– Проф. Овчаров, за пореден път отношенията ни със Северна Македония са нажежени. Колко тревожно е това?
– Очевидно отношенията ни отново се влошават - този път дори имаше опит за убийство на млад човек, който се смята за българин. Очевидно ще се опитат да изкарат случая престъпление, далече от етническата омраза. Това са глупости, при това не става въпрос за изолирано явление – имаше палене на врати, разбиване на културни клубове. В парламента им влизат тези неща, включително забраната на имената на културните ни клубове. Като погледнем нещата цялостно, е съвсем ясно, че става въпрос не за етническа, а за антибългарска омраза. За антибългаризъм, който в момента се вихри в Северна Македония.
По-важно е обаче как реагираме тук, в България. Бях потресен от становището на Даниел Лорер, настоящ депутат и бивш министър от „Продължаваме промяната“, който препоръча да не се занимаваме с „този човек от Охрид, който даже не е българин“, а да оставим случая с пребития Християн Пендиков на македонските власти. Не знам дали това е цялостна позиция на ПП -предполагам, че е, предвид поведението им по време на управлението им, когато неглижираха отношенията ни с РСМ.
Слава богу, че като цяло България реагира много добре, поздравления за действията на служебното правителство - включително привикването за консултации на българския посланик в Северна Македония. Това е много ясно предупреждение към съседите от Скопие, съвсем заслужено след недопустимите изказвания на президента Стево Пендаровски, демонстриращи абсолютно незачитане на правата на българите в РСМ.
– За какво не бива да отстъпваме пред Скопие?
– Направихме допустимия компромис – пуснахме съседите да започнат преговори с ЕС. Ако някога тръгнат да преговарят, още в първата глава от всичките 36 ще се говори именно за отношенията със съседните страни. Трябва стриктно да следим становищата на съседите.
И нека в Скопие да не се измъкват с вписването на тамошните българи в конституцията им - това е само едно от десетината неща, които задължително трябва да направят. Не бива да се спира дотам – имаме корекциите в учебниците по история, преодоляване на езика на омразата. Трябва да следим как те изпълняват всичко това.
И пропагандата ни трябва да продължи. Българската позиция трябва непрекъснато да се представя и чува – в Брюксел, в Европа.
Надявам се в предизборната кампания партиите да не развяват патриотарството и каузата „Северна Македония“, за да печелят точки за сметка на националния интерес и идеал.
– Очаквате ли нови провокации на честванията на рождението на Гоце Делчев на 4 февруари?
– Прекалено много се говори в момента по темата, за да допуснат властите там провокации. Но нещата могат да започнат да излизат извън контрол, така че може да се случи нещо непредвидено. Възможно е северномакедонските власти да използват претекста, за да блокират пътищата и да не допуснат желаещите от България или да допуснат много малка част от тях на поклонението на Гоце Делчев.
– Какви са действията, които трябва да предприемем оттук насетне, в тази напрегната ситуация?
– Ще направим публично изявление на Националния кръг „За Македония“ в четвъртък, за да представим становището на българската историческа и филологическа мисъл по темата.
Още през юли 2022 г. в Страсбург предложихме и получихме одобрението на българските евродепутати при срещите ни с тях, че битката трябва да продължи, не трябва да приключи с приемането на френското предложение за стартиране на преговори на Северна Македония за членство в ЕС.
Това предложение беше най-доброто, което България можеше да постигне. Въпросът е, че това не е край, а само начало – оттук трябва много внимателно да следим какво правят съседите от РСМ. Практически те не са започнали преговори за членство, вече седем месеца страната не е направила никаква стъпка.
Ние трябва да поставяме непрекъснато въпроса за придвижване на кандидат-членството на Северна Македония – и в България, и в ЕС.
– Чуват се обаче гласове, че след провокациите от страна на Скопие трябва да се върнем към ветото за старта им на преговори с ЕС. Ще помогне ли, ако го направим?
– Вето не е било налагано. Това, което се случи през 2022 г., беше отварянето на пътя на Северна Македония към преговори за влизането им в ЕС.
