– Г-н Кацарчев, от Министерството на финансите обявиха, че ще предложат бюджет за 2023 г. с дефицит под 3 процента от брутния вътрешен продукт. Смятате ли, че това може да стане?
– Звучи оптимистично. Реалистично може да се очаква подобна цел да се реализира в период до 3 години и то при силна изпълнителна и законодателна власт, приемственост и последователност в политиките. Настоящата ситуация се характеризира със значително нарастване на разходите на бюджета (с над 12-15 млрд. лв.) и намаление на приходите (с около 1 млрд. лв.). Отчитайки поетите ангажименти, свързани с разходите за пенсии, компенсации за бизнеса, работни заплати, допълнителни социални плащания и не на последно място нивото на постоянните разходи в държавния бюджет от една страна. Решетъчната данъчна политика, предоставяща възможности за лоши данъчни практики, съответно намаление на приходите и очакваната силна резистентност срещу възстановяването на данъчната неутралност от друга страна. И от трета страна липсата на обществен ангажимент от страна на бизнеса, правят задачата трудна за реализация от политическа гледна точка, включително в контекста на предстоящите местни избори.
– Най-съществената промяна, предлагана от Министерството на финансите, е еднократно облагане на свръхпечалбите на фирмите, реализирани през втората половина на 2023 г. Смятате ли, че това е справедливо?
– Въпросът за еднократно облагане на свръхпечалбите, както винаги, има две страни. От гледна точка на бизнеса това е несправедлива мярка, тъй като изземва допълнително част от печалбите в полза на обществото. От държавническа гледна точка мярката представлява еднократно, допълнително преразпределение на паричен ресурс, получен на базата на конюнктурни пазарни условия. При нормална пазарна ситуация не би било възможно да се генерират печалби в подобни размери и ръст (годишно нарастване на печалбата е около 10 млрд. лв.). Недоумение буди високият ръст на депозитите в банките, в същото време не се наблюдава ръст на инвестициите в икономиката, така се създават едни мъртви пари. Никой не желае да плаща повече данъци, но възникват ситуации, в които е необходима консолидация на обществото и понасянето на повече тежест от най-богатите. Ще дам за пример Швеция. По време на икономическата криза в края на ХХ век правителството им и големият бизнес решават и въвеждат данъчна ставка от 100% за доходи над прага на богатство. Допълнителните суми са използвани пряко за запазване на работните места. Естествено, това у нас няма как да се случи, по много причини. Преразпределението на свръх печалбите от държавата има и още един плюс – парите ще се влеят в потреблението, т. е. икономиката, вместо да стоят в свръхликвидните ни банки. Днес общественият интерес изисква бизнесът да подпомогне собствената си държава.
– Друга съществена промяна е предложението за връщане на ДДС на 20 на сто за ресторанти и спортни съоръжения? Време ли е ресторантите да бъдат облагани със стандартната ставка на ДДС?
– Моята позиция винаги е била една и съща. Данъчната система трябва да е максимално неутрална. Тя не трябва да се използва като инструмент за квазисубсидиране на икономически субекти и да дава предимства на пазара. Последните години бяха направени редица пробиви в равнината на данъците, връщането към неутралната данъчна политика трябва да стане максимално бързо. Всяко освобождаване или облагане с намалени ставки действа като магнит за недобросъвестните да търсят начини да се възползват и да плащат по-малко данъци. Днес прогнозите са за бъдеща рецесия, съпътствана с неяснота относно ефекта от поредните фалити на банки, очаквания за покачване на лихвите по кредити и продължаваща тенденция за нарастване на цените. При такава картина разумно би било да има една ставка по Закона за ДДС и тя да е намалена от 20 на 18 на сто. На всички вече е ясно, че цените не падат, когато се намаляват данъчните ставки, но пък носят повече приходи за бюджета, защото част от измамниците с ДДС напускат арената. Ще направя аналогия с времето след кризата от 1996-1997 година. Взетото решение за намаление на основната ставка по ДДС от 22 на 20 на сто донесе повече от прогнозираните приходи в хазната.
