Проф. Владимир Чуков: Атентатът в Истанбул е шанс Ердоган да се изяви като миротворец

– Проф. Чуков, как разчитате посланието на кървавия атентат в сърцето на Истанбул?

– Този терористичен акт трябва да се разглежда като част от половинвековната битка между кюрди и турци. За съжаление, това е спирала на напрежението и насилието, която няма скоро да приключи. На пресконференцията в Индонезия след атентата турският президент Реджеп Ердоган даде ясна директива къде трябва да се търсят корените и причините за подобен терористичен акт.

Ердоган постави акцент първо върху това, че става въпрос за жена. Това е ясно насочване към кюрдите, тъй като е техен почерк. Турският президент каза и още нещо интересно: когато те поискаха техния свещеник, им го дадохме, но когато ние поискахме нашия, получихме отказ. Това е ясна препратка към САЩ, където живее издирваният от Турция проповедник Фетхуллах Гюлен. А и Вашингтон подкрепя сирийските кюрди, докато за Анкара те са враг, какъвто е и ПКК, Работническата партия на Кюрдистан.

Атентатът в Истанбул ни връща на изходни позиции отпреди 6-7 месеца, когато САЩ, а и Русия се противопоставиха на планираната от Ердоган военна операция в Северна Сирия. След този атентат нещата се връщат на изходна позиция. Свидетели сме на омагьосан кръг от противоречия, които трудно ще бъдат разрешени. Прилича на неразплитаемия възел между Русия и Украйна.

Резултатът ще е поколения, които ще се мразят помежду си. Подобна дълголетна вражда виждаме между Турция и кюрдските организации от типа на ПКК, сирийските демократични сили.

Не виждам шансове за промяна, особено след този атентат. Той най-вероятно ще влоши отношенията между Анкара и кюрдите, които и без това са белязани от насилие, етническо прочистване. От няколко дни турската артилерия обстрелва села, където кадри на ПКК организират антитурски демонстрации. Преди двайсетина дни в преследване на остатъци от Ислямска държава турски сили влязоха в сирийския град Африн, област Алепо, което предизвика много силна реакция от страна на кюрдите, които смятат града за свой.

– Т.е. няма съмнение, че атентатът в Истанбул е дело на кюрди?

– Разполагаме с информацията, която предоставя турската страна. Видяхме двата клипа – на единия е жената с черната забрадка и черната раница, в която се предполага, че е бомбата. Второто клипче е с ареста на жена, отведена с белезници от турската полиция. Дали жената е тръгнала от населения с кюрди сирийски град Кобане, дали е минала през Африн, както твърди турската страна, едва ли за това може да получим потвърждение от друг източник.

Убеден съм, че кюрдите ще отрекат, че стоят зад атентата. Но е факт, че спиралата на насилието отново се завърта. Въпросът е дали сега Вашингтон ще позволи на Анкара да осъществи операцията, за която Ердоган настоява – за превземането на кюрдските крепости Мамбич, Тел ал Руфат, Кобане, върху който се поставя акцентът в турската сводка за атентата.

– Да търсим ли връзка между атентата и позициите на президента Ердоган, на когото предстоят ключови избори догодина?

– Атентатът със сигурност ще доведе до пренаписване на предизборната кампания на Ердоган. Последното социологическо изследване показва по-малка подкрепа за президента от 50 процента. Това е тревожно, особено на фона на проблемите на турската икономика – инфлацията е 86 процента, турската лира се обезцени до 18 лири за долар, цените на храните са скочили с над 100 процента тази година, при горивата скокът е 30 на сто. Това поставя Ердоган в много неблагоприятна ситуация. С атентата обаче дневният ред е пренаписан – вместо икономика актуална става темата за тероризма и националната сигурност. А там Ердоган е много силен. Особено ако осъществи операцията срещу кюрдите в Сирия, това ще му вдигне рейтинга.

Колкото и грозно да звучи, Ердоган ще използва този атентат в свой интерес, за да си гарантира победа на изборите. Но първо ще се опита да притисне САЩ да оттеглят подкрепата си за сирийските кюрди.

Ще пренапише и дебата за предизборната си кампания към сигурност и тероризъм, където е отличник.

– Можем ли да кажем, че след пандемията отново се връща на дневен ред заплахата от тероризъм?

– Да, ковид-19 практически замрази много антагонизми – например бежанската криза, мигрантският натиск по време на пандемията беше относително отслабен. През март 2020 г. дори Турция като знак на добра воля обяви, че повече няма да пуска бежанци към Европа, дори към Гърция. Това обаче важеше само за около година, след което се върна старото положение.

