– Проф. Миланова, как COVID-19 се отрази на психично болните?
– При нас попадат хора с тежки заболявания и не съм забелязала да има съществена разлика. Тоест независимо от пандемията заболяванията си протичат по един и същи начин. Те не са се променили нито като честота, нито като тежест, което не е ново и необичайно. Честотата на тежките психични заболявания си остава една и съща, имам предвид тежки – шизофрения и биполярно афективно разтройство. По отношение на другите заболявания има впечатление, че има много хора с тревожно разстройство. От една страна, това са хора, които се страхуват да се разболеят, от друга страна, това са пациенти, прекарали заболявания с друг тип тревожност. Хората по-често имат депресия и разстройство в съня. Това, разбира се, не е типично само за нас, българите, навсякъде по света се описва, че директно или индиректно COVID-19 предизвиква тези оплаквания.
– Какви могат да бъдат последствията за един човек от продължителни тревожни разстройства?
– Ако тези оплаквания са продължителни и тежки, трябва да се потърси помощ от специалист. В Александровска болница има специална програма за хора, които са прекарали COVID-19. Прави впечатление, че една голяма част от хората се оплакват от напрежение, отпадналост, безсъние. Не знаем каква е статистиката в България, но по света се правят много изследвания по темата от година насам. Смята се, че пандемията е причина за отключване на депресия и разстройство на съня.
– Лечението на COVID-19 пречи ли на лечението на психично болните?
– Засега няма данни, че медикаментите, с които се лекуват COVID болните, пречат на лечението на психично болните пациенти. Става дума за антивирусните препарати или за кортикостероидната и антибиотичната тепария. Няма съществено значение за психично болните, разболели се от COVID-19, те се лекуват като всички останали.
– Може ли да се ваксинират срещу COVID-19 психично болните?
– Засега няма данни, че ваксинирането е противопоказно за психично болните. Дори напротив. На много места в света големи експерти и психиатри призовават, че психично болните трябва да са с приоритет при ваксинирането. Те освен че имат понижен имунитет, трудно се грижат сами за себе си. Много често те се обръщат към мен за консултация дали да се ваксинират. Досега нямам случай да кажа: не се ваксинирай.
– Препоръчителна ли е консултацията и с лекуващия психиатър?
– Да, това е задължително. Лекуващият психиатър може най-добре да прецени в какъв момент и по какъв начин да стане ваксинирането. Няма начин да каже: не се ваксинирайте, защото има риск.
– Има ли значение с коя от ваксините ще се имунизира?
– Не, засега нямаме такива данни. Нямаме такива данни и за другите, условно казано, психично здрави хора.
– Имате ли данни колко и каква част от психично болните преболедуваха вече COVID-19?
– Няма такива данни и такава статистика. Мога да кажа, че има разболели се с COVID-19 хора с психични заболявания. Даже в някои от болниците има отделения за болни с психични разтройства. При нас в Александровска болница психично болните, които се разболяват от коронавирус, ги преместиха в други COVID отделения.
– Как държавата се погрижи за психично болните по време на пандемията. Какви са вашите наблюдения?
– Някакви специални грижи не съм констатирала. Когато бяха по-строги мерките и ограниченията, тогава ние призовахме психично болните да следват терапията си и да не я прекъсват или да си вземат медикаменти за по-дълъг период от време. Това беше всъщност важното, за да не се прекъсва терапията.
– Казахте да си вземат препарати за по-дълъг период в началото на пандемията. Миналата седмица излезе изследване на Центъра за опазване на общественото здраве и анализи, което сочи, че има ръст с 24 процента на медикаментите със зелена рецепта.
– Лекарствата, които се предписват с така наречената зелена рецепта, са с по-специален режим. Те се изписват само от психиатър в определено количество, режимът на прием на тези медикаменти е строго определен. Това, че са взети повече такива лекарства, показва, че тези хора са имали по-голяма тревожност и необходимост по някакъв начин отвън да тушират това безпокойство.
В действителност е много сериозен и внушителен ръстът – с една четвърт на тези медикаменти. Разбира се, толкова много зелени рецепти също са сигнал за нарастващата тревожност у пациентите.
