Пролетен код – бяло и червено

Пролетен код – бяло и червено

Хората по света посрещат пролетта с много усмивки, вълнение и надежда. България отбелязва повода с традиции, чиито корени се крият в далечното минало. И малки, и големи всяка година с нетърпение чакат да стане 1-ви март, за да могат да се окичат с мартениците, които най-близките са им подарили. Той е един от любимите празници на българите, с който символично поставяме началото на стопанската година и маркираме своеобразното прераждане на природата.

Според поверието мартениците, направени в класическия си вид от пресукан бял и червен конец, се

окичват за здраве

и против уроки на хората, а в някои краища на България – и на дърветата, и животните. Понякога мартеницата се пуска и в най-близката течаща вода „че да върви животът както върви реката“. Традицията повелява тя да бъде поставяна от най-старата жена от семейството и се смята, че най-голямо щастие носи само подарената мартеница. Те се пазят или до 9 март, когато е църковният празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март, когато се отбелязва Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.

Любопитно е, че в миналото бяло-червените плетки се носели само жените и децата, но в средата на миналия век с тази привилегия се сдобил и другият пол. Освен това, някога българите си ги закичвали не само на ръцете, както се прави днес, но и на всички части от тялото, включително на шията и краката. А понякога това дори било овързвано със социалния статут – младите неомъжени девойки например носели мартениците си от ляво на дрехите си, младите ергени ги закачали на кутрето на лявата си ръка, а женените мъже си слагали мартеница в десния чорап.

Какво се крие зад значението на цветовете?

Знаем, че в бита на българите червения цвят често е свързван именно с плодородието, здравето, зачеването, раждането, кръвта и дори с менструалната кръв, което отпраща изцяло към женското начало. От своя страна, бялото първоначално е символ на мъжкото начало, силата, светлината, дългия живот, но по-късно, под въздействието на християнството, се обвързва с чистотата и девствеността. Така смесването на тези два цвята е символично повторение на изначалното зачеване, на раждането на природата.

Въпреки това в различните краища на България мартениците могат да са направени и от други шарки. Например в Родопите те са всъщност многоцветни, а в Софийско и Мелнишко се срещат също сини и червени. Важно е да се отбележи, че при самото изработване конците трябва задължително да се засукат на ляво и понякога може да се добавят различни символи, като черупка от охлюв за здраве и сила, мъниста против уроки, скилидка чесън за предпазване от зли демони или паричка за благополучие.

Една от най-разпространените

легенди за възникването на мартениците

свързваме още с прабългарите. Според нея когато хан Аспарух победил византийските войски и открил прекрасните български земи, написал писмо за победата си и го вързал с бяло конче за една птица. Докато летяла обаче, тя била забелязана от злонамерени византийци, които я ранили. Въпреки това събрала сили и успешно стигнала до българския лагер, но понеже пътувала много дълго време, белият конец се ошарил с тъмночервени багри от кръвта. Така била създадена първата мартеница, а според някои писмото пристигнало точно на 1 март.

Съществуват и исторически извори, които посочват употребата на мартеници от още по-ранен период. Те разказват как българските канове връзват червени и бели конци на войските си за бойна сила, здраве и дълголетие. А в други легенди пак присъстват птичето, кръвта му и писмото, само че този път получателят бил хан Аспарух, а подателят – съпругата му Ахинора. Според нея, когато ханът преминал Дунава, за да открие България, тя дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов.

И макар някои да смятат окичването с мартеници за уникална българска традиция, тя

присъства и в Румъния, но в леко променен вид

Там бяло-червената плетка се нарича „марцишор“ и се носи само от жени и деца, а в Северна Гърция се носи само от малчугани. Интересно е също, че обичаят се среща още и в близките страни, където са се преселвали българите през вековете, например в някои части на Молдова, където живеят около 80 000 етнически българи.

Що се отнася до легендите, те са многобройни и по отношение на любимия образ на малките – Баба Марта. В традиционното съзнание тя често се възприема като или стара и куца жена, или млада и гиздава девойка, но при всички случаи олицетворява слънцето и пролетта. Тя е и своеобразна персонификация на целия месец, който не случайно е наричан „женски“, и отново е символ на новото раждане на пролетта и земята.

Според една от сказките тя е сестра на Малък и Голям Сечко (месеците Януари и Февруари) и е люта и сърдита, защото двамата ѝ братя все я тормозят. Те или правят някоя голяма беда, или още по-лошо – изпиват цялото вино и не й остават нито капка да опита от елексира на боговете. Друга легенда пък говори за една козарка, която извела стадото си в планината рано сутринта. Тя го направил въпреки предупрежденията на мъжа си за лошото време, тъй като била напълно убедена, че Баба Марта ще я дари с хубаво време – нали и тя е жена като нея. Думите на младата обаче заклинателно разгневили и разсърдили старицата и не след дълго над планината надвиснали черни облаци. Козарката така и не се завърнала в дома си – тя и стадото й замръзнали и се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.

Като цяло

Баба Марта често се свързва

именно с лютото и променливо настроение, което оказва влияние на времето. Някога се вярвало, че когато тя се засмее, навън ще е слънчево и топло, но разсърди ли се, ще задуха силен вятър и слънцето ще се скрие зад облаци. Неслучайно голяма част от обредността на този празник е посветена тъкмо на умилостивяването на старицата, а една от традициите включва това, което днес наричаме „пролетно почистване“.

Според поверието Баба Марта се обличала в червен сукман и червена зaбрадка и с настъпването на месеца тръгвала на обиколка из къщите на хората и посевите. Но тя влизала само в спретната и подредена къща и поради тази причина в края на февруари всички семейства подемали бурно и старателно почистване на домовете. То отново символизирало новото начало чрез отърваването от всичко лошо, старо и ненужно, което е останало от миналата година…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.