Писателят Христо Стоянов: На България й трябва национална доктрина по подобие на гърците
– Г-н Стоянов, точно преди 32 г., на 29 май 1989 г., Тодор Живков произнася реч по националната телевизия, с която отприщва национална трагедия – „Голямата екскурзия“ на българските мюсюлмани. Заздравяха ли раните?
– Драмите от времето на Възродителния процес няма как да бъдат забравени. Тогава работех в комбината в Кремиковци, имах колега – бай Осман. Изключително интелигентен човек, говорехме за поезия, Назъм Хикмет ни беше любимец. След пийване и литературни разговори с Георги Джагаров, председател на Съюза на писателите, отивам на работа. Бай Осман мълчи, не обелва и дума. Накрая изплю камъчето: Како да кажа, вече не съм Осман, а Орлин! Взехте ми името! Тогава разбрах какво става. Слязох от крана и отидох при Джагаров в писателското кафене. И му казвам: Вече не си Джагаров, а Трионов, каквото е значението на фамилията ти от турски. Джагаров не се разсърди, беше наясно каква са я свършили тогавашните управници. Беше достоен и достолепен човек, поет. Това е един от ярките ми неприятни спомени от онова време. Жалкото е, че единственото, което можех да направя за мюсюлманите, беше това, което казах на Джагаров. И той разбра, че има хора, които мислят различно.
После дойде Голямата екскурзия. Познавам кошмара, драмата на хората, напуснали България, от първа ръка. Слушал съм разкази как по пътя на изселниците към Турция дебнели милиционери с кучета и автомати, децата пищели, не смеели да излязат от колата за тоалетна. Да не забравяме евтиното изкупуване на къщи на изселниците. И новата трагедия на тези, решили да се върнат обратно от Турция в България.
– Чие престъпление е това? Тогавашната власт вече я няма, минало-заминало ли е всичко?
– Това е престъпление на нас самите. Личната ни ненамеса по онова време е престъпление. Това е страшното. Спомням си как през 1970 г. на паметника в Чепеларе имаше изписани и имена на мюсюлмани, загинали по време на Втората световна война. Те бяха прекръстени на самия паметник, изчукаха им новите имена. Вече загиналият във войната не е Хасан, а Христо.
Но е възможно в цялата тази история с Възродителния процес да има задкулисни игри. Не знаем всичко, не сме в политическата мотивация на процеса, който ни засяга всички, както и отношенията с Турция. Отдавна тези неща трябваше да излязат наяве, за да се разбере истината.
Впрочем възродителните процеси у нас са цели 13. През 1896 г. е първият. Живков прави само по един на различните етнически и религиозни общности. Имаше възродителен процес на циганите от 1962 г., след това бяха помаците през 1970-а, след това дойдоха турците през 1985-1986 г.
– Единението на нацията ли е била целта на тези действия?
– Заиграването с националистическите карти никъде не е довело до нищо добро. Вероятно правим нещата по подобие на Съветския съюз. Знаем големите преселения на цели народи на вожда Йосиф Сталин. Но въпросът не е само до комунистическата идеология и злодеянията на комунизма. Да не забравяме геноцида над арменците в Турция, която никога не е била комунистическа държава. Моят род си е патил – ние сме емигранти, майчиният ми род е от Западните покрайнини. Сръбските граничари са изкарвали дядо ми на разстрел няколко пъти. Единия път го спасила баба ми, току-що родила, която казала на сърбина: Първо пуцайте мене, после Андон! И те се смиляват над родилката. Тръгва от родната си къща да воюва за България, след 7 години в окопите, с рани от девет куршума се връща в дома си, който вече не е в България, а в Сърбия.
Явно ние на Балканите обичаме да си разменяме геноциди. Може би разсъждавам по друг начин, защото съм потомък на хора, засегнати от етническо гонение, целящо заличаване на българско самосъзнание.
Не е ли същото сега в Северна Македония? Нещата продължават. Там се оказва, че е забранено на хора да се чувстват българи. Имаме продължаване на балкански възродителни процеси и това няма нищо общо с комунизма. Вероятно става въпрос за балкански манталитет.
– Оказва се, че 32 години след „Голямата екскурзия“ още сме разделени?
