По следите на една загадка: Къде е гробът на Апостола?

Разрешаването на една загадка на близо век и половина изглежда си пробива път през институциите последните месеци. Става въпрос за гроба на Васил Левски, чието местонахождение се търси още от Освобождението. Сега една не много популярна версия – че костите лежат под малък, недокосван досега храм в центъра на София, изглежда е успяла да убеди някои институции да дадат съгласието си за проучване на терена.

Запленен от историята, откакто се помни, Павел Кипров вече няма къде да съхранява историческите книги, които прочита през своите 80 години живот. Хипотезите за местонахождението на костите на Васил Левски обаче е част от историята, която не представлявала особен интерес за него. Едно посещение в Петрич в края на 80-те години променя всичко. Той посетил дома на Ванга, изключително близка на неговото семейство.

„Може би най-големият приятел в нейния живот беше чичо ми. Първият път, когато отидох, до нея седеше сестра й Люба. И тя каза: „Любе, гледаш ли го този? Той ще присъства на отваряне на гроба в една софийска черквица“. Обикновено, когато ходех при нея, винаги ми подхвърляше някаква приказка в тази връзка”, разказа Кипров пред Нова тв.

След като рухва по време на бомбардировките през 1944 г. на мястото на средновековна трикорабна базилика, на днешната улица „Цар Калоян” в центъра на София, е издигнат малък храм. И досега в него се съхранява останалата невредима икона на „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, чието име храмът носи. Споделеното се превръща в кауза на живота на Павел. Запознава се подробно с всички хипотези, посещава храма многократно, свързва се с общественици. Дори след като публикува „Гробът на Васил Левски“, самият Николай Хайтов се сближава с него и гостува в дома му в симитлийското село Черниче. Павел Кипров обаче не успява да събуди интереса на институциите.

Вера Тодорова от години стои в центъра на благотворителна фондация, която припознава за своя каузата на Павел. Проучване на посоченото място за наличие на кости чрез специализирана апаратура е стъпката, за която от няколко месеца се борят. Базирайки се на факта, че и останалите хипотези за местонахождението на гроба на Апостола не почиват на исторически доказателства, отправят запитвания за сканиране на храма към Софийската митрополия и към районната община, на чиято територия се намира той. Успяват да ги убедят и получават официални разрешения. За да се премине към действия, сега Съветът за теренни проучвания към Националния археологически музей би следвало да разгледа казуса. Ще го направи ли обаче, все още не е ясно. Молбата отлежава на бюрото на неговия председател от два месеца.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Previous post Нинова в Гоце Делчев: Нека покажем, че сме независим народ
Next post Сбогуваме се с лятото, започва астрономическата есента