Хампарцумян: Опозицията също понатрупа дълг и наистина ще го връщат децата

Хампарцумян: Опозицията също понатрупа дълг и наистина ще го връщат децата

Имаме бюджет, има правила, по които се харчи. Сегашният бюджет е актуализиран и ръцете на правителството не са вързани. Един разумно дефицитен бюджет е възможен. България през 1984 г. е имала около 400 млн. долара външен дълг, което е нищо за тогавашния бюджет. Само 5 г. по-късно той става близо 6 млрд. долара. Трябва да сме разумни.

Това заяви банкерът и председател на Българския форум на бизнес лидерите (БФБЛ) Левон Хампарцумян в предаването „Денят ON AIR“.

Той отбеляза, че взимането на дълг е заем от нашите бъдещи доходи и добави, че ако този дълг се използва в посока доходите ни да растат в бъдеще, значи нещата са добре.

„Ако не направим усилията сега, няма да имаме конкурентоспособна позиция после. Опозицията също понатрупа дълг и наистина ще го връщат децата. Неравенството в доходите е поносимо до една определена граница. Част от преразпределението на националното богатство трябва да отиде при тези, които са най-закъсали. Разбира се, без държавата да се вкарва в дългова спирала“, каза още Хампарцумян.

Икономистът Стоян Панчев посочи пред Bulgaria ON AIR, че не е изпълнена капиталовата програма на бюджета.

„На този етап бюджетът е дори с малък излишък, пари има в министерствата. Повече ме притеснява разходите да не излязат извън контрол. Лихвите започват да се влошават, защото теглим кредити. Валутният борд спира натрупването на дългове. Съгласен съм, че твърде голямото натрупване на дълг има доста неприятни последствия“, коментира той.

Панчев изтъкна, че в споразумението между управляващите партии е записан дефицит между 3,5 и 4,5%. Цялата структура на договаряне му приличала на актуализация на бюджета. До голяма степен разходите били таргетирани за справяне с инфлацията, а нямало да бъдат инвестирани.

Докато имаме валутен борд, няма риск да влезем в дългова спирала, убеден е Панчев.

„Инфлация ще има. Тя е проблем за хората с фиксиран доход. Работата на централните банкери, правителствата и бизнесите е да балансират това нещо, за да може част от дълговете да се абсорбира, друга част да се върне, икономиките да са устойчиви и да растат. Тази цел се постига с различни инструменти. Ключът е да имаме какво да продадем. Трябва най-много да насърчаваме предприемчивостта“, каза още Хампарцумян.

Стоян Панчев смята, че в нашия случай инфлацията е вносна. Той допусна, че може по-продължително време да имаме висока инфлация.

„Ситуацията не е овладяна. Трябва наистина да се случи някакъв много рязък скок в производството“, поясни икономистът.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.