Океанската вода има антибиотични, антивъзпалителни свойства, осигурява на клетките всички необходими минерали и представлява шперц, който отключва възможностите на организма за самолечение. Защо и по какъв начин океанската вода действа върху човешките клетки, разказаха д-р Мария Папазова и д-р Байестер от Университета в Аликанте, Испания.
Онова, което прави океанската вода лечебна, е нейният състав. Тя съдържа 78 минерала, разтворени в нея под формата на йони, което позволява полезните вещества лесно да се усвояват от клетката. Резултатът е положително въздействие върху кръвта, хормоните, имунната система, обмяната на веществата..
Интересното е, че океанската вода много прилича на кръвната плазма.
Пръв тази прилика открива през 1895 г. френският биолог д-р Рене Кинтон. Две години по-късно той демонстрира, че човешки бели кръвни телца продължават да живеят добре извън тялото в морска вода. Д-р Папазова разказа за уникален експеримент на д-р Кинтон, благодарение начиито резултати, той спасил много човешки животи през Първата световна война. Французинът източил кръвта на куче и му влял океанска вода. Опитът бил успешен, след това кучето живяло още 5 години.
Освен полезните минерали океанската вода носи първичен ДНК спомен. Законът на осмозата прелива съдържанието от клетката извън нея и клетката се нахранва, обяснява още д-р Папазова и специално подчертава, че при продължителен минерален дисбаланс в организма, настъпват болестни изменения.
За лечение, разбира се, не се изполва каква да е океанска вода. Както обясни д-р Байестер, който беше включен по скайп, тя се вади само от определени чисти зони, но това не е единствената им характеристика. Водата се вади от места, където има водовъртеж, от 30 метра разстояние от повърхността и на 10 метра над дъното. Там трябва да има и силна концентрация на фитопланктон. За да се използва за лечебни цели, първо тя се изследва, минава през студена стерилизация и се пречиства от микроорганизми, поясни испанският лекар, който използва такава вода при лечението на пациенти.
Д-р Байестер обаче е категоричен: „С океанска вода не лекуваме заболявания, а повишаваме имунитета”. Разказва, че обикновено я използват при деца с хрема и грип, при жени в менопауза, при артроза, при спортисти и хора с професии, които водят до обилно изпотяване, тъй като с нея в организма им се възстановява минералният баланс. Изключително успешно от нея се повлиявали и хората с автоимунни заболявания, като например при дефицит на имуноглоболин А и особено при деца. Положителн ефект се наблюдавал и при неврологичните дегенеративни заболявания като Алцхаймер и Паркинсон, дори при аутизъм. Д-р Байестер сподели, че след 18 месеца ежедневен прием на океанска вода при болни от аутизъм се установило когнитивно подобрение.
Бил направен експеримент и с болни от Алцхаймер. Участниците в него били разделени на две групи- в едната пиели океанска вода, в другата – не. При тези, които не употребявали океанска вода, след време заболяването се задълбочило, докато при другите общото им състояние се подобрило. Д-р Байестер поясни, че при неврологичните заболявания тази вода трябва да се пие 7 години, тъй като през този период всички клетки се обновяват.
Испанският специалист съобщи още, че при различните заболявания се използват различни разтвори – хипертоничен или изотоничен. При първия осмотичното налягане е по-голямо от това на кръвта, а при изотоничния е еднакво с това на кръвта. При изотоничния концентрацията на разтвора е 0,9 на 1000, а при хипертоничния концентрацията е по-голяма.
По време на предаването бяха показани хора с различни заболявания, които са се излекували или повлияли положително с океанска вода- с високо кръвно налягане, астма, ошипяване, множествена склероза. Дори пациентка със злокачествен меланом и тумор в левия бял дроб! Тя разказа, че само след 2 седмици и 4 дена употреба на океанска вода туморът в дроба й изчезнал. Според д-р Папазова това се дължи на факта, че в организма ни има „чип” за самоизцеление, който водата е задействала.
Особено интересен беше разказът на спортистката Мария Хесус, която 19-годишна заболява от ревматоиден артрит. Започва обичайното лечение, но медиците не й дават надежди. Малко по-късно се оказва, че е бременна и трябва да спре лекарствата. След раждането тя е на легло, не може да прави почти нищо самостоятелно. 10 години я лекуват по традиционния начин, а 2 от тях тя е с постоянна температура. Един ден отива като зрител на едно състезание и там двама мъже й предлагат да пробва с океанска вода. Решава, че няма какво да губи и започва да пие 3 пъти на ден изотоничен разтвор с 10 мл океанска вода 30 минути преди хранене. След 7 месеца получава подобрение- първо й изчезна температурата, после мускулните схващания, започва сама да се храни, отпадат обичайните кризи. След още 3 месеца спира лекарствата, сега продължава да пие океанска вода и дори започва да мисли отново да спортува.
В България такава вода няма, водата от Черно море не става, защото то е твърде замърсено и не може да се пречиства като океана. Д-р Мария Папазова обаче дава алтернатива- разтвор с хималайска сол. Тя твърди, че би могла да се използва и морска сол на кристали, но такава която не е минала през никаква обработка. И дава рецепта за приготвяне на соле в домашни условия.
В 3-литров стъклен буркан се слагат 2 супени лъжици хималайска сол /за предпочитане на кристали/, а след това той се напълва с вода догоре. След 24 часа се проверява дали солта се е разтворила напълно. Ако това е така и на дъното няма никаква утайка, значи разтворът не е достатъчно солен и трябва да добавим още сол. Отново изчакваме 24 часа, ако този път на дъното има утайка, познава се по розовеещия цвят, значи разтворът е достатъчно солен.
Всяка сутрин на гладно пием чаша вода, като в нея добавяме 1 чаена лъжичка от солето. Първо се регулира храносмилателната система, започва изчистването на организма, а след това се задоволява клетъчният глад, организмът се алкализира, обяснява ефектът д-р Папазова. Предупреждава да се използва изворна вода.
