Храната в Сан Себастиан е превърната в изкуство

Казват, че човек яде и пие, за да живее. Но в Сан Себастиан е наопаки. Добрата кухня и вино са на такава почит, че в края на миналия век в града се създават специални клубове на гастрономите. Днес те са повече от 50, като всеки от тях има над 150 членове. Числеността им е направо изумителна за град с около 200 000 жители.

Ясно, че в този влюбен в храната град са и някои от най-добрите ресторанти в света. Неслучайно той се слави като испанската столица на гастрономията.

Градът се намира в Страната на баските, автономна област в северната част на Испания. Разположен е амфитеатрално близо до устието на река Урумеа на Бискайския залив. Планините Игуелдо и Ургул пък сякаш рамкират входа на града, който е само на 20 км от френската граница.

Основаването му се губи далеч в миналото и никой не знае със сигурност колко е стар. За първи път се споменава в документи от 1014 г. Старото му баскско име е Доностия, пише в. Филтър.

През годините Сан Себастиан често става жертва на различни политически интриги поради стратегическото си положение. Той е почти единствената връзка между Франция и Иберийския полуостров. Последната си най-голяма травма градът преживява през 1813 г. Тогава той става бойно поле на испански, португалски и британски войници срещу френската армия. Бомбардировки, пожари и кланета опустошават Сан Себастиан. Оцеляват само 35 от общо 600 къщи. Нещастието обаче сплотява местните жители и те постепенно възстановяват и разширяват града си. Сан Себастиан се превръща в туристически и търговски център.

През 1845 г. лекарите на кралица Изабел II й препоръчват почивката в града като терапия срещу херпес. Те смятат, че морската вода тук има лечебно въздействие. Идването на кралицата създава прецедент. Оттогава всяка година кралската фамилия пристига в града, за да се наслади на бриза край Кантабрийско море.

Поколения кралски фамилии запазват традицията. Така Сан Себастиан се превръща в лятната политическа столица на страната. Статусът на хората, които го посещават, определя развитието му. В града се откриват луксозни хотели, резиденции, спортни съоръжения, елитни клубове. Сан Себастиан става един от най-популярните курорти в Европа.

Макар и абсурдно, но Първата световна война също допринася за развитието на туризма тук. Тогава Испания е неутрална страна и Сан Себастиан е най-близкият космополитен център отвъд военната зона. Аристократи, политици, артисти и предимно богати хора търсят убежище тук. Тогава в града настъпва времето на Бел Епок. Хората безгрижно танцуват под звуците на валса, полката и чарлстона. Но забавлението внезапно секва, когато правителството затваря казината и залаганията стават незаконни. Световните конфликти и Испанската гражданска война водят до период на стагнация.

Чак в края на 70-те и 80-те години Сан Себастиан успява отново да възвърне славата си. Съживяването на туризма става твърде бързо и надхвърля дори най-оптимистичните прогнози. Но клиентелата вече е друга – хора от различни класи сменят предишните европейски аристократи.

Плажовете и заливът на Ла Конча обаче си остават сърцето на този очарователен град, потънал в цветя и зеленина. Дори и през януари плажовете се пълнят с туристи. Тогава те идват тук за големите регати в Деня на св. Себастиан – 20 януари. Градът е оживен през цялата година. Много хора идват само за залаганията на популярните конни състезания или в казината. Гости се тълпят и по време на международните кино и джаз фестивали.

Но Сан Себастиан си остава най-прочут с пикантната баскска кухня. Градът е пълен с изискани ресторанти, в които след всяко блюдо чужденците облизват пръсти. Едни от най-добрите се намират на крайморската улица при залива Ла Конча.

Ресторантите са рай за любителите на морската кухня. Испанците са най-големите консуматори на риба в света. Най-популярните ястия включват раци, малки змиорки с чесън, треска в зелен сос и морска лястовица на грил с дървени въглища.

Месните блюда често изненадват с размера на мръвките. Например известните телешки пържоли тежат повече от половин кило. Предлагат се също вкусни ястия от агнешко и дивечово месо. Mесо от пъдпъдък в лозови листа е един от специалитетите в града.

Типичните стари заведения миришат на чесън. Той е много използвана подправка в местната кухня. Вътре стените са облечени с дърво и по тях често висят бутове. Посетителят си посочва от коя част да му отрежат.

Виното пък се налива направо от бъчвите. Любопитно е човек да опита кухнята в прочутите клубове на гастрономите. Там обаче можете да попаднете с покана от вътрешен човек. В клубовете могат да членуват само мъже, които готвят и сервират ястията. Рядко изключение са така наречените „вечери на странните дами“. Клубовете обикновено се състоят от просторна трапезария, кухня, килери и изба за напитките. Като сготвят, мъжете се събират заедно около дълга маса и опитват пикантните манджи и отлежали вина. После дружно запяват баскси песни.

Баскският език е официален в града наред с испанския. Този уникален език предхожда езиците от романската група и не прилича на никой друг в Европа. Повечето местни обаче говорят много добре и френски. Английски знаят предимно младите хора.

Пристанището е една от най-оживените части на града. То просто гъмжи от лодки, отрупани с риба. Наоколо са красивите плажове и шикарните заведения. Оттук туристите наемат лодки, за да се разходят до близкия остров Санта Клара.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post 13 вярвания от цял свят, според които ще си навлечете лош късмет
Next post Алън Пардю: Не биваше да се заемам с ЦСКА, но ми стана жал