Проф. Пламен Киров: Без стабилна коалиция с минимум 121 гласа по-добре да не опитваш

– Преди дни бе открито първото заседание на новото НС. Как ви се стори?

– Нормално и очаквано. Можеше да бъде и малко по-организирано, но в крайна сметка така е преценено. Пък и самата зала, която не е оборудвана, поради известни причини известно неудобство.

– Очаквате ли този парламент да има дълъг живот, въпреки че самите участници в него вече дадоха заявки, че не вярват в това?

– Всичко зависи от начина, по който ще подходи втората по численост група на ИТН. Ще трябва да бъде излъчено правителство на малцинството, ако бъдат предложени премиер и министри само от средата на тази сила. Ако бъдат направени опити за създаване на коалиция, тук нещата вече стават още по-сложни. Защото, ако това са коалиционните партньори – „Има такъв народ“, „Изправи се! Мутри вън!“ и „Демократична България“, гласовете не им стигат. Те трябва да се обърнат или към БСП, или към ДПС за подкрепа, а са настроени твърде анти към тези партии, защото ги смятат за партии от статуквото. Очевидно няма да поканят представители на ГЕРБ да участват в подобна коалиция. Друга възможност е да се предложи състав на експертно правителство от хора, които не са обвързани с политически партии.
В първия случай ще има правителство на малцинството и ще се разчита на политическа подкрепа от други парламентарни групи без коалиционни споразумения. Такива случаи е имало в Европа, но на нашите географски ширини се съмнявам, че това ще стане.

Може да се пробва и вариант за парламентарно мнозинство, макар и крехко, което да подкрепя бъдещото коалиционно правителство. Ако се отиде към по-широка подкрепа и към експертно правителство, то за да бъде получена тази подкрепа, това правителство също трябва да бъде създадено в името на програма. И тя да включва много важни за нацията и държавата политически действия и решения, по които би могло да се постигне консенсус в цялата тази широка палитра от политически интереси, която се наблюдава в момента в НС. И така зад нея да застанат партии, които са в състояние да осигурят комфорт на това правителство. Това е много сложна задача, като се има предвид какво се разиграва в НС още от първия ден. „Демократична България“ внася някакъв проект за изменение на Конституцията. Този проект даже няма необходимите подписи, за да бъде обсъждан. Той е получил 23 – 24 подписа.

За да се сезира НС с промени на Конституцията, и то при варианта изменението да бъде извършено при обикновено НС, е нужно поне една четвърт от народните представители, или поне 60 депутати. И не знам как така вкарвате този проект без необходимите подписи и казвате – това е моето предложение и вие сега го подкрепете. Подобно действие показва незачитане на евентуални бъдещи партньори. Това малко изглежда като извиване на ръце. Другото е инициативата на „Изправи се! Мутри вън!“ за една мегаанкетна комисия, която може да наречем комисия на голямата ревизия. На тази комисия няма да й стигне и 1 г. да събере информацията, да я анализира и да излезе с проект на решение.

– Споменахте Конституцията, трябва ли такова разнородно НС, където едва ли ще се намери консенсус, да се опитва да променя основния закон?

– Това, че е разнородно, не е лошо. В крайна сметка то отразява интересите на всички социални групи в обществото. Тези народни представители не са спуснати отгоре в парламента, те са избрани от народа и представляват интересите на различни социални групи, които са ги подкрепили. Но за да се тръгне да се сменя Конституцията, на мен ми се струва, че първо трябва да се постигне някакъв консенсус за целите, които биха били постигнати със съответната промяна – какви текстове трябва да бъдат изменяни, допълвани или отменяни. Трябва да се изработи единен проект, зад който да застанат експерти от всички тези парламентарни групи, които да гарантират мнозинство при гласуването.

