визия как трябва да изглежда това министерство, с какво трябва да се занимава.

– Честите смени на полицейски началници демотивират ли редовите служители?
– Чак толкова чести смени няма, но друг въпрос е доколко са били необходими. Как се създава екип, как се избират ръководители – това е наука. Не съм сигурен, че във всички случаи тази наука е добре овладяна от тези, които я прилагат. Нова това остава вече на тяхната съвест.

– Измести ли политиката професионализма в МВР?
– С риск да ви шокирам, че ви кажа, че това не само е точно така, но през последните години политизацията на МВР премина всякакви граници. Оттам нататък всичко е опорочавано. Може би в някои случаи това е една от причините за смяна на ръководители. Това министерство трябва реално да бъде деполитизирано.

– Кой е виновникът за основните неуредици в МВР?
– Това не са служителите. Основните виновници за неуредиците в МВР са българските политици. Не може професионален ръководител да направи някакви неща, ако за тях предварително не са се погрижили политиците. Говорим и за закони, и за законова нормативна уредба, говорим за бюджет и как да бъде изразходван, говорим за оборудване, за техника и дори за елементарните полицейски униформи.

– А какво прави полицейският синдикат за всичкото това?
– Ами опитва се да извади това всичкото на показ от много години. И от време на време събаряме някой тъп подзаконов акт, неприложим или приложим по начин, който накърнява законни права и интереси на служителите. Ние не разполагаме с инструментариум да направим друго. Ние нямаме дори право на колективен трудов договор. Опитваме се да правим всичко, което е по силите ни и за което имаме възможности.

– А доколко ръководството на МВР се съобразява със синдиката, с исканията на полицаите?
– Не толкова, колкото би трябвало. През цялото време, откакто съществува синдикатът, ние не сме приемани като равнопоставен партньор в социалния диалог. Няма ли го това нещо, няма резултат. Това са неща, които развитите държави в Западна Европа са постигнали много отдавна и те са в основата на един истински социален диалог, от който печелят не само служителите, но и държавата и хората. При нас проблемът в случая е въпрос на отношение.

– Тоест излиза, че нямате диалог с ръководството на МВР?
– Ние имаме диалог с ръководството през годините, поставяли сме наболелите въпроси. Но доколкото по-голямата част от тях са оставали нерешени, ефектът е слаб. Иначе да, говорим си.

– Доколко има доверие между полицаите и ръководството?
Засягате една изключително болезнена тема. МВР се намира едновременно в няколко кризи. Една от много неприятните е кризата на доверието. За огромно наше съжаление тя се задълбочава. Много често ръководителите нямат доверие на сътрудниците си, служителите нямат доверие на ръководителите си, всички заедно нямат доверие на политиците. Жалкото е, че по тази криза на доверието изобщо не се работи. Тя трябва да бъде преодоляна поне в известна степен. Това доста би облекчило всичко останало. Ако се задълбочава, нещата ще стават все по-тежки и сложни.

в. „Труд“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post Диана Габровска ще го прави с мъж с пенис за… 1 млн. долара
Next post Калоян Паргов: Корнелия, тук сме! Недоволните в БСП растат