Проф. Радостина Александрова: На 5-7-ия ден след първата доза може да има антитела

Проф. Радостина Александрова: На 5-7-ия ден след първата доза може да има антитела

Проф. Александрова, смятате ли, че този кратък локдаун (ако изобщо можем да го наречем така) ще помогне за овладяване на тежката ситуация заради пандемията от COVID-19? Трябва ли да бъде удължен, след като болниците са препълнени, случаите на заразени нарастват, а в същото време някои мерки се разхлабват?

Най-краткият ми отговор е – надявам се, но не съм сигурна. Затварянето на градове и държави (т.нар. локдаун) е непознато до скоро явление, което преобърна живота ни през последната година и ни изправи пред неподозирани икономически и социални проблеми. Подобна мярка е прилагана в почти всички страни, с много малки изключения, но за различен период от време – от 4 дни в Турция до над 300 дни в Катар. Пионер в тази област е гр. Ухан, където 14-милионното население остава напълно заключено за 76 дни. Експертите изчисляват, че това е предотвратило между 0.5 и 3 милиона инфекции и между 18 000 до 70 000 смъртни случаи. Което, разбира се, е за сметка на отрицателното въздействие върху икономиката и личната свобода на хората. Животът обаче е най-голямата ценност.

В САЩ не е провеждано блокиране на цялата страна, отделните щати са предприели затваряне за различен период от време – от 20 до 267 дни. Публикация от 8.2.2021 г. в сп. Nature прави анализ на ефекта от блокирането и моделира въздействието му в страни с различни нива на социални контакти – Канада, Китай, Мексико и Нигер. Анализът на ефекта е извършен, без да се отчита влиянието на другите мерки за контрол – физическото дистанциране и носенето на маски. Данните показват, че моментът на заключването е критичен параметър за облекчаване на пика. От значение е и неговата продължителност. Когато се предприеме навреме, пикът на хоспитализираните може да се раздели на два по-ниски отдалечени върха, като същевременно се удължава общата продължителност на епидемията. Като цяло ефектът изглежда положителен, но е трудно да бъде измерен количествено поради различията в осъществения в отделните държави локдаун.

Доказано е, че нефармацевтични мерки, които намаляват контакта между хората, са ефективни при ограничаването на COVID-19. Сред тях са прекратяване на присъствено обучение, работа у дома, затваряне на бизнеси, предотвратяване на събирания, ограничаване на посещения. Както виждате, взимането на решение за затваряне не е плод на случайно хрумване. Най-новото “заключване” на Великобритания драстично намали случаите на коронавирусна инфекция и броя на хората, приети в болница, както и смъртните случаи.

Как си обяснявате, че няма намаляване на броя на заразените, дори напротив? И кога изобщо може да се очаква да преборим тази трета вълна?

SARS-CoV-2 се предава по въздушно-капков път, а такива инфекции по принцип са трудни за контролиране. Заразяването става при контакт между хората. А ние сме социални същества и имаме нужда от общуване. Натрупа се умора, което е напълно обяснимо, като се има предвид, че сме в тази необичайна ситуация вече повече от година. Отделна тема е, че нямаме право да бъдем уморени, тъй като вирусът „не спи“. Разпространение на новия, т.нар. британски вариант на SARS-CoV-2, „набра скорост“ в края на 2020 г. във Великобритания, точно в момент, когато в страната бяха наложени ограничителни мерки. И доведе до затягането им в началото на януари 2021 г.

Причините със сигурност са повече от една. Сред тях са по-лесното и ефективно разпространяване на британския вариант на вируса; това, че инфектираните хора започват да заразяват още преди да са проявили клинични симптоми; фактът, че все още сме в сезон, който предполага да прекарваме по-голямата част от времето на закрито. И това, че винаги се намират повод и вратичка за заобикаляне на ограниченията.

След прекъсването зелените коридори за ваксинация отново са факт. Много хора обаче се притесняват да се имунизират с „Астра Зенека“, има ли повод за притеснение?

Разрешените за употреба срещу COVID-19 ваксини са отговорили на високи критерии за качество, безопасност и ефективност. Те обаче вече се прилагат при огромен брой хора и е напълно очаквано на светло да излязат някои редки странични ефекти, които е нямало как да бъдат забелязани по време на клиничните проучвания. Клиничните изпитвания се осъществяват с десетки хиляди доброволци, но някои нежелани реакции засягат един на стотици хиляди ваксинирани. Така е при всички медицински продукти и затова наблюдението им от съответните институции продължава и след получаването на разрешение за употреба – това е т.нар. четвърта или постмаркетингова фаза на клинични проучвания.