Ако това ще става при обикновено НС, тук имаме високи мнозинства и това е трудно постижимо. На следващо място, те трябва да го подложат на широк обществен дебат, за да може обществото да застане зад този проект. Защото без обществена подкрепа Конституция не бива да се пипа. И в крайна сметка нека да популяризират тези изменения сред обществото, а не просто да бъдат спуснати отгоре, да ги правим на бързичко и след това се чудим защо няма резултати. Това е Конституция и там не бива да се пипа, или ако трябва – да е изключително внимателно, с хирургическа точност, защото след това белите, които могат да станат, са много големи.

– След като НС гласува оставката на кабинета, част от партиите започнаха да коментират как вече Бойко Борисов не е премиер. Това правителство продължава ли да действа до избирането на ново?

– Разбира се. Текстът на чл. 111, ал. 3 е категоричен – правителството излиза в оставка, но то продължава да си изпълнява функциите до избирането на ново правителство. Ако не са го погледнали, значи не са направили необходимите усилия да се запознаят с текста на основния закон.

Всъщност приемането на оставката означава само едно – че от тук нататък парламентът и президентът на републиката следва да започнат процедурата за създаване на ново правителство. А че старото си е пълноправно правителство начело с министър-председател, в това няма никакво съмнение. Няма никакво съмнение, че Борисов все още е министър-председател и ще бъде дотогава, докато НС не излъчи ново и то не се закълне или докогато президентът не назначи служебно правителство. Другото е политическо говорене.

– Породи се един спор дали е длъжен или не премиерът да присъства лично при подаването на оставката. Какво казва Конституцията по този въпрос?

– Конституцията нищо не казва по този въпрос. Говори само за оставка на правителството, което я подава пред новоизбраното НС. Как ще бъде подадена тази оставка това Конституцията не урежда. В нашите условия всичко е лично и емоционално, то не е институционално и не е проникнато от чувство за държавност. Самото говорене, лексиката и злобата, която се чете в думите, високият адреналин в залата – това издава по-скоро емоционално говорене и действие, което не е добро за държавата. Трябва да се преглътне тази емоция, защото в държавата има установен правов ред, механизми, демократични ценности и процедури, които трябва да бъдат зачитани. Би трябвало премиерът да връчи оставката на кабинета на председателя на НС като акт на уважение на новоизбраният парламент.

В крайна сметка това е гласа на народа, той е излъчил този парламент. Но като се има предвид това емоционално говорене, тази много ожесточена предизборна кампания, личността на министър-председателя, трябваше да се досетим, че той няма да отиде да внесе оставката си лично. Аз очаквах, че ще изпрати някой от вицепремиерите. Предпочетоха третия вариант, което породи веднага ответна реакция, пак емоционална, едва ли не да я изпратим с пощенски гълъб.

– Президентът Румен Радев започва от понеделник консултациите. Каква е процедурата от тук нататък?

– Президентът трябва да направи консултации с всички представени в НС групи, защото всички те представляват политически интерес в обществото и са формирани по силата на волята на народа. Може да направи повторна консултация с някои. В миналото имаше случаи, в които някои парламентарни групи заявяват, че няма да участват в консултации, което неуважение към процедурите, гарантиращи демократично управление. Консултациите могат да приключат в рамките на ден. Редът оттук нататък е ясен. В България няма парламентарна рулетка. Защото някой, ако има представа от рулетката в казината, знае, че топчето не е ясно къде ще попадне. А тук е ясно къде ще попадне топчето.

Поне при първите два опита. Това е първата по численост група – ГЕРБ, която вече заяви кой би бил нейния кандидат за премиер (Даниел Митов – бел.р). Първият мандат за формиране на правителство ще бъде предоставен на това лице, което ГЕРБ е излъчила. Срокът за формиране на правителство е 7 дни. В него г-н Митов ще трябва да отиде и да докладва на президента дали е готов да формира правителство или не и да върне мандата. Ако той заяви, че е готов да състави, тогава започва втората фаза. Правителството се избира от НС, а не се назначава от президента. И тогава президентът представя кандидата за премиер на НС и то първо гласува за премиер, а след това и за състава и структурата на МС.

