– Младата Мария Бакалова е с номинация за Оскар. Даваме ли си сметка какъв успех е това и за актрисата, и за нашето кино?
– Това е огромен успех. Смятам, че повечето българи го оценяват. Независимо че има дразнещи писания, постижението на Мария наистина е забележително. Българска актриса да бъде номинирана за „Златен глобус”, да вземе Наградата на критиката, да бъде основен претендент за Оскар са успехи, които няма как да бъдат подминати. Убеден съм, че Мария е заслужила напълно това признание. С нея се работи много леко и приятно – това показва моят режисьорски опит, – тя участва във филма ми „Като за последно”.
– Кои качества помогнаха на това съвсем неизвестно доскоро момиче да се превърне в световна звезда?
– В никакъв случай успехите не са въпрос на късмет. Минала е през сериозен кастинг за този холивудски филм „Борат 2”. Над 600 момичета са се явили за ролята на Тутар на първия кръг, доколкото ми е известно. След много отсявания на последната права са останали три – украинка, полякиня и Мария. Така че тя е получила ролята съвсем заслужено, без никакви лобистки намеси.
Мария е много непринудена. Тя е интелигентна, амбициозна. Във всеки проект влага цялата си енергия и това е качество, което ще позволи да върви само нагоре. За нея най-важна е работата, най-вече в киното. Казва, че харесва и театъра, но като че ли киното й е по на сърце. Такива са моите впечатления.
Мария е изключително отговорен човек и когато поеме ангажимент, го спазва много стриктно. Идва на снимките много подготвена, не прави никакви компромиси.
– Има ли реален шанс Мария да получи статуетка, след като ще трябва да се пребори с известни имена, дори кинолегенди?
– Според мен категорията, в която тя е номинирана – за поддържаща женска роля, е най-тежката. Конкуренцията, срещу която Мария се изправя, е много силна – става въпрос за колоси в киното. Това са актрисите Глен Клоуз, Оливия Колман, Аманда Сейфрид и Юн Ю-Джун, нито една от тях не е за подценяване. Нашето момиче вече успя да излезе начело сред тях и да получи наградата „Изборът на критиците“, което е сериозна заявка за Оскар.
Можем само да се надяваме и да стискаме палци. Но дори Мария да не спечели, дори да не вземе златната статуетка, фактът, че е номинирана, е изключително голям успех. От сърце й пожелавам да грабне статуетката!
– С какво ви впечатли тя, докато работехте над филма „Като за последно”?
– С нея се работи много леко. Готова е да снима до дупка, докато не се получи перфектна сцена според вижданията на режисьора. Даже идваше при мен и казваше: Ако не ти харесва, да направим още един дубъл!
На снимачната площадка Мария нито мрънка, нито хленчи, успява да остане непрекъснато в кондиция. Снимахме „Като за последно” в Синеморец и след края на снимачния ден целият екип отивахме да вечеряме, да се забавляваме. Дори и вечер след работа в кръчмата Мария не забравяше, че на следващия ден трябва да е готова за снимки.
Тя е изключително динамичен актьор. За нея не е проблем да премине през драмата към смешното, загадъчното. Даже на места седи гротесково, което в моя филм беше много важно, защото „Като за последно” се движи по ръба на абсурда, но в същото време е и в реалния живот.
Мария е многопластов актьор.
– Веднага ли я харесахте?
– Тя ме грабна още на първия кастинг. За ролята направих голям кастинг, с над 20 момичета – не работим с мащабите на Холивуд, но все пак това беше сериозна селекция. И при мене Мария мина през много сериозно сито, за да се стигне до реализацията на „Като за последно”.
Нямаше друг начин, защото във филма героинята на Мария си партнира с великолепния Васил Банов и съвместната им работа беше от изключително значение. Трябваше двамата да си допаднат, но и да са различни. В никакъв случай между тях не трябваше да има някакъв сексуален похот, просто филмът не е такъв. Мария се справи чудесно. Филмът мина с успех на София филм фест. Имам покана за прожекция в Бургас и Стара Загора. В момента, в който отворят големите киносалони, ще го пуснем в цялата страна.
