В 50-ото Народно събрание бих искал да видя политици, които истински са се заели с това да говорят с българските граждани и да търсят подкрепа от тях за политики и решения на истинските проблеми на обществото. Това каза пред Радио „Фокус“ политологът Христо Панчугов.
„Надявам се преди въпроса за математиката и за сглобки този път да видим смислен дебат за това каква е политиката, която предстои да се води, какви са заявките, които политическите лидери биха направили, и в крайна сметка какво биха жертвали, за да се реализират тези приоритети.“
По думите му българското общество е в трансформация, а политическите партии са в криза на подкрепата и не успяват да намерят механизми за мотивиране на своите избиратели и на огромното мнозинство на негласуващите през последните години. Точно заради това според него все по-сложно ще бъде формирано парламентарно мнозинство и е необходимо да се приложи друг подход към правенето на политика.
Според политолога възможните варианти за съставяне на правителство са плод на нелогична аритметика и по думите му българските граждани трябва да проявят малко повече критичност към това, което им се предлага в този парламент.
„Иска ми се ние ясно да посочим границите, отвъд които не бихме искали да видим правенето на политика и се надявам политиците да бъдат вкарани в този разговор – за това какво предстои да се свърши и как би моглото то да се свърши по най-добрия възможен начин.“
Резултатът на „Продължаваме промяната“-„Демократична България“ е напълно закономерен, каза политологът и обясни, че разказът за добрите, които биват надлъгвани от лошите в политиката вече не намира подкрепа у българския избирател.
„Беше заложено на кампания, която допълнително засилваше усещането за несъстоятелност, а не се търсеше разговор за това как да се убедят техните избиратели да гласуват и как да привлекат нова подкрепа,“ обясни той.
Оставката на Христо Иванов като лидер на „Да, България“ е поемане на отговорност – нещо, което напоследък е дефицит в българската политика, смята още Христо Панчугов. Следващата крачка според него е да се каже как се променят нещата след това, как ще се промени самата политическа формация, с което да върне и доверието към себе си, категоричен е той.
Партия „Величие“ е типичният пример за характерния за българската политика феномен на нова политическа формачция, която намира представителство в парламента заради огромния брой на негласуващи.
„Подобен тип формации паразитират върху патологии, които са част от българското общество. Необходимо е нормалната българска политика, тези политически формации, които имат претенцията за някаква идеология, да се върнат на полето, в което говорят истински за проблемите на българските граждани и да се опитват да ги разрешат,“ убеден е той.