Ваксината на Astra Zeneca (която вече се нарича Vaxzevria) привлече вниманието на специалистите и цялата общественост с изключително редките случаи на тромбози и тромбоемболични събития, поради което употребата й беше временно преустановена в редица държави, след което беше подновена. На 29 март 2021 г. Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) отново актуализира информацията за тази ваксина. Подчертава се, че ползите от Vaxzevria за предотвратяване на COVID-19 продължават да надвишават рисковете и няма препоръчани промени по отношение на употребата на тази ваксина. Като цяло броят на случаите на емболични и тромботични събития след ваксинация, за които е съобщено до момента, са много редки и честотата им при ваксинираните (до 10 март 2021 г. са регистрирани 30 такива случая при 5 милиона ваксинирани) е по-ниска от тази при останалата част от населението. Те настъпват обикновено в рамките на 14 дни след ваксинацията и се срещат най-вече при хора под 55-годишна възраст, повечето от които са жени – не е изключено обаче профилът на засегнатите да отразява по-високия дял на такива лица във ваксинационните кампании с Vaxzevria.

Изследванията за установяване на евентуална причинно-следствена връзка между ваксината, от една страна, и тези нежелани събития, от друга, продължават. ЕМА е предприела необходимите стъпки за осигуряване на добра информираност по отношение на ваксината както на здравните специалисти, така и на ваксинираните, които да търсят помощ при първи симптоми на описаните усложнения. Някои страни съобщиха, че въвеждат определени ограничения при прилагането на ваксината – например Канада няма да използва Vaxzevria при хора под 55-годишна възраст. Информацията за всички ваксини е прозрачна и достъпна, важно е хората да са добре информирани и да имат право на избор.

Каква точно е разликата на тази ваксина от другите – РНК?

Двата типа ваксини – РНК ваксините (такива са продуктите на Pfizer/BioNTech и Moderna) и разработените на основата на аденовирусни вектори ваксини (каквито са тези на Astra Zeneca, Johnson&Johnson и „Спутник V“) са създадени на различен принцип. И в двата случая целта е имунната ни система да се запознае с S-белтъка на вируса – този, който изгражда „шипчетата“ на повърхността му, чрез които той навлиза в клетките, и да изгради имунитет срещу него. Изборът не е случаен, тъй като срещу S-белтъка се образуват антивирусни неутрализиращи антитела в организма, които блокират вируса и му пречат да инфектира клетките. Разликата е, че при РНК ваксините в организма се въвежда РНК молекулата, която кодира този белтък – тя дава инструкции на клетките как да си го произведат.

РНК молекулата навлиза в клетките, обвита в наночастички, покрити с полиетиленгликол, които я предпазват да не бъде разградена в телесните течности и й помагат да навлезе в клетката. Аденовирусните вектори пък са модифицирани по такъв начин, че съдържат гена (ДНК), който кодира S-белтъка. Използва се естествената способност на аденовирусите да инфектират клетките (няма нужда от носеща система като наночастиците, които се използват при РНК ваксините). В клетката ДНК ще се превърне в РНК, а тя в съответния S-белтък – това е основен закон в биологията, който сме изучавали в гимназията.

Самите аденовируси са подбрани или модифицирани така, че да не могат да предизвикат заболявания у човека. Докато Astra Zeneca и “Спутник V” се прилагат в две дози, ваксината на Johnson&Johnson е в една доза. Друга разлика между аденовирусните векторни ваксини е, че Astra Zeneca използва аденовирус при шимпанзе, а Johnson&Johnson и “Спутник V” – човешки аденовируси. В случая на “Спутник V” двете дози на ваксината се прилагат с два различни аденовируса.

Все още обаче много хора не са наясно, че всъщност може да се заразиш след имунизация. От какво точно ни предпазват ваксините?

Необходимо е време за изграждането на имунен отговор след ваксинация. Да, още на 5-7-ия ден след първата доза може да се регистрира наличието на антитела, но ваксината достига до пълната си ефективност 2-3 седмици след втората доза (при ваксините, които се прилагат в две дози). Ваксините не са вълшебна броня, която да отблъсне вируса, но те ще предотвратят боледуването или поне тежкото боледуване и усложненията.