– В средата на годината изтича намалената ставка на ДДС за парното от 9 на сто и от Министерството на финансите не предлагат действието u да бъде удължено. Смятате ли, че трябва да бъде премахната мярка, която е от съществено значение за семейния бюджет?
– Решението е комплексно. Всичко зависи от държавните регулаторни органи, Министерство на финансите и Народното събрание. Към днешна дата цените на енергията се нормализират или поне така изглежда. България е най-бедната държава в ЕС, което резонно повдига въпросите за жизнения стандарт. Когато заплатите са ниски, то властта е тази, която трябва да намери решение, така че да осигури нормално съществуване на хората. Аналогична е ситуацията и с цените на питейната вода, електроенергията, природния газ и дървата за огрев, използвани от домакинствата. Ако намалената ставка е единственото приемливо решение, то изключението трябва да се запази. Естествено съществуват и други механизми за регулиране на цените на монополните услуги. От години се приказва какво е необходимо да се направи, но нищо не е налице. Основните дупки са свързани със загубите от пренос на топлоенергия и вода, начина на формиране на себестойност, включително преоценките на съществуващите активи, новите инвестиции и не на последно място – цените на външните услуги, ползвани от монополните дружества.
– Редица икономисти се изказаха, че стандартната ставка на ДДС трябва да бъде увеличена на 22%, за да бъде намалена инфлацията. Удачно ли е това?
– Вдигането на данъци по време на криза, изисква особено внимателен подход. Историята сочи, че това е по-скоро грешен ход с редица негативни за държавата и хората последствия. Размерите на косвените данъци действат пряко върху крайните цени и фактически се заплащат от крайния потребител. При по-високи косвени данъци рязко се ограничава потреблението на стоки и услуги от най-нискодоходните групи. За богатите увеличение на цените от 1-2 пункта няма да се отрази, но за останалите води след себе си нови лишения. Смешно е да се твърди, че косвен данък, който директно води до увеличение на крайните цени, ще доведе до намаление на инфлацията. Напротив – увеличението на данъчната ставка на ДДС ще е основен мотив за ново увеличение на цените. При нарастваща инфлация, предизвикана от човешки фактори, отнемането на пари от пазара води до концентрацията им в определени субекти – обикновени големи корпорации и банки, за сметка на обедняването на масата. Тук се проявява и една от основните функции на държавата – преразпределителната. Оцеляването на обществото и премостването на кризата изискват и задължават държавата да се погрижи за нацията и икономиката за сметка на най-богатите. Не трябва да се забравя, че при пасивност от страна на държавата следващият ефект е прегряване, т. е. неколцина сектори ще дръпнат напред, но останалите ще са изостанали толкова, че ще доведат до непланирани загуби във водещите. Пътищата за преразпределение преминават през преките данъци – корпоративен, подоходен и местни. Икономически и социално е целесъобразно да се търси обществен консенсус за въвеждане на прогресивни подоходни данъци (ние сме едно от изключенията в Европа) с прагове – праг на жизнен минимум и праг на богатство. Местните данъци също не отразяват прага на богатство.
– От министерството предлагат да бъде въведено и предварително деклариране на превоза на рискови за държавната хазна стоки. Смятате ли, че това ще доведе до намаляване на сивата икономика, която според някои анализи е 33 на сто?
– Сивата икономика е част от реалността. Размерът u отразява доверието в държавата и силата на властта да се справи с нея. Корупцията е основен фактор за генериране на сива и черна икономика. При подобно ниво на отношението гражданин-държава не е за препоръчване да се пресолява манджата. Въвеждането на още режими в днешно време едва ли ще доведе до голям ефект върху приходите. Да, може би ще поуплаши някой, но едва ли ще са големите играчи на нелегалния пазара. Наблюдава се тенденция последните години законите да стават все по-детайлни, процедурите все по-бюрократични, санкциите и глобите да се разширяват и растат неимоверно, но какъв е ефектът? Справка – войната по пътищата. Както е казал древногръцкият мъдрец – колкото по-слаба е властта, толкова по детайлен е законът. Без морал няма как се възстанови доверието към държавата. Основната цел трябва де възстановяване на държавността, всичко останало е обречено.