– Очаквате ли да ви изпрати покана за церемонията в Лос Анджелис на 25 април?
– Очаквам, Мария ми е обещала. Може да се каже, че имам дял в нейния успех, колкото и нескромно да звучи й пуснах я да отиде на кастинг в Лондон по време на пауза в снимките на „Като за последно”. Може би мнозина на мое място не биха го направили, но аз винаги съм се опитвал да подпомагам младите хора, актьори и режисьори, които тепърва навлизат в киното. А да спънеш актьор, да не му дадеш шанса да излезе на голямата сцена, да отиде да снима в Холивуд – това нямаше да мога да си го простя, ако го бях направил!
Не очаквам специални благодарности, но силно се надявам Мария просто да продължи напред и да ни радва от световните екрани. Тя е борбена, ще се справи – пожелавам само нагоре. Надявам се славата да не замъгли ума.
– Чухме доста суперлативи за Мария, но не липсваха и критични, жлъчни коментари заради провокативната роля в „Борат 2”. Умеем ли да се радваме на успеха на своите, да го ценим?
– Не приемам нападките срещу Мария. Самият факт, че е стигнала до номинации за „Златен глобус” и Оскар, е красноречив успех. И тези, които се опитват да отправят нападки, го правят по-скоро завист, че, видите ли, един млад човек успя, докато други хора с претенции – не. Не бива да подценяваме този успех, напротив – трябва да се гордеем с него.
– Дали сега по-лесно ще ни разпознават в „Меката“ на киното?
– Американската киноиндустрия е толкова гигантска, че едва ли някой ще забележи български игрален филм. Но се надявам успехът на Мария да отвори врата към нашите актьори, които не са по-лоши от тези на Запад, сред тях има страхотни таланти, интересни фигури и като визия, и като присъствие, и като натюрел.
Така че след тези номинации на Мария някой на Запад би могъл да се сети, че България има интересни актьори.
– Защо все не успяваме да създадем български филм, който да попадне поне в шортлистата за чуждоезичен Оскар?
– Причината не е в това, че сме малка страна. За съжаление, нашето филмопроизводство е доста оскъдно. За да се стигне до такъв голям форум, първо в България трябва да се правят повече филми и да се надяваме тогава от многото да излезе един, който може да ни представи в чужбина. Не говоря за големите фестивали Клас А – Берлинале, Кан. Но за да може да имаме лице, с което да се покажем пред света, на първо място трябва да се отделят повече пари за българско кино и да се правят повече филми.
Няма как да се правят 6-7 филма годишно и да искаме те да бъдат блестящи и незабравими. И в Холивуд далече не всички филми са върхове.
Освен това в България, за съжаление, има една нагласа да правим арткино едва ли не, без да се съобразяваме със зрителите. Някои наричат комерсиалното кино лошо, но аз не съм на това мнение. Ако беше така, никога нямаше да гледаме „Кръстникът” на Франсис Форд Копола и „Козият рог” – първият филм на Методи Андонов нямаше да съществува. По-скоро трябва да се опитваме да разказваме истории – хубавият филм е добре разказана история.
– Защо предпочитате да снимате предимно комедии?
– Просто съм такъв човек – обичам да се смея, обичам чрез чувството за хумор да разказвам истории, които не са еднодневки. В моите филми се поставят сериозни въпроси. Струва ми се, че по-леко се приемат от зрителите сериозните проблеми чрез чувството за хумор.
– Върху какъв проект работите в тази пандемия?
– Преди месец завърших снимките на новия ми филм – „Чичо Коледа”, коледна комедия, която засяга сериозни проблеми, пречупени през призмата на хумора. Героите във филмите ми, ситуациите, в които попадат, са драматични, сериозни за тях, а всъщност за зрителя са комични. Това е начинът, по който да накараш зрителя да се замисли, да разпознае себе си в някой от героите, да се разсмее, да усети, че и това ще мине.
в. „Марица“
