Страхил Делийски: Кабинет ще има! Нужен е на всички влиятелни фактори у нас и в чужбина

– Г-н Делийски, намериха ли пресечни точки ГЕРБ и ПП на срещата в парламента?

– Имаме ситуация, в която ГЕРБ и ПП се срещат, все едно не си знаят програмите и идеите. Но политиците да си говорят е хубаво. Едва ли обаче от това ще произтече нещо.

Със сигурн​ост колкото повече време минава след изборите, толкова повече ще нараства усещането, че трябва да се прави някакво правителство. Времевата дистанция е правопропорционална на сговорчивостта на различните партии. Все още обаче ми се струва, че повечето от партиите са в режим на минимизиране на рисковете, на отиграване на ситуацията, така че те да не изглеждат виновни при евентуално неслучване на кабинет.

Не е тайна, че почти всички партии могат да управляват заедно – ако им се разгледат програмите, в сферата на икономиката и финансите например припокриването е често 80-90 процента.

– Прави ли това малко по-вероятно съставянето на кабинет с първия мандат, или бяхме свидетели на пиар ход?​

– Няма никакъв проблем да има кабинет – така или иначе, ще се управлява с повече от същото. Това е офертата – нищо няма да пипаме, само ще борим корупцията, което слушаме от 30 години. Политиката у нас е деполитизирана – ще приемаме евро, няма да пипаме данъци. Не виждам проблем да се състави правителство.

Според заявките обаче това няма да стане с първия мандат. Да не забравяме, че „Продължаваме промяната“ са функция на съществуването на ГЕРБ. Тяхната да не кажа единствена политическа релевантност е да са онези, които трябва да премахнат ГЕРБ от властта. Това е логиката на политическото създаване и съществуване на ПП като проект. А от другата страна е ГЕРБ, с които никой не иска да управлява открито.

– Може ли успешен да се окаже вторият мандат – с кабинет на малцинството, за какъвто намекнаха ПП?

– Възможно е да стане кабинет с втория мандат. Ето хипотеза – ПП предлагат кабинет на малцинството, ГЕРБ излизат от залата и предложението минава. Българският политически процес е лишен от политическа логика. Прави се напук, за да се покаже несъстоятелността на противника, действа се отвъд всякакви институционални представи. Така че всякакви ходове на българския политически елит са възможни.

Най-вероятно, в крайна сметка, ще имаме правителство. Според социолозите 80 процента от гражданите искат да има кабинет. И също толкова процента от гражданите няма да харесат евентуално правителство, каквото и да е то.

У нас наблюдаваме нов тип трибализация, оплеменяване на обществото, с движеща ос идентификацията – с Бойко, с жълтите павета. Този тип трибализъм, взет на въоръжение от партиите, функционира през отричането на другите.

В резултат на трибализацията в обществото ни, както и заради политическото представителство с изключително ниско доверие ставаме свидетели на такива парадокси – всички искат правителство, но то няма да се хареса на никого.

– Не е ли тогава най-приемлив кабинет с третия мандат?

– Може да се стигне и дотам. Колкото по-напред отиваме във времето, толкова повече национално отговорната шапка ще се слага по-често и ще стои по-добре на всяка политическа глава. Всеки ден, който отминава, ще прави все по-привлекателно национално отговорното позициониране. И в третия мандат най-национално отговорните, декларирали, че ще направят правителство в името на народа, ще получат шанс, другите национално отговорни партии ще ги подкрепят.

Най-вероятно отново БСП ще получи третия мандат – те вече дадоха подобен сигнал. При това „Демократична България“ си дават сметка, че трудно техните симпатизанти, които и без това не са особено голям кръг, биха разчели позитивно компромисно поведение. Докато лидерът на БСП Корнелия Нинова няма такъв проблем – за нея не е важно какво ще се случи с БСП, а нейните представи за реализация.

А и за никого не е тайна, че и ГЕРБ, и ДПС, и БСП, а и новата партия „Български възход“ се ползват с добро име сред представителите на българския политически капитализъм, наричан от някои олигархия, от други -мафия. Нормално е хората, свикнали да оползотворяват обществен ресурс в името на натрупване на капитал, да имат връзка със старите партии. Докато европейският, чуждестранният капитал има други фаворити – Промяната, ДБ до голяма степен.

– Т.е. най-вероятно ще бъде съставен кабинет? Колко обаче ще продължи действието му?