Т.е., ковид-19 замрази множество стари антагонизми, включително турско-кюрдските конфликти. Но от началото на 2022 г. конфликтите пламнаха отново, особено по турско-сирийската граница, както и отношенията Анкара-Дамаск.

Наближават изборите, преди които Ердоган трябва да даде отговор на избирателите си какво става със сирийските бежанци – евтина работна ръка, конкуренти на трудовия пазар на турските избиратели. Например в турския град Газиантеп турците са около 2 милиона, половин милион са сирийците. Резултатът са остри социални антагонизми. Смята се, че сирийците в Турция са 3.6 милиона, иракчаните и афганистанците – по около милион, има и иранци. Т.е. огромна група от легални и нелегални чужденци са конкуренти на турския трудов пазар.

– Въпреки кървавия атентат президентът Ердоган не прекрати участието си в срещата на върха на Г-20. Знак ли е това, че той е амбициран да се доказва като международен играч?

– Досега Ердоган е показал, че може да е най-ефективният посредник между Русия и Украйна например. Доказва го ролята му в запазването на зърнената сделка между Русия, Украйна, ООН и Турция. Амбициите на Ердоган са наистина да направи страната си надрегионална сила, да играе много по-съществена роля в т.нар. „век на Турция“, която да стане 10-ата икономика в света. Засега това са пожелания, но е факт, че Ердоган създаде динамична дипломатическа школа, при която се опитва да извлече ползи от всяка ситуация.

Може би именно Ердоган е най-печелившият в момента от войната в Украйна – през турските териториални води минава украинският корабен трафик, Русия изнася своите стоки през турски пристанища, тъй като Анкара не налага ембарго на Москва. На много места турският авиопревозвач замести „Аерофлот“, заплашен от конфискация на самолети. Така Турция получава инструменти за натиск върху Русия. Наистина Ердоган играе там, където може да има ползи и шансове да изтегли Турция напред. Затова трябва да следим действията му внимателно и да се стремим да поддържаме добросъседски отношения и да намерим онези инструменти, най-вече икономически, които да са в полза на страната ни.

– Има ли риск за България? Трябва ли да се страхуваме от спящи клетки на Ислямска държава?

– Ислямска държава съществува, но това не е онази масова организация, която организираше големи атентати в Европа през 2016- 2017 г. в Париж, в Брюксел, в Берлин, в Ница. Сега ИД няма тази възможност.

През последните месеци стотина членове на ИД бяха заловени в самата Турция. Така че по отношение на Европа има спад в напрежението, но в самата Турция то съществува.

Проблемът е, че бежанският натиск към Европа е в пъти повече, отколкото през ковид пандемията през 2020 г. Това е заплахата и за страната ни. Виждаме активирането на бежанските потоци и у нас, което доведе и до непознати преди инциденти като убийството на полицаи, на граничар край оградата.

Мигрантският поток ще се увеличава и занапред не само заради военните конфликти. Ще наблюдаваме все повече икономически мигранти, бягащи от мизерията в родните си места, ще се увеличава и потокът на климатични мигранти от Близкия изток, Африка, Азия към Европа. Ако в момента бежанците по света са около 10 милиона, до 2050 г. се очаква броят им да надмине 100 милиона.

Това е неизбежно на фона на бедствията – политически, икономически, климатични, в различни части на света.

– Как да се справим ние с мигрантската вълна? Трябва ли да разчитаме само на Европа, тъй като сме външна граница на ЕС?

– Смятам, че първата стъпка към решаване на проблема е промяна на законодателството – приемане на пакет от законодателни инициативи по модел на съседите гърци, които преди две години развързаха ръцете за действия на полицията.

За решаване на проблема е нужно и много сериозно финансиране, специално перо в сектора Национална сигурност – не само увеличаване на щатовете, но и експертиза на оградата, издигната като временно ограждение.

Трябва много активно да работим и с нашите съседи – турците, с които делим граница, изключително важна и за националните стопанства на страните ни. Турция трябва да разбере, че ние сме сухопътната им врата към ЕС, оттук минават дългите колони турски тирове със стоки към Европа. Т.е. съседите трябва да са наясно, че трябва да пазят дори повече от нас общата ни граница, която при това е най-натоварената сухопътна граница в Европа, втората в света след тази между САЩ и Мексико.

в. „Марица“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post Дядка взе с количка най-голямата печалба в историята
Next post Започват Коледните пости, Бог ни призовава да се покаем за греховете