Преди дни беше съобщено за случая в дома за възрастни хора с деменция в добричкото село Опанец, където 14 души, ваксинирани срещу COVID-19 с ваксината на Pfizer (втората доза им е била поставена в края на февруари 2021 г.), са дали положителни PCR тестове. Клинични симптоми, при това не тежки, са проявили само трима от тях. За сравнение нека си спомним за невероятните драми, които се разиграха през пролетта на миналата година в домовете за възрастни хора в редица европейски страни, които потресоха целия свят. Очевидно ваксината си е свършила работата в случая.

Кога можем да се надяваме на колективен имунитет и възможен ли е изобщо?

Със сигурност ще успеем да изградим достатъчно надежден щит, за да отслабим хватката на вируса. В дългосрочен план се очаква COVID-19 да се превърне в ендемично заболяване, каквото е грипът (който в никакъв случай не е за подценяване). Колективният имунитет предполага, че дори да има инфектиран човек, около него няма да са налични чувствителни хора, които да продължат веригата. В случая на SARS-CoV-2 това означава поне 70% от населението да разполага с имунитет срещу него. Въпросът е колко скоро може да стане това. Според статия в Nature, публикувана на 18 март 2021 г., изграждането на колективен имунитет среща редица предизвикателства, сред които е недостатъчният и неравномерен темп на ваксинация в целия свят. Проблемът с пандемията е глобален и трудно може да бъде решен локално.

Например, до средата на март 2021 г. половината от жителите на Израел са получили две дози ваксина, но в съседните страни ваксинацията е обхванала по-малко от 1% от населението. Според някои експерти в по-бедните държави масовата ваксинация може да започне едва през 2024 г., като дотогава населението им не е изключено да се сблъска с 6-7 вълни. Все още не разполагаме с ваксини за деца и юноши, не е ясно със сигурност колко дълго ще трае имунният отговор срещу ваксината, както и това дали те предотвратяват не само тежките случаи, но и предаването на вируса. Появата на нови варианти също внася неизвестни в системата. Друг важен въпрос е една или две дози ваксина са нужни за преболедувалите COVID-19. Питанията ни наистина са много, но науката върви напред и всеки ден научаваме нещо ново.

Кои страни може да се посочат като отличници след имунизация и има ли тя наистина ефект?

Безспорно Израел е страната, към която са отправени погледите на целия свят. До средата на март 2021 г. повече от половината от населението получи две дози ваксина. Според специалисти от Института „Вайцман“ репродуктивното число на вируса (т.е. това колко души заразява един инфектиран) е около 0,6 и продължава да намалява, въпреки че страната е излязла от блокиране преди повече от месец. От средата на януари 2021 г. броят на смъртните случаи на ден е намалял с 85%, а броят на критично болните пациенти, приемани ежедневно в болница, се е понижил със 72%.

С 86% по-малко е и броят на ежедневно диагностицираните нови случаи. В опит да ограничи проникването и разпространението на нови варианти на вируса страната все още прилага строги ограничения за влизащите чуждестранни пътници. До момента няма данни, че сред неваксинираното население на Израел са се появили нови опасни варианти. Една от обнадеждаващите новини е, че по първоначални данни ваксината намалява и предаването на SARS-CoV-2.

Трябва ли и децата да се ваксинират, особено след като се оказа, че са застрашени от британския щам и случаите на хоспитализирани в болници се увеличават?

Разрешените в момента от ЕМА ваксини се прилагат при хора на възраст на и над 18 години, с изключение на продукта на Pfizer/BioNTech, който е насочен за хора на 16 и повече години. В момента редица компании (включително Pfizer, Moderna, Johnson&Johnson) усилено изпитват ваксина за деца и юноши, като прогнозите са те да се появят в последното тримесечие на годината или в началото на следващата. Необходимостта от тях е голяма поне по няколко причини: доминиращият в момента британски вариант засяга абсолютно всички възрасти; децата с придружаващи заболявания са в повишен риск от COVID-19; в семействата на много деца има роднини и близки със склонност към тежко притичане на болестта. Ваксинирането на деца и юноши е важно и с оглед създаването на колективен имунитет. Изискванията към тяхната безопасност са изключително високи.

Pfizer дори обяви, че е започнала ранен етап на клинично изпитване на експериментално перорално антивирусно лекарство срещу COVID-19. Може ли да има ефект един такъв медикамент?

Продуктът, който изпитва Pfizer, е от групата на т.нар. протеазни инхибитори. Той потиска действието на ензим, който е важен за размножаването на вируса в клетките. Изпитванията са все още в начален етап – първа фаза на клинични изпитвания, рано е да правим предвиждания. Подобни съединения обаче са навлезли отдавна в успешната терапия на ХИВ/СПИН и се разработват за редица други вируси.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *