Тихомир Безлов: Голямото купуване на гласове остава за местните избори

– Г-н Безлов, вие следите предизборната ситуациия и полицейските акции срещу търговията с гласове. Има ли някаква промяна през тази кампания, доколкото бяха променени някои правила – върна се хартиената бюлетина, ще се прави видеозаснемане в секциите и т.н.?
– Според мен няма някаква радикална промяна, която да окаже влияние и да промени ситуацията. Да, ще е по-лесно в някои отношения при отчитането на купен вот с хартиена бюлетина, но „търговците“ вече усвоиха различни техники, свързани с машините, така че не това е решаващото. Големият проблем, в сравнение с миналото, e че едно време имаше едни пълни ромски махали и едни хиляди желаещи да гласуват срещу някаква определена сума. Сега, като погледнете ромските махали, те са празни. Или пък обратното – като отидете в Западна Европа и погледнете нашите ромски общности, става ясно, че има огромен процент хора, които са се изнесли от България и не участват в изборите. Разбира се, имаше единични случаи, в които бе организиран вот в чужбина от роми и хора с турски произход, например в Париж, като там не ставаше дума за плащане на пари, а за опити за мобилизиране на дадена етническа общност, но те няма как да окажат влияние на резултатите от изборите. Но в страната отдавна няма такива квартали като „Столипиново“ в Пловдив с 40 000 гласа, „Токайто“ в Пазараджик – с 15 000 гласа, „Нов път“ във Видин и т.н. Сега „резервоарът“ за купени гласове е много по-малък, докато в Германия след 2014 г. живеят и работят над 350 000 гласоподаватели, колкото имаме в целия Пловдив например. Другото нещо, което е характерно за ромския купен вот е, че трябва да имаш определени контакти и доверие. Не може днес да отидеш в махалата и да кажеш: „Ето ви пари, купувам 1000 гласа“. Няма как да ги получиш, защото не те познават, не ти вярват…

– То нали за 2 години имаше 4-5 избора, те търговците вече се знаят много добре, знаят кой е платил, кой не е платил, кой е отчел, кой не е отчел?
– О, да, има натрупан опит, знае се кой има репутация, кой действително осигуряват гласовете и кой само взима парите, без да ги предоставя. Спомням си навремето поведението на полицейските началници, тъй като нали покрай изборите имаме мътни времена, не се знае кой ще дойде на власт, те гледаха да се намесват, но без да вземат една или друга страна. И понеже много добре знаеха кои купуват, искаха да не се продава само за една партия, а за две, за четири, но да не се наклонява само едната везна. Освен това вътре в самите партии има тази битка за преференции и на практика преференциите счупиха машинния вот. Защото през преференциите можеш да отчиташ твоите дилъри какво са ти продали. Разбира се, не трябва да се абсолютизира, не навсякъде е така, но например, ако Иван е обещал 115 гласа и му кажеш да са за преференция №6, после можеш да провериш дали си и е изпълнил договореното. Също не трябва да се абсолютира – не само роми си продават гласове, има и различни други общности, включително и от мнозинството. Това го наблюдавахме за първи път през 2003 г. на местни избори в богати общини по Черноморието – в Несебър, в Созопол, Балчик, където избирателите не са много на брой и всеки глас има значение. Имаше кеш плащания за гласове на възрастни хора, които иначе не искаха да ходят да гласуват. Тогава се появи тази система на стотници и десетници, в годините това продължи, прехвърли се и за други видове избори. Например в София я имаше с гласовете на студенти в Студентския град, имаше го в квартали на Перник, в Благоевград и т.н. Спомням си за изборите през 2005 г., след които се създаде Тройната коалиция, направихме проучване в градове от Подбалканския път – Сопот, Карлово, Казанлък, Сливен и имаше един и същи модел. Значи най-хубаво развиваше този модел една етническа партия. Нейните представители намират в града местен човек, влиятелен, тартор сред общността, назначават го на заплата, плащат му и му казват, че неговата задължение е да им осигури едиколко си гласа на изборите. И още тогава стана ясно, че не може всеки от всяка партия да влезе в квартала и да купува гласове, а тези дилъри продължаваха да раздават не само пари, а брашно, захар и да осигуряват дадена бройка.

