Заради пандемията инцидентите по ски пистите са намалели. В замяна на това акциите за спасяване на фрирайдъри и изгубени туристи са повече от миналата година. Това сочат данните на Планинската спасителна служба. Пострадалите скиори и сноубордисти по пистите са 2522 през 2018 г., през 2019 г. са 2484, а миналата са малко над 2300. Само за четири дни от началото на годината обаче ПСС проведе 7 акции за спасяване както на скиори и сноубордисти, така и на неподготвени туристи, някои от които са спасени на косъм от смъртта. Увеличената лавинна опасност в последните два месеца прибави допълнителен риск за любителите на високия адреналин.
„Няма да кажа, че хората търсят отдушник в екстремните преживявания заради пандемията, но като цяло има някакъв подобен ефект“, коментира директорът на Планинската спасителна служба Емил Нешев. Спад в планинските спасителни акции през активния зимен сезон по пистите в района на Рилските езера отчитат и планинските спасители от ПСС към БЧК – Дупница.
„Явно пандемията оказва влияние и в тази насока. През уикендите напливът на туристи е огромен, но през делнични дни определено обстановката е по-спокойна. Причината да имаме по-малко инциденти по пистите е, че при нас идват да карат много подготвени скиори“, обяви пред „Монитор“ планинският спасител Божидар Джокин.
От началото на активния сезон до този момент там са проведени 15 спасителни акции, 2 са за бедстващи туристи, а останалите 13 са на ски писта – счупени крака, скъсани коленни връзки и различни травми. За сравнение през миналия сезон спасителните акции на отряда от Дупница са били 23. „Все още има скиори, които карат извън обработените терени, имаме няколко случая на улеите”, коментира Джонкин.
Последните случаи на търсене и спасяване в рамките на повече от един ден повдигат „вечния“ въпрос за планинските застраховки. Оказва се, че нито един застраховател не дава информация
колко точно са сключените полици и
заради това няма точна статистика.
„За съжаление наистина няма начин да разберем, колко застраховки се правят на година, тъй като никой застраховател не подава такава информация“, уточни Емил Нешев.
„Интересът към този тип застраховки традиционно не е голям, макар при нас да има ръст през последните месеци. Само през миналия месец има над 200 сключени планински застраховки, което може да се направи и от дома през телефона“, коментира управителят на фирма за онлайн сключване на застраховки „Болерон“ Александър Цветков. Той сподели, че средномесечно има по 500 търсения в търсачката „Гугъл“ за тези полици, които покриват разходите за услугите на спасителните планински служби. „При възникнало събитие не е нужно клиентът да вади пари от джоба си за услугите на планинските спасителни служби. Тези разходи се покриват от застрахователя, а дори клиентът да плати, след това застрахователят възстановява сумите“, каза още Цветков. От фирмата са взели решение и даряват сумата от тези застраховки на Планинската спасителна служба.
А помощта в планината струва скъпо и това е така заради разходите за обучението и квалификацията на спасителите, за
поддържане в постоянна готовност на отрядите
постовете и съоръженията, за материално-техническата база, за защитната екипировка и съоръженията, за медицинските, техническите и енергийните консумативи. Само първичната медицинска помощ в спасителен пост или база на ПСС е 30 лева. За да бъде транспортиран със специални спасителни средства, пострадал трябва да плати 160 лева. Помощта при нещастен случай на ски писта е 400 лева, а при нещастен случай в планината – 557 лв. Акция за търсене струва на спасителите 724 лв., а акция при лавина – 955 лв., тъй като очевидно рискът е най-голям.
Планинската спасителна служба не е на бюджетна издръжка, а се подпомага от държавата чрез БЧК. Спасителите не отказват помощ на никого, но след това си търсят парите от пострадалите. С приходите службата поддържа техническата база, а трудът на планинските спасители продължава да не се заплаща. Само изборът на по-високите лимити на отговорност, например над 5000 лв., покрива разходите по скъпите акции, като например лавинна операция, затова когато туристите купуват застраховка, е редно да се поинтересуват как се покриват разходите при настъпване на застрахователно събитие – някои компании изплащат директно дължимите суми на ПСС, а други изискват пострадалият да плати и му ги възстановяват след това на базата на протокола за застрахователното събитие.
Репортерска проверка установи, че за три дни индивидуалната застраховка е в размер на 2.50 лв., като тя покрива до 1000 лв. застрахователна сума, а годишната е 20 лв. Това е и най-масовата практика за застраховане, която обаче не покрива най-сложните акции по спасяване.
„И двете тежки спасителни акции, които имахме извън писта, бяха на хора, които нямаха застраховки. На едната жена, която стигна до ампутация на краката, съпругът й заплати разходите, за другата все още не е. Що се отнася до тези, които карат по обработените писти, в цената на самата карта влиза и застраховката, която покрива разходите при евентуални инциденти. За съжаление голяма част от туристите нямат планински застраховки. Само за пример ще ви дам, че за седмица застраховката е 6 лв. на човек, а груповата е 4 лв. Суми, които хората дават за едно кафе или сок, но са изключително важни при посещение в планината“, каза още планинският спасител Божидар Джокин от ПСС към БЧК – Дупница. Отрядът на планинските спасители от Дупница се състои от 20 души, като
само двама са щатните, а останалите са доброволци
които на дежурства спасяват бедстващи туристи в планината.
„Финансирането на акциите е от субсидията на ПСС, която е част от субсидията на БЧК. Ако ни бяха достатъчни средствата, очевидно нямаше да ги търсим с кампании. Явно не са достатъчни и имаме нужда от много неща – от съвременна техника, от автомобили с повишена проходимост, от АТВ-та за зимно и за лятно придвижване. Имаме нужда от съоръжения, които са много скъпи, например такива, с които да се прихваща телефон на изгубени в планината, цените са много високи, не можем да си го позволим без помощта на държавата“, коментира шефът на планинските спасители Емил Нешев. Той обясни, че е имало работна среща по повод последния инцидент със затрупания от лавина младеж в Пирин, чийто телефон излъчваше сигнал. „Пуснали сме писмо към правителството, надяваме се на положителен отговор, така че през ХХI век да имаме съоръжения за ХХI век“, допълни Нешев.
По повод необходимостта от хеликоптер при някои от спасяванията той подчерта, че нито една планинска спасителна служба в света не разполага със собствен хеликоптер. „ПСС не е основната причина да се появи така наречената HEMS (Helicopter Medical Emergency Service) система, тя трябва да е налична в държавата и да помага на изпаднали в трудна ситуация и имащи нужда от спешна помощ. Планинското спасяване е частен случай, при нужда да се окаже помощ и на планинските спасители“, подчерта Емил Нешев.
Междувременно лавинната опасност в планините продължава да е много висока, категорични са планинските спасители. „Все още има опасност от лавини, защото улеите са много напълнени от ветровете и особено от последния снеговалеж. При повишаване на температурите снегът натежава и е предпоставка за откъсване на лавини, даже и без човешка намеса. Затова постоянно предупреждаваме и даваме съвети на фрирайдърите да не карат в улеите, а туристите да внимават с маршрутите си, но за съжаление не винаги се вслушват в думите ни и карат на риск“, коментира още Божидар Джокин от дупнишкия спасителен отряд. Той съветва и скиорите по пистите да внимават, тъй като въпреки перфектните условия за каране на ски следобед снегът омеква доста и е предпоставка за травми.