– Министърът на финансите Росица Велкова обяви, че минималната заплата за 2024 г. трябва да е 940 лв. Смятате ли, че такова увеличение е удачно?
– Както вече споменах, България е най-бедната държава в ЕС. Говори се за най-високия икономически ръст в сравнение със страните-членки, но как това се отразява на обикновения човек? Как българинът да придобие самочувствие, да може да си осигурява насъщния и то без притеснение при положение, че около 70% от хората в страната имат доход под жизнения минимум? Виждаме, че инфлацията при основните хранителни стоки надвишава 50% в сравнение с преди две години. Наблюдават се процеси, които би трябвало да стреснат всеки управник. Младите хора не искат да останат у нас, предпочитат да работят в чужбина. Демографската криза се задълбочава и вероятно българите ще са намалели с около милион за следващите 25 години. Ако целта е обезлюдяване, то най-правилният път е безработица и ниско заплащане на труда. Ако се търси стабилизиране, то пътят е достойни доходи и силна икономика. При минимална работна заплата от 940 лв., то чистата сума ще е около 660 лв. За къде по-напред ще стигне? Това е добро предложение и е в защита на най-нискодоходните групи. Да, работодателите ще отговорят отрицателно и ще защитават тезите си, но и те самите имат нужда от здрави и добри работници и служители, които да произвеждат качествени услуги и стоки.
– Бюджетните разходи нарастват значително заради увеличението на пенсиите през миналата година. Смятате ли, че и тази година пенсиите трябва да бъдат увеличени по „швейцарското правило“ с 12 процента?
– Пенсионерите са една от най-уязвимите социално групи. Задължение на държавата е да им осигури нормален живот, въпреки нарастващия дефицит. Особено внимание следва да се отдели за хората с най-ниските пенсии. Ако твърдим, че сме цивилизована държава и общество, трябва да сме непримирими към бедността, а това е обществен дълг и отговорност към нашите майки, бащи, дядовци и баби.
– Смятате ли, че програмата за компенсиране на бизнеса за високите цени на тока трябва да бъде спряна? Това ще доведе ли до покачване на инфлацията?
– Решение на бизнеса е как ще ценообразува, но към днешна дата няма видима пазарна предпоставка за увеличение на цените. Цените на енергоносителите се нормализират, което логично води до преразглеждане на мярката с цел спирането u. Вероятно би могло да се предвиди да продължи да действа за малък брой микро и малки и средни предприятия и то не за всички, след задълбочен анализ. В полза на подобно решение е и статистиката на БНБ и НАП, налице е значително нарастване на депозитите, на печалбите и на дивидентите на предприятията (печалбите растат с около 10 милиарда лева годишно). В същото време не се забелязва подобен ръст при инвестициите. Не се намаляват цени и се води постоянна борба срещу увеличението на заплатите.
– При положение, че в администрацията има натиск за увеличаване на заплатите има ли друг начин да бъдат ограничени разходите на държавния бюджет?
– Може, разбира се, но ефектът не би бил голям. Постоянните разходи представляват огромен дял в бюджета и тяхното намаление без адекватна реформа не се получава. Не трябва да се забравя, че при съкращения в администрацията, в текущата година не могат да се реализират икономии. Малко са перата, които могат да бъдат съкратени, и то след анализ на рисковете – спиране на назначенията, капиталови, командировки и други. Не трябва да забравяме, че огромните инвестиции в инфраструктура, също покачват разходите на годишна база. Намирането на приемливо решение без да поставя в риск бъдещите бюджети преминава и през приходите. Балансирането на интересите на данъкоплатците и обществото е от първостепенно значение при управлението на държавната хазна. Друг лост е стимулирането на дарителски кампании в полза на определени бюджетни мероприятия, например в социалната сфера и образованието. За съжаление у нас няма трайни традиции за това.
„Труд“