– А как преценявате действията на полицията срещу изборната търговия? За последните две години имаше много оплаквания за тормоз над възрастни хора, над учителки и т.н.
– Говорите за ексцесии от по-предишните кампании. Струва ми се, че за изборите през октомври и за тези избори вече няма такива крайности, въпреки че полицията продължава да действа, предполагам, по подобен или по същия план. По областни дирекции и по райони имат набелязани определен брой операции, те си знаят в кварталите кои са лихвари, къде са бакалиите, в които се продава на вересия и после дълговете се опрощават. Това не са някакви много сложни дилъри – полицаите ходят и намират лични карти, списъци с номера и имена, прибират ги. Но проблемът е как това престъпление го доказваш. Полицията вече има много сложни отношения с прокуратурата, но и самото доказване на покупката е сложно – изискват се СРС-та, белязани банкноти, свидетели и т.н. През годините има осъдени за купуване на гласове, но то не е нещо, което да спре онези, които участват в това престъпление. В същото време не е обективно да кажеш, че полицейските усилия нямат смисъл – напротив, те са важни, това е натиск, който влияе, има такива, които се уплашени от претърсвания и разпити, знаят, че полицията ги е набелязала и ги следят, това може да ги спре да купуват гласове, или да го правят масово. Но тук говорим само за натиск. Реално повлияване би имало, ако засегнеш връзката на партиите и дилърите, ако хванеш хората с кинтите от партиите, които отиват и ги носят по махалите. Ето това не се прави, защото ти трябва агентура, СРС-та, много ресурс, капацитет на хората по места. Трябва ти областните директори да не се страхуват, че като минат изборите, ще се обърне ситуацията и политиците ще ги уволнят. Освен това тези избори са под сянката на местните избори през есента. От гледна точка на партиите не сега трябва да се харчи, а големите суми по-добре да се пазят, когато се избират кметовете и общинските съвети. Тогава ще е голямото пазаруване. А сега няма хоризонт – не се знае ще има ли правителство, за колко време ще е, ще остане ли служебен кабинет на Радев. Плюс това маса партийни пари вече бяха изхарчени за избори последните 2 години.

– Все още не са излезли окончателните данни на МВР за престъпността през 2022 г., но от картината в последните месеци се вижда нарастване с 8-10 % спрямо 2021 г. Това много ли е или малко?
– Престъпността няма как да нараства много и първата причина за това е демографията. Споменахме по-горе за опразването на ромските квартали, ето един от основните фактори и за намаляване на битовата престъпност. Едно рисково население с нисък доход, с лоша социализация, висока безработица, с ниско или без никакво образование просто го няма. През 2020 г. от Центъра направихме последното проучване за конвенционалната престъпност в България. Нашата хипотеза беше, че са най-засегнати най-много малките населени места, но се оказа, че тя не е вярна. Там се виждаше само, че го има спомена за предишни масови криминални инциденти отпреди 15 или 20 години. Да, хората продължават да мислят, че е опасно, страхуват се, заключват се, оплакват се, че не са виждали полицай цяла година, но реалността е, че там няма инциденти, дори само защото няма кой да ги направи. Естествено – не навсякъде е така, има села и градчета с тотално изпразване на ромските махали, но има и места, където са се запазили и няма сериозна миграция. Към влиянието на демографията спрямо престъпността може да се добави и спадът като численост на групата от мъже на възраст от 15 до 30 години, които доказано са най-честите извършители на престъпления. Тази група в последните 20 г. е намаляла с 30 %. Рязко са намалели и маргинални групи – наркозависими, необразовани, бездомни и т.н., те вече не са такъв фактор. Другото нещо, което тази година се разклаща, но иначе доскоро беше стабилно – има ръст на доходите и много ниска безработица – в момента е под 4 %, което никога не се е случвало. Ако сравним този период с онзи с най-високи нива на престъпност от края на 90-те и началото на века, тогава безработицата официално беше 21%. Когато имаш работа с постоянен доход, по-рядко прибягваш до търсене на други доходи от незаконна дейност или престъпления.