Вето ще се налага по преговорните глави, които съседите ще започнат да отварят. За съжаление, засега не виждаме да се работи по нито една глава. Така че в момента няма върху какво да налагаме вето.
Наистина е озадачаващо – седем месеца след даването на картбланш да не се направи нито една стъпка към започване на преговори с ЕС. Питам се: иска ли Северна Македония наистина да влиза в Евросъюза? На думи много искат, но и в свещените книги е казано: По делата ще ги познаете!
– Как тълкувате обвинението на президента Пендаровски, че едва ли не българите са действали в подкрепа на руските интереси в отношенията си със Скопие?
– Това обвинение е безумно. Ако се замисли човек, това, което прави РСМ, реално отговаря изцяло на руските интереси на Балканите – т.е. да се разбиват отношенията между отделните членове на ЕС и отделните кандидат-членки. Казано с две думи – нищо да не се прави, за да няма разширяване на ЕС.
Разбира се, това най-вероятно става чрез Сърбия - нещо, което реално е продължение на политиката на Белград от век и половина насам. Сърбия на Балканите и в Европа въобще е най-близка до Русия. Това не се и крие, макар че в последно време виждам колебания в сръбската политика. Преди войната в Украйна нещата можеха да се балансират, но сега вече не е възможно да стоиш на двата стола – Русия и ЕС, трябва да избереш единия.
Но така или иначе, с действията си Сърбия и нейната най-близка Северна Македония правят така, че ЕС не успява да осъществи по-нататъшното си разширение на Балканите. Ако погледнем от тази гледна точка, ще видим дългата ръка на Москва, която действа не пряко, а зад кулисите.
– Не наблюдаваме ли обаче разнобой сред елита в Скопие – премиерът Ковачевски не прие предложението на президента Пендаровски лица от България, включително евродепутат, да бъдат обявени за персона нон грата?
– Би било абсурдно кабинетът да приеме такова предложение. А и който и да е визираният евродепутат, той има имунитет и подобни действия спрямо него са невъзможни. Да не говорим, че е несъвместимо страна, която иска да влезе в ЕС, като РСМ, да забрани на евродепутат от друга страна, вече членка, да влезе на нейна територия. Това е поредният абсурд, който идва от Скопие. По тая причина правителството на Ковачевски отхвърли подобна възможност. Но самият факт, че се появяват подобни объркани послания от страна на РСМ, показва, че там никой не е приритал толкова много да влиза в ЕС. Не мога да кажа дали това е цялостна политика и само се правят мили очи на Западна Европа, или има объркване в северномакедонското общество. Най-вероятно става дума за второто.
Както в Сърбия казват: за какво ни е тази Европа, като ще ни вземе Косово?! Горе-долу нещо такова става и в РСМ – за какво ни е тази Европа, като ни карат да се сдобряваме с българите?!
– Не искат в Европа, но защо тогава напират за български паспорти?
– 90% от българските паспорти се вземат, за да могат да работят в Европа. Навремето с покойния ми колега Божидар Димитров много спорехме за това. Той искаше да дадем паспорти на всички пожелали от Северна Македония. Аз бях против – предупреждавах, че в крайна сметка, ще дадем на най-големите българомразци. Дори разбрах от думите на Даниел Лорер, че единият от биячите в Охрид на Пендиков бил с български паспорт. Ако е вярно, наистина е възмутително!
– Има ли лечение за антибългаризма, насаждан в Скопие десетилетия?
– Песимист съм по отношение на отношенията ни със Северна Македония – като човек, който добре познава ситуацията, бил съм многократно там.
Няма да стане бързо решаването на проблема, ако въобще някога се реши.
Важното за България е, че не можем да позволим да се краде българска история, българската идентичност, да се плюе на българското национално достойнство. В това отношение трябва да сме абсолютно твърди. Затова призовавам правителствата ни, които и да са те, да не допускат никакво отстъпление в това отношение.
Не става въпрос да си представяме, че утре всички северномакедонци ще се събудят българи. Това няма да стане. Ако въобще някога стане, това ще е след поколения.
„Марица“