– Докато не приемем, че нацията е съвкупност от етнически и религиозни общности, трудно можем да вървим напред. Ние сме орел, рак и щука, всеки дърпа в своята посока. Българинът решава да се извисява в небесата, мюсюлманите са като щуката, а ракът – всички останали.
На България й трябва национална доктрина по подобие на гърците. При съседите – независимо кой идва на власт, не пипа стълбовете, на които се крепи националната им доктрина. Могат да се карат, но за Гърция са като един.
Георги Първанов е написал в новата си книга: С Борисов сме били в конфликт, но когато става въпрос за национални интереси, Борисов ми звъни. Сядаме, пием кафе и се разбираме, с Борисов се работи много добре. Не разбирам какво му стана на Румен Радев, казва Първанов, който би трябвало да е по-близо до сегашния президент.
Но Първанов успя да надскочи политическите ежби, стана национално отговорен. Каквото и да говорят за Борисов, той си изгради имидж като политик. Има доста конспиративни теории за това на кого пречи Борисов – смятам, че той пречи и на руснаците, и на американците, защото се еманципира, започна да води националноотговорна политика в България. Оттам тръгва желанието да бъде махнат, не върви по гайдата на другите.
И никой не си задава въпроса какво ще стане, ако в сегашната мътна ситуация турският президент Реджеп Ердоган реши да пусне част от тия 4 млн. мигранти през България. В момента той ги спира заради добрите отношения с Бойко Борисов. Защо другите не отидат да говорят с турския президент? Трифонов ли ще отиде да изпее на Ердоган „Едно ферари с цвят червен”?!
– Но не бива да подценяваме партията на Трифонов. Ще стане ли тя първа сила на тия избори?
– Никога досега в България не се е появявала партия с манталитета на слуги. А в партията на Трифонов, поне депутатите, които видяхме, няма нито един, работил дори като селски кмет, за да знае как се управлява. Там няма индивидуалности, всички са подчинени на волята на Трифонов. А тази партия ще се бори за първо място на изборите – ако го получи, такъв е манталитетът на народа.
Кои гласуваха за слугите на Слави Трифонов? Тези, които са слуги в Западна Европа. 90 процента от мигрантите в Западна Европа, които са гласували за Слави Трифонов, са болногледачи, слуги в семействата на французи, испанци, гърци. Как ще гласуват за други – това е манталитет, начин на мислене.
– Докога ще скачаме от избори в избори?
– За съжаление, някои хора не разбират, че изчегъртването означава закриване на държавата. Сигурно покрай олигарха Божков са свикнали да чегъртат билетчета. Но при билетчето може и да спечелиш едни пет лева, но дали печелиш нация, народ, държава? Пътувам по 170 000 км годишно и виждам, че пътищата са много по-добри от миналата година, отпреди пет години.
Казват, че асфалт не се яде, но забравят, че само асфалтаджиите у нас са 20 000 души. Около 100 000 души работят в АПИ. Излиза, че оттам се издържа един голям град, т.е. асфалт май се яде.
И май ще поскачаме още, докато чакаме да порасне белият кон за Борисов. За съжаление нямаме по-добър вариант. Преди 12 години написах книгата „България, писана с Бойко на шията”. И оттогава видях как един политик се развива, с всичките му недъзи и изцепки. Но кой политик е идеален – нито Дьо Гол беше перфектен, нито Митеран.
А ние за пръв път имаме адекватна българска политика, а в центъра й е Борисов. Имаме перфектни отношения със съседите, чува ни се думата. А сега ни сервират предизборни истории, че службите подслушвали Мая Манолова. Какво ще я подслушват, тя повтаря едно и също открай време. Единствените „доказателства”, които излизаха от скалъпените истории за подслушване, са тези срещу Борисов. Уж всички подслушвани, а излизат неща за Борисов. Кой кого подслушва всъщност?
– Има ли разумен изход от кашата, в която сме?
– За съжаление българинът бяга от светлината като къртица. Самият факт, че Жан Виденов се връща в политиката, показва, че още има неща за съсипване в своя страна. Виденов се появява тогава, когато трябва да се съсипе нещо. Както съм написал – Дядото направи тая партия, бабите ще я погребат. Лошото е, че я погребват заедно с дядовците. Е, има светлина, нали си мечтаем да сме Швейцария на Балканите. Кога? Някой ден!
в. „Марица“