– Първо спонсорите, инвеститорите, собствениците на големите пари в политиката искат да има кабинет, защото им трябват бюджет и План за възстановяване и устойчивост – ресурсите, с които ще си върнат инвестициите. Така наречените ни международни партньори, особено от САЩ, също държат да има кабинет, защото трябва да се върши работа покрай войната в Украйна. А и 80 процента от хората също искат да има кабинет – вече им е разказано, че сме в криза и ни трябват спасители – доктори, пожарникари, герои. А това минава през съставяне на правителство. Единствените, които не искат кабинет, са пиарите и лидерите на партиите.

Ако бъде съставен, кабинетът ще действа дотогава, докато свърши важната работа на инвеститорите, докато успее да си партнира с международните контрагенти. Може да изкара до пролетта, а може и до местните избори идната есен. Но безспорно ще разочарова голяма част от избирателите.

– Колко вероятни са избори напролет?

– Засега вероятността да има правителство е по-голяма от тази да няма – натам водят интересите на влиятелните участници в процеса.

– Означава ли това, че се вижда краят на изборната спирала, в която попаднахме?

– Не, тя може да бъде забавена с няколко месеца, но краят й не се вижда. Няма да се види и в следващите няколко години. Дали е рисково, или не, зависи от това какво си мислим за ситуацията ние като общество и политиците като кандидати за представители. Можем да се тюхкаме, да направим нещо или пък трети вариант, възприет засега от политиците ни – да търсят виновник за неприятната ситуация.

С този тип представа за политическия процес обаче няма да стигнем далече. Добре че все още конституцията работи, поне донякъде, колкото и да не я уважават политиците. Възможно е в рамките на търсенето на решения да пробваме екстравагантни формати и формули, но това е процес, през който няма как да не минем в това състояние на обществото.

Не знам дали можем да го оценим като оздравяване – не всяко боледуване води до оздравяване. Ако продължим тази метафора, обществото ни е тежко болно, неговата тъкан е раздрана. Има дълбока рана, социоикономически българското общество е безпрецедентно разделено.

Всички индекси за неравенството показват, че не просто сме с най-високи нива на неравенства в Европа, но и тази тенденция при нас се задълбочава. Поразяващи са статистическите данни за дела на децата, които са в риск от социално изключване, за дела на онези, които не могат да се отопляват, да се изхранват. Решението е в преосмисляне на това каква държава искаме да бъдем. Нужен е друг тип разбиране за целите на управлението в икономиката. За съжаление, ги няма лидерите, които да наложат нужните промени.

Говорим за европейски и атлантически ценности, но единствената ценност, която сме възприели, е атлантическото войнолюбие. Не възприемаме ценностите, свързани с функциите на държавата.

Докато нашите политици не разберат, че ако обществото ни продължи да е толкова фрактурирано, тежко разкъсано, никаква политическа система няма да е в състояние да регулира напрежението. Най-много да се родят политически чудовища – всякакви могат да се пръкнат в такава среда.

– Може ли ерозията на партиите да ни доведе до смяна на модела на парламентарната република?

– Да кажем, че алтернативата е да сменим формата на управление. Забележете, че предложението за такава смяна дойде от Слави Трифонов, който предложи за премиер Николай Василев – най-големия адепт на държавата, която имаме в момента.

Има перверзия в това: ако ще запазим същия тип държава, която ще взема от икономически депривираното (лишено от блага – бел. ред.) мнозинство долу и ще разпределя нагоре към отъняващата класа на най-богатите, няма никакво значение дали ще го прави парламентът, президентът или патриархът. Смяната на модела на управление няма абсолютно нищо общо със смяната на разбирането за държава. Естествено, особено в ситуация като нашата, концентрирането на власт тотално ще бетонира статуквото. Единствено по-зле може да стане, ако се оказва влияние върху част от обществото не толкова с пропаганда, колкото със сила. Това ме притеснява. Това се случва на много места по света в ситуации като нашата, в които радикалният неолиберализъм разби обществата.

И за да продължат да се осъществяват този тип политики, за които няма обществено съгласие, те да започнат да се осъществяват със сила. За съжаление, са възможни и силови варианти.

А практиката показва, че членството в ЕС и НАТО не е спирачка за налагането на авторитарни управления.

в. „Марица“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post Венци Стефанов: След мача с „Левски“ ще се прекръстя на Владимир Путин
Next post Благоевград отново има мъжки хандбален отбор