Проф. Андрей Пантев: Липсата на стойностни лидери роди обожанието към Елизабет II

– Проф. Пантев, знак за какво е уникалната траурна церемония, с която британците изпращат най-дълголетния си монарх? Защо хората стоически чакаха часове на опашка, за да се простят с Елизабет Втора?

– И от вярност към суверена, и за да станат част от изключително събитие. В нашето кризисно откъм стойностни лидери време е напълно естествено да има такъв френетичен поклон пред кралицата.

Най-сетне Англия се олицетворяваше от личност с космополитно значение за състоянието на света – това е една от причините за масовата скръб. Но и целият свят показва респект към личност, която не е само монарх

Елизабет Втора показа как може да се запази баланс в управлението на една страна – без пристрастия, без предпочитания, без преки съучастия. В това отношение тя е пример не само за управление на кралство, но и за всяка институция.

Управлението на покойната кралица е неин личен успех, който се вписва в общочовешката история. Тя допринесе много и за престижа на монархията – британската и по света.

– Коя все пак е най-голямата заслуга на британската кралица?

– Най-голямата ѝ заслуга е в това, че декларира и демонстрира, че монархическият институт не трябва да се занимава с партийна и политическа дейност, а да е стабилизатор и балансьор на управлението на страна и дори общество.

Силата на кралицата като лидер беше в умереността, в невземането на страна. Тя беше съвършената Мисис Равновесие.

– Приключва ли със смъртта на кралицата епохата на големите лидери, за които отговорността към нацията е мисия?

– Едва ли приключва, но Елизабет Втора даде такъв ярък пример, че рядко вече може някой от монарсите да дръзне да се намеси пряко в съотношението на политическите сили на страна, общество или континент.

Кралицата бе нещо като примерен учебник за успешно управление, въпреки че и тя преживя лични драми, изпитания, огорчения, които успя да надделее. В някои моменти, например след смъртта на принцеса Даяна, имаше леко враждебни отношения, които кралицата много бързо парира и успя да запази името си на много спокоен, усмихнат, добронамерен, скромен, но достолепен монарх.

Неслучайно поданиците декларират, че я обичат – тя беше силен контраст на онова омерзение, което будеха някои политици, включително в Англия. Тя беше своеобразен стълб, ориентир на това как трябва да се държи един помазан от съдбата, генетично привилегирован човек, за да се превърне в символ на цяла страна.

– Показва ли това дълго емоционално прощаване с кралицата, че британската монархия е жива? Има ли бъдеще тя?

– Вероятно да. Наистина англичаните са изпитали в миналото немалко съмнения по отношение на монархията.

Имали са и негодни крале, полулуди, както и такива, които са се опитвали да се намесят в политиката. Имало е републикански идеи и проекти дори. Републикански нагласи са заложени в чартисткото движение, за кратко Англия се нарича протекторат – по времето на Оливър Кромуел. А и нека да не забравяме, че имаше шест опита за атентат срещу другата много популярна британска кралица – Виктория.

При Елизабет Втора няма такива сериозни сътресения. Имало е леко отдръпване от горещите симпатии, които тя будеше, но никога сериозни призиви да се ограничи или ликвидира състоянието на Англия като конституционна монархия.

Покойната кралица стабилизира състоянието на монархията и днес никой не може сериозно да твърди, че кралската институция е излишна за стабилитета, самочувствието, традициите на страната.

– Няма ли обаче след смъртта на кралицата да се активират центробежните сили в Шотландия, в отвъдморските територии?

– Не можем да подценяваме и тази възможност. Истина е, че през управлението на кралицата Шотландия беше на косъм да се откъсне от Общността. Стабилитет още не означава вечност. Новият крал генетично носи скромност и ще следва балансиращата линия на майка си.

Поне в началото на управлението на Чарлз Трети инерцията е толкова силна, че едва ли може да бъде променена към нещо различно.

– Нужна ли е изобщо монархическата институция в днешния модерен свят?

– Имало е случаи, включително в английската история, когато монархията не е играла благородна, позитивна роля. Всъщност монархията е най-старата институция в човешката история, но промяната е неизменна част от човешкото развитие. Не можем да държим само на традицията, когато говорим за държавно строителство в съвременните условия.

– С Елизабет Втора си отива силен лидер. Колко дълбока е кризата на лидерството в модерния свят, в който липсват визионери?

– Обожанието към Елизабет Втора се дължи и на това, че в момента са много малко ръководните личности с принципи, обаяние, последователност.

Факт е безличието в състава на световния политически елит, на който фон още по-ярко изпъкват достойнствата на британската кралица.

– Но и силните лидери не са безгрешни – неразумен ход от страна на Владимир Путин ли беше войната в Украйна?

– Да не забравяме, че за избухването на една война виновник никога не е само едната страна. Има диалог за войната във Виетнам между американския писател Джон Стайнбек и руския поет Евгени Евтушенко, който упреква колегата си за възторга към американските герои и призовава:

Когато има кръвопролитни сблъсъци, винаги трябва да се търси причината, довела до тях. А и войните са част от човешката история, те няма да изчезнат. Мечтите на поети и философи, че ще настъпи вечна обич, вечна правда на света, са несъвместими с човешката природа. Злото и доброто в човешката история се движат заедно.

Основното е да ставаме малко по-добри. Това е и посланието на кралица Елизабет Втора. Нима тя не е знаела, че и в Англия има бедност, несправедливост, насилие, атентати?! Но с личното си поведение тя казваше: Щом аз мога да надмогна лошото, защо да не можете и вие?!

– Имаме ли шанс ние да се сдобием със силен лидер, с български Орбан?

– С всеки изминал ден капките ми надежда за това изтичат. Много хора у нас се пробваха да направят нещо, но донесоха само разочарования. Всеки, който се експонираше и беше приет като спасител или поне реформатор, досега не е завършил с успех. Не виждам нито нови спасители, нито дори реформатори. Оказва се, че всеки, който предлага нещо ново, уж друго решение, се оказва познатото старо. И ние сме мъчително неудовлетворени.

Основен мотив на западните сили срещу създаването на българската държава след Освобождението е бил, че не можем да се управляваме.

Доказахме, че чудесно можем – създаваме министерства, пощи, армия, училища, дипломация. За съжаление, сега, след толкова години опит, се оказа, че не можем да държим собствения ключ на дома си в собствения си джоб. И вечно изтъкваме други да одобрят това, което сме осъществили.

За съжаление, у нас се възпроизвеждат лицемерието, корупцията отпреди 32 години. И най-тъжното е, че много хора продължават да вярват на провалени в последните три десетилетия експерименти.

– Какъв е верният път напред?

– Не го виждам. При това световният ред е изчерпан в този си вид. Виждаме насилие, войни, неравенства, потисничество, богатите богатеят, бедните обедняват.

Ще настъпи друг световен ред ​- при всички случаи ще е многополюсен – хората са създадени равни, така поне пише в християнството.

в. „Марица“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Previous post Цвети Стоянова отслабнала 16 килограма заради „Чалга“
Next post Полезни чайове за здравето на мозъка и за добра концентрация