– Имате ли наблюдение, че при повече хора се е наложило да взимат медикаменти със зелена рецепта?
– Нямам такова впечатление. При нас, в клиниката, попадат хора с по-сериозни заболявания, които изискват да бъдат болнично настанени и лекувани.
– Изследването на Националния център за обществено здраве и анализи показа и ръст с 50% на продажбата на билковите медикаменти с успокояващ ефект?
– Това е разбираемо, хората търсят и алтернативи – не само химически медикаменти, а природни и натурални продукти. Това е разбираемо в тази кризисна ситуация.
Тези медикаменти нямат нужда от рецепта. Ако някой взима тези лекарства и няма оплаквания, всичко е наред. Ако ги приема и нямa ефект, това показва, че те не са достатъчни за терапия и този човек има нужда от друг вид лечение.
– „Голямото затваряне“ подтикна ли хората повече към наркотици, алкохол?
– Определено има тенденция да се употребява алкохол в по-големи количества, вероятно и наркотични вещества. Специално употребата и злоупотребата с алкохол определено са се увеличили. Освен това се увеличи и т.нар. домашно насилие, особено през пролетта на миналата година. Причината за прекомерната употреба на алкохол е трудният начин на живот покрай локдауна. Хората бяха затворени вътре вкъщи 24 часа в денонощието, дори работеха от дома, да не говорим за финансовите проблеми. В един момент цялата тази ситуация ескалира.
– Как си обяснявате страха от ваксините, който някои хора имат?
– Страхът е по-скоро от неизвестността, от не добрата информираност. Наблюдава се недоверие, което според мен е абсолютно неоправдано. На този етап от развитието ни и науката няма друга алтернатива, за да се ограничи заразата от COVID-19. Единственият начин е колкото се може повече хора да бъдат ваксинирани. Ваксината може да не е панацея, но в момента няма по-добро средство за справяне с тази кризисна ситуация.
– Ще се отрази ли пандемията и върху психиката ни?
– Вече има отражения. Хората промениха начина си на живот. Хората вече имат други приоритети. Най-важно е здравето – собственото и на близките. Хората започнаха да оценяват повече контактите си с близките, събиранията, срещите… За съжаление го осъзнахме по трудния начин, покрай пандемията.
– Как локдаунът се отрази на детската психика?
– Върху децата също има отражение, и то много сериозно. Особено децата, които дълго време са затворени. Стоенето само вкъщи определено не е добре за децата. Те имат много по-малко срещи с връстници, да не кажа, че подобни срещи са рядкост. В поведението на децата се забелязва много повече агресия и автоагресия. Освен това се забелязва, че покрай пандемията значително се е засилила зависимостта на децата към електронните устройства.
Пандемията определено се отрази на по-младите. Сякаш хората в по-зряла възраст някак оценяват по-добре ситуацията. Могат да подредят по-добре приоритети си, по-толерантни и търпеливи са. По-младите искат да вземат повече от живота, а точно в този момент, в условията на пандемия и локдаун това няма как да стане.
– Какъв съвет бихте дали на хората, за да се справят по-лесно с тази тежка ситуация?
– За да мине по-лесно този период, хората трябва да спазват всички правила за безопасно общуване и в същото време да се адаптират към обстановката. В близките месеци този вирус няма да си отиде, така че трябва да се съобразим с това и в същото време да не губим надежда. На този етап най-важното, освен да спазваме мерките, е всички, които подлежат на ваксиниране, да не се колебаят и да се имунизират. Колкото повече хора са ваксинирани, толкова по-лесно ще се преборим.
Ето сега се удължава денят, времето се оправя и има много повече възможности да се излиза навън – хората могат да се разходят сред природата и да се видят с близки си. Здравето – психичното и телесното, са най-важните за един човек. Според мен трябва да преоценим и отношението си към лекарите. Трябва да им се отдаде заслуженото. Това е един изключително тежък труд, а в същото време лекарите трябва да опазят себе си и семейството си, трябва да четат и да се подготвят, защото и те се сблъскаха с един много неизвестен вирус. Тези хора, които стоят месеци наред в болниците, наистина заслужават безкрайно, безкрайно уважение. Без тях е невъзможна битката с COVID-19.