– А защо МВР отчита и все по-малко заловени наркотици?
– Това не е странно, защото през годините са имали някакви пикове, които сега няма как да достигнат – примерно залавят 360 кг кокаин наведнъж, както се случи в Студентския град. Но пазарът на наркотици у нас продължава да е голям проблем, защото от една страна засяга младото население, а от друга – появяват се опасни тенденции. Такова е навлизането на „Кристал мет“ – това е метамфетамин на кристали, пречистен много повече от разпространявания досега у нас, наричан пико, който е с много примеси. Някои в САЩ вече сравняват епидемията от кристал мет с хероиновата епидемия, защото бързо води до пристрастяване. Това са кристали, които не могат да се смесват с боклуци. В САЩ се произвежда основно от мексиканските наркокартели, докато в Европа се смята, че идва от бази в Близкия и Средния изток. Има изследвания, че големи насаждения от опиум в Афганистан са заменени с ефедра – това е растението, което се използва за прекурсор за „Кристал мет“. Той се появи около войната в Сирия и Ирак, като другият евтин източник за суровини са химикали, доставяни от Индия и Китай. „Кристал мет“ е с много силно въздействие, увеличава силата и издръжливостта, проблемът е, че качва агресивността. По-скъп е от други наркотици, но е по-евтин от кокаина и затова му е голям конкурент. Засега оценките са, че в България не може да се говори за епидемия от „Кристал мет“, но употребата му нараства основно във Варна и София, като вече са регистрирани прояви на бруталност и агресивност. Смята се, например, че младежът, който изнасили и уби водещата от кабелна телевизия в Русе, е бил надрусан точно с „Кристал мет“.

– През миналата година има увеличение и на незаконната миграция…
– Точно така – след наркопазара, това е вторият голям проблем на МВР с организираната престъпност. Има огромен брой хора и много чужденци, които участват, сложна организация в няколко страни. Нашите полицаи нямат капацитета и агентурата да проникнат в тези структури. В мрежите в цяла Европа участват бивши мигранти, които са дошли преди много години и сега стават каналджии. Особеност също е, че на високите нива в йерархията са от съответната етническа група и до тях няма външен достъп, говорим за общности от сирийци, мароканци, афганистанци и т.н. Вече има такива големи общности в Западна Европа, които финансират пътуванията, като все по-предпочитано става влизането в Европейския съюз през Гърция и през България. Например мароканците вече не минават през коридори в Испания и оттам към Франция, Холандия и Белгия, а отиват в Турция и оттам – през Балканите. В същото време от миналата година има огромен ръст на товарите през северната ни граница заради войната в Украйна, което изисква увеличаване на граничните полицаи по пунктовете там, което в някаква степен оголва пък южната граница и западната граница към Сърбия. Изглежда, че същият процес има и в Унгария и Румъния, които са пренасочили ресурси към украинската граница, което отвори коридорите откъм Сърбия и по-лесното преминаване на мигрантите през Унгария към Австрия и Германия. Сега в периода януари–март има намаление на мигрантите през България в сравнение със същия период на миналата година, въпреки че тогава зимата не беше толкова топла. Но ако тогава на изход са били залавяни 50% нерегистрирани мигранти, на които не са взети биометрични данни, сега те са 70%. Което означава, че минаването на границата, пребиваването и извозването през България вероятно е станало по-лесно, отколкото през миналата година.

в. „Труд“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *