Проф. Румяна Коларова: Служебните правителства са изключително вредни за България

– Да ви върна малко назад в годините, професор Коларова. Вие бяхте служебен министър на образованието, младежта и науката в служебното правителство на проф. Георги Близнашки. Можете ли да направите сравнение със служебните правителства на президента Радев?
– Последните три служебни кабинета на президента Радев много съществено се различават от първия, с премиер професор Огнян Герджиков, който беше сходен със служебните правителства на президентите Желев, Стоянов и Плевнелиев, Българските служебни кабинети са замислени не само като епизодично и извънредно управление, но и като своеобразно неутрално управление. В разрез с конституционната логика вторият и третият кабинет на Радев бяха инструмент за спечелване на избори. Те еднозначно бяха политически пристрастни и инструментализирани с цел да се печелят избори. Ефектът от тази съществена разлика не е просто изборният резултат, а управленският вакуум. Защото вторият и третият кабинет на Радев фактически пренебрегнаха в изключително голяма степен ежедневните задачи на управлението, неговите злободневни проблеми в името на упражняването на максимален политически натиск…

– … За изчегъртването на ГЕРБ…
– Да и това, но преди всичко за осигуряването на изборна победа. Доминиращата им цел беше победата на президентските избори и втори мандат на Радев, която беше маскирана зад целта за победа на протестните партии.

– Каква е според вас задачата на сегашното четвърто служебно правителство на президента?
– То се различава радикално от предишните две. То няма за цел спечелване на изборите от някоя определена партия, а по-скоро решаването на неотложни, тежки и задълбочили се управленски проблеми. Имали сме такова служебно правителство – на президента Стоянов през 1997 г., но тогава имаше пълен консенсус по решението на тежките управленски задачи. Дори правителството на Жан Виденов беше тръгнало в посока валутен борд и членство на България в ЕС, но нямаше легитимност да го направи. През зимата на 1997 нито политиците, нито хората имаха съмнение какво трябва да се направи. А в момента виждаме точно обратното, макар че ситуацията налага именно такъв консенсус и националните приоритети са еднозначно определени от обстоятелствата, но партиите не могат да постигнат съгласие по тях.

– Може ли да се каже, че при първия си служебен кабинет Радев бе новобранец в политиката, а след това при другите си три правителства набра опит и се почувства силен?
– Не мисля, че трите му последни правителства са проява на сила и на управленски капацитет. Разликата е, че при първото правителство той влизаше във властта и основната му задача беше да покаже, че не е политически фигурант излъчен от БСП. Затова търсеше политици, които да го отграничат от социалистите, искаше да се дистанцира от партията. Докато с второто и третото си правителство бе точно обратното – търсеше партийна подкрепа и гледаше максимално да се слее с партиите на протеста, да бъде признат за техен патрон. Дори имаше един вид взаимна услужливост – те го подкрепяха в предизборната му кампания и той еднозначно следваше техните приоритети. А приоритет на президента би трябвало да бъде не изчегъртване на някаква партия, не някаква прокламирана промяна на системата, а гарантиране на стабилно управление. Това, което между другото направи кабинетът на президента Стоянов.

– Служебният кабинет трябва да подготви изборите, но той много малко се занимава с това, а главно с кадруване?
– Кадруването е неизбежно, защото Радев трябва да замени некомпетентните лица на ПП с опитни държавни служители, с които същевременно да осъществят както външнополитически завой на Изток, така и икономико-политически завой на ляво. Неговият опит да прокарва някаква лявоцентристка политика среща съпротива и от БСП, и от десните партии – десните защото са срещу него, а левите – защото ги измества на политическата сцена. Същата логика предопределя критиката и от прозападните, и от проруските партии. Всъщност управленските амбиции на президента Радев превръщат четвъртото му служебно правителство в боксова круша и през цялата предизборна кампания то ще бъде критикувано от всички политици и от избирателите. Радев се постави в тази позиция, опитвайки се да наложи някакъв свой курс и свои хора. Този стил в управлението е напълно неадекватен, поради тежката криза, която няма как да се реши без парламент, но също и поради острата политическа конфронтация.

– Като какъв точно Радев преговаря с „Лукойл“, и с гръцка фирма за конектора за газ? И пред кого носи отговорност за резултатите от тези преговори?
– За разлика от някои мои колеги мисля, че като титуляр на служебния кабинет президентът наистина носи пълната отговорност. Но сбърканият подход към ролята и задачите на служебния кабинет, го поставя в изключително нелепа ситуация. Той е въвлечен в контакти, които не са му на нивото. Защото не е работа на държавния глава да прави подобни срещи и да води подобни преговори. Всъщност държавния глава няма и капацитета да го прави. Това е една от многото причини, поради които мисля, че служебните правителства са не само неуместна, но и изключително вредна институция за българската политика. Те внасят допълнителен управленски стрес в една критична ситуация, когато парламентарното мнозинство е загубило способността си да взима решения.

– Изненадан съм да чуя това от човек, който е бил служебен министър, госпожо Коларова?
– В една кризисна ситуация се търси по-скоро приемственост и стабилност. Не случайна структурата на служебния кабинет повтаря структурата на кабинета в оставка. Ако има политическа криза, последното нещо, което е нужно, е да я задълбочаваш като въвеждаш неопитни хора и нови приоритети. Сигурно Радев ще каже, че половината му министри са били и в предишните му кабинети. Но този вид приемственост по-скоро има пагубен ефект, защото второто и третото правителство създадоха ситуация на свободно падане в сферата на управлението. Те се оказаха безсилни и безпомощни пред най-належащите въпроси като актуализацията на бюджета, Плана за възстановяване и развитие и цената на енергоизточниците.

– Какъв би бил по-добрият вариант?
– Правителство в оставка да продължи да управлява, без да се стига до служебно правителство. Ако миналата година управляваше Борисов в оставка, то волята на протестните партии да формират правителство щеше да бъде изключително силна и те щяха да формират кабинет ако не след първите, то със сигурност след вторите избори. Сега има пак хора, които гледат с надежда към пето служебно правителство на Радев, но слава Богу има и такива, които смятат, че не трябва да се допуска президентът да управлява още три месеца. Но миналата година всички гледаха на президента като на месия.

– Четвърти служебен кабинет за пет години. Повечето партии би трябвало да са видели вредата, за която споменахте, и да са се опарили от служебните правителства. Ще се събере ли мнозинство в новия парламент тази институция да бъде закрита?
– Не искам да коментирам теми, които са от компетентността на конституционалистите, но мисля, че за премахването на институцията служебен кабинет е необходимо Велико народно събрание. Макар да е изключително трудно, крайно време е да се свика ВНС, защото има няколко неща, които според мен са нелепи в българската Конституция и се нуждаят от промяна. Освен служебния кабинет, трябва да се премахне и институцията „вицепрезидент“. Но за мен най-голямата и важна промяна, която би гарантирала много по-висока парламентарна ефективност и по-добър баланс между парламента и изпълнителната власт, е намаляването на броя на депутатите и създаването на втора камара, която да бъде избирана по регионален принцип. 80 депутати в тази втора камара и 160 народни представители в камарата на представителите. Това би било едно много добро решение, което ще даде тласък на децентрализацията, която е много необходима в България, но преди всичко ще ограничи доминиращата роля на българския министър-председател. Защото е видно, че няма български премиер, който да не доминира над парламента по един или по друг начин. Дори безпомощният в много отношения Кирил Петков имаше гарантирано господство над парламентарното мнозинство.