Ако парламентът не гласува премиера или го гласува, но откаже да избере предложения от него състав на министрите, тогава опитът завършва без успех. Президентът връчва мандата на втората по численост, пак седем дни и вече при третия опит президентът е свободен в преценката си на коя партия да връчи мандата – на третата или на шестата.

– Колко може да се проточи във времето цялата процедура?

– При нормални условия между месец и месец и половина. Президентът не е ограничен със срок за осъществяване на тези предварителни консултации. Процедурата е гъвкава и адаптивна. Представете си, че в парламента има три партии и две от тях – основни, големи. Тогава нещата са семпли и президентът няма да има избор на кого да даде третият мандат. Но в случаите, както имате шест парламентарни групи, нещата стават по-сложни. Процедурата е гъвката и нарочно е направена така, че да може да се адаптира към това раздробено парламентарно пространство. Но в общия случай, с достатъчно време за консултации, достатъчно време политическите партии да се опитат да направят някакво коалиционно споразумение, те ще приключат в рамките на месец, месец и половина.

– Значи до юни би трябвало да имаме кабинет?

– До средата на май, бих казал. В края на май най-късно – около 24 май. Процедурата може да се развие и много бързо. Може да се развие и в рамките на една седмица – ако всички парламентарни групи, които бъдат натоварени да формират правителство, се откажат веднага от възложения мандат. Така процедурата се ускорява страшно бързо и приключва за една седмица. Като изходът е ясен – разпускане на парламента, насрочване в двумесечен срок нови парламентарни избори и назначаване на служебно правителство. Освен в една хипотеза, когато остават три месеца от мандата на президента – той насрочва избори за нов парламент, назначава служебно правителство, но не може да разпусне самото НС.

– Самият президент може ли да въздейства по някакъв начин на партиите?

– Би могъл да ги насочи, би могъл да посредничи между тях. Ако си спомняте преди време как беше формирана Тройната коалиция, когато президент беше Георги Първанов. Не беше лека задача, не се направи от първия път, но в крайна сметка се постигна някакво съгласие за добро или за лошо. Тогава се излъчи правителство на базата на една коалиция и то в крайна сметка ни вкара в ЕС през 2007 г. С всичките други негативи, с които се запомня това правителство, обективно то свърши не малко работа.

– Някои наблюдатели смятат, че няма да се стигне въобще до съставяне на правителство, а по-скоро до служебен кабинет. По-добър или по-лош е този вариант спрямо нестабилно правителство и шарено НС?

– Дори да се подходи по този начин от втората парламентарна група, това е политическо решение на партийното ръководство и има своята логика. При така раздробения парламент, когато не може да се сформира стабилна коалиция с минимум 121 гласа, като пак казвам – това е на ръба – по-добре да не опитваш. Аз не виждам как те ще съгласуват своите програми за създаване на подобна коалиция, ако има желание де се формира така. Защото ако няма желание за коалиция, то е ясно какъв ще бъде развоя на събитията. Но като гледам толкова разнородни политически изказвания и толкова разнородни интереси, които се преследват в това НС, не виждат как ще се постигне стабилна коалиция. Партиите на протеста – техните гласове не достигат те да прокарат правителство. Те трябва да се обърнат към т.нар. партии на статуквото. И в този случай, ако се отиде веднага към предсрочни избори, то е търсене на политически изход от ситуацията. Не изключвам и този вариант.

– Само за два дни живот на новото НС бяха внесени множество законопроекта, като едни от тях за изборните правила. Доколко едни мажоритарни избори може да променят политическата ситуация у нас?

– Подобно действие ще има непредвидими последици за политическия ландшафт в България. И ми се струва, че много хора си играят с огъня. Може да се окаже, че тези, които са най-големи радетели, привърженици на тази система най-накрая ще изпатят най-много от нея. Не се пристъпва така лековато към смяна на избирателната система, така както не се подхожда несериозно и при изменението на конституцията. Експериментът може да бъде с потресаващи резултати.