Проф. Христо Бозуков: С обществените поръчки масово се източват публични средства

– Проф. Бозуков, за втори път поемате Министерство на земеделието, храните и горите. Каква е разликата отпреди 4 години и сега? Какво наследство получихте от Десислава Танева?

– Положението е почти същото както през 2017 г., когато заемах този пост. Заварвам същите проблеми и нередности. Има голямо забавяне от Държавен фонд „Земеделие“ в обработката на инвестиционните проекти, а парите по ПРСР са усвоени малко над 50%, а това ни нарежда на опашката. Проблеми има също и в горските стопанства, и в Българската агенция по безопасност на храните, така че не виждам съществен напредък.

– Кое е първото нещо, с което се ангажирахте в спешен порядък в агросектора?

– В спешен порядък всичко трябва да се променя. Знаете, че още първия ден бях посрещнат от природозащитници, които искат затваряне на фермата за норки, за която съм разпоредил проверка. Освен това с горите, които са важен фактор за едни избори, а приоритет на служебното правителство е подготовка на демократични и честни избори. В тази връзка трябваше да се предприемат мерки да няма въздействие от страна на държавни структури върху гражданите в една или друга посока да се насочва гласуването. Всеизвестно е, че горските стопанства, особено в необлагодетелстваните райони, силно влияят върху хората. Предупредих шестимата директори на държавни горски стопанства, че компромиси няма да има за никого, ако имаме сигнали за такива действия, независимо в полза на коя партия са. Освен това извършихме промяна в Изпълнителна агенция по горите. Назначихме за изпълнителен директор млад човек, който милее за гората, а предният директор изпратихме по заместване в Югоизточното държавно горско стопанство. Наложихме мораториум за дърводобив по поречията на реките, вододайни зони, покрай урбанизирани територии, туристически обекти и по други уязвими места в страната. Санитарната и плановата сеч остават, тъй като има договори за износ на дървесина, които не могат да бъдат спрени, но ще бъде силно завишен контролът на сечта. Обществена тайна е, че се извършва варварска и незаконна сеч и няма сила, която да я спре. Подозирам обаче, че някои лесничеи и горски стражари си затварят очите.

– Какви цели сте си поставили да реализирате с екипа си в рамките на краткия мандат на управление, който имате?

– Целите ни са да работим в посока да върнем доверието на земеделците и на всички граждани към институцията и към всички структури в системата. Това можем да постигнем, като работим публично и прозрачно в полза на хората. Вече проведох срещи с доста браншови организации, които ме натовариха с доста задачи. По две-три задачи да решаваме на ден, пак няма да ни стигне времето. Хората като че ли са чакали с нетърпение да дойде служебно правителство и да разреши проблеми, които са трупани с години. Ще се постараем в краткия времеви период, за който сме в Министерство на земеделието, да свършим колкото може повече работа. Това е тежка, затворена мегасистема, в която нещата вървят много бавно.

– Ваша е култовата фраза „Гъските изядоха субсидиите“ по повод дефицита на средства за агроекология и биопроизводство по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Сега констатирахте ли подобна ситуация по тази или друга мярка?

– Засега няма подобни фрапиращи нарушения. Тогава бюджетът за агроекология и биопроизводство беше изчерпан тотално, а г-жа Танева твърдеше, че пари има. Но не искам да влизам в празна полемика с нея, мога само с факти да си служа. Веднага след като г-н Порожанов застъпи след мен, също обяви, че пари по мярката липсват. Танева застъпи обратно през 2019 г. и до януари 2020 г. тя така и не намери тези пари, за които твърдеше, че ги има, и чак след като беше свикан комитет по наблюдение и се взе решение да бъдат прехвърлени пари от други мерки, тогава стана разплащането с биофермерите.

– По време на среща с второстепенните разпоредители с бюджетни средства към МЗХГ обявихте, че ще проявявате нулева толерантност към корупцията. Имате ли вече сигнали за корупционни практики и какви действия сте предприели или ще предприемете в тази насока?

– Сигнали имаме, но повечето са анонимни. Хората все още се страхуват и не искат да излизат с имената си. Проверките трябва да извършваме или с вътрешен одит, или със заварените инспекторати. От тях обаче не мога да очаквам да имат куража да извадят всички нередности. Затова може би ще се налагат външни одити, което ще отнеме доста време, но по-добре да се забавим и да свършим работа, вместо да говорим напразно. Във всички агросектори има корупционни схеми, натиск и рекет на производители и бизнес. В БАБХ трябва сериозно да се проучи обществената поръчка с инсинераторите, какъв е техният капацитет, какво са извършили и колко пари са получили. Освен това в агенцията има много странни договори с външни фирми за извършване на анализи, които би трябвало БАБХ да прави, а те казват, че нямат пари и лаборатории, но се оказва, че имат пари за договори с външни фирми, на които се дават безумни пари. В „Напоителни системи“ пък се сключват обществени поръчки за бетон, който, вместо да се закупи за 80 лева за кубик от най-близкото място, им го карат чак от Добрич за 300 лв. за кубик. Така е и с гуми, и с ремонти, и с други подобни. На пръв поглед всичко изглежда законно, но прави впечатление, че обществените поръчки се сключват с все едни и същи фирми на безумни цени на материали, въобще тотално източване на средства.

– На какъв етап е изработването на Националния стратегически план за Общата селскостопанска политика за периода 2023-2027 г.? В тази връзка дали България ще спази срока за представянето му в ЕК?

– При всички положения ще бъде спазен срокът. Все още не са приключили преговорите между Европейската комисия, Съвета и Европейския парламент по приемане на финалното европейско подпомагане за периода 2023-2027 г. в частта за ОСП по ключови въпроси в сектора, прилагане на политики и окончателното разпределяне на бюджета. Предстои да приключат триалозите. От 27 до 29 май в Брюксел ще се проведе триалог и той може би ще е финален. Очаква се в края на тази година да приключи изготвянето на Стратегическия план, след което ще бъде изпратен за одобрение в ЕК.

– Като експерт по тютюна смятате ли, че този сектор има затихващи функции в България, още повече че постепенно спира неговото подпомагане?

– За съжаление тютюнът не е определен за чувствителен сектор, както и лозарството. Преди години тютюнът допринасяше много за бюджета на България и беше структурообразуващ брутния вътрешен продукт, но за него отдавна няма достатъчна политическа воля, нито внимание на управляващите. На предстоящия триалог в Брюксел България ще поиска нов референтен период за преходната национална помощ за тютюна, за резултатите от 2018 г., а не за тригодишен период назад във времето. Това има доста сериозна логика, защото от над 40 000 регистрирани в миналото тютюнопроизводители сега са около 4-5 хиляди. Те започнаха да получават помощи за над 100 млн., а тази година разпределяха 90 милиона лева. Сега седем пъти по-малко са регистрираните от тези, които получават субсидии. Тъй като се предполага, че тези, които не са регистрирани, не гледат тютюн, защо да получават национални доплащания за него? Затова по-добре да има нов референтен период, а помощите да са за реалните производители. Иначе с темповете, с които вървим, смятам, че до 4-5 години сектор тютюн ще бъде само спомен.

в. „Марица“