– Широко е разпространено мнението, че парламентът е гумен печат…
– Когато имаш четирипартийна коалиция, не можеш да говориш за гумен печат. Спомнете си четирипартийната коалиция при втория кабинет на Борисов. Нито тогава, нито при другите коалиционни правителства парламентът не е действал като гумен печат. И въпреки това във всеки един от тези казуси министър-председателят е господствал. При различни министър-председатели, при различна структура на парламентарното мнозинство партийната дисциплина гарантира на премиера доминираща позиция. Единственият начин това да се промени, е да има втора камара, защото по презумпция във втората камара мнозинството е различно от това в първата. В първата камара мнозинството ще си бъде дисциплинирано и ще си действа с оглед приоритетите на изпълнителната власт, но ще има и една втора камара, която ще контролира и възпира. Както е в Германия и в много други парламентарни държави. Много важно е да има този вторичен контрол.

– На всички избори има протестен вот. Срещу кого или срещу кои ще бъде насочен този вот на 2 октомври?
– В момента фрагментацията е свързана с това, че всеки е срещу всеки. На тези избори не мога да видя блок. На предишните три избори беше ясно – блок на протестните партии срещу статуквото. Преди това имаше блок на дясното срещу лявото, винаги е имало такъв тип блокове – те се определят от голяма маса избиратели със сходни приоритети, и партии, които се позиционират съобразно тези избиратели. Докато в момента си мисля, че логиката е всеки срещу всеки, което означава, че всяка една партия иска да привлече както твърдото си ядро, така и протестния вот срещу своите опоненти. ГЕРБ, „Възраждане“, ДПС и други партии ще искат да привлекат протестният вот срещу доскоро управлявалата четворна коалиция. Но в рамките на самата четворна коалиция ПП иска да привлече протестния вот срещу ИТН, а БСП търси протестен вот срещу президента и срещу антируските действия на ПП. ДБ търси да привлече протестен вот не само срещу БСП и ИТН, но и срещу ПП. Така че протестният вот е по логиката всеки срещу всеки, като причините за този вот за различни – геополитически, икономически, идеологически, културни. Но всяка партия търси да привлече някакъв вид протест. Това е безумно, защото нормалният демократичен процес е не да гласуваш „против“, а да гласуваш „за“. Но за съжаление българските политици не залагат на гласуване „за“. ГЕРБ например много повече разчитат на гласуването „против“ Кирил Петков и ПП. Така че протестният вот ще бъде крайно фрагментиран и заради това повечето анализатори казват, че ще бъде трудно да се състави правителство. Това е изключително неефективна стратегия за много от партиите и се надявам в рамките на оставащите дни от кампанията тези послания да отслабнат. Подобна логика на кампанията е самоубийствена. Надявам се да става все по-ясно, че тя носи повече негативи, отколкото позитиви. Интересно дали част от партиите ще се откажат от нея, което би направило по-възможно създаването на един националноотговорен кабинет – коалиционен или експертен.

– Има ли такава партия или партии, на които социолозите да надуват процентите според вас?
– Като гледам прогнозите, според мен две от агенциите са получили допълнителна поръчка от определени партии. Не става дума за първите две партии, поръчките обикновено се правят от партии, които са около 4 процентната бариера. Например от ИТН, която очевидно инвестира средства и амбиции. Другите евентуални „безобидни“ корекции са свързани с рейтингите на партийните лидери – няма логика рейтингът на Кирил Петков да е съществено по-висок от този на Асен Василев и съответно равен на рейтинга на Бойко Борисов. Подобни нелогични отклонения от общите тенденции винаги пораждат съмнения.

– ГЕРБ вече се откъсна доста напред…
– Според мен поне засега няма нарастване на подкрепата за ГЕРБ, има стабилизиране. То може да се констатира и от обръщането в масовите нагласи, които се регистрират във фейсбук групите. Сега в тези групи се появява критично отношение към протестърите, което допълнително стабилизира и окуражава избирателите на ГЕРБ. Те не са сменяли своите предпочитания, но са били или по-пасивни, или аргументите им не са имали чуваемост. Появяват се и балансирани критики към хора от ГЕРБ от собствените им избиратели. И ако това е реално, значи имаме оздравителен процес.

в. „Труд“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Previous post Модерно е! Златка Райкова се готви да пише книга
Next post Държавата със 17 мерки за намаляване на катастрофите