Огнивчето (Anagallis arvensis) е едногодишно тревисто растение от семейство Игликови. То достига до 30-40 см височина с полегнали или изправени четириръбести стъбла. Листата са срещуположни, яйцевидни и приседнали, а цветовете – ярко оранжеви или сини с единична дръжка и 5-делен венец.
Огнивчето цъфти предимно през късна пролет и лято (май-юли). Расте по сухи песъчливи тревисти места, полета, пасища, ниви и покрай пътищата, пише Puls.bg. Среща се от морско равнище до около 800 м надморска височина. Натуралният ареал на вида включва Европа, Западна Азия и Северна Африка, но днес огнивчето е натурализирано почти във всички умерени региони по света.
В българската народна медицина огнивчето се прилага като пикочогонно (диуретично) и отхрачващо средство. Съвременни изследвания потвърждават тази употреба: екстрактите от билката проявяват силно противомикробно и противовъзпалително действие(напр. потискат растежа на Candida albicans). Освен това огнивчето има мощни антиоксидантни свойства, свързани с високото му съдържание на феноли и флавоноиди.
По тази причина билката е полезна при хронични възпалителни състояния и бавно зарастващи рани. Традиционно тя се използва и при отоци, воднянка, бъбречнокаменна болест, жлъчнокаменна болест, подагра, жълтеница и др. Поради наличието на токсични сапонини (напр. цикламин), огнивчето не бива да се приема без медицинска консултация.
В опити in vitro 5% 24-часова мацерация и 5% декокт от надземната част на огничето показва изразено противоглистно действие. Огнивчето следва да се използва само при невъзможност да се използват съвременните противоглистни средства при кръгли глисти, специално при аскариси; понякога оказва ефект и при тении.
Огнивчето е считано за лечебна билка от незапомнени времена, дори при лечението на епилепсия и психични проблеми, но има малко доказателства в подкрепа на ефикасността му и вече все по-рядко се препоръчва за вътрешна употреба, тъй като съдържа токсични сапонини и цитотоксични кукурбитацини. Инфузия от него се използва при лечението на воднисти, кожни инфекции и нарушения на черния дроб и жлъчния мехур.
Колкото и да са обещаващи лечебните свойства на билката огнивче, употребата му е строго забранена от жени по време на бременност и кърмене, деца, както и лица с непоносимост към растителни компоненти.
Основните биологично активни вещества в огнивчето са сапонини и гликозиди, включително токсичния сапонинов гликозид цикламин. UHPLC-MS анализи потвърждават присъствието на множество феноли и флавоноиди (напр. метилгалат, кверцетин, ланцеолетин). Богатият химичен състав обяснява силната антиоксидантна активност на билката.
За лечебни цели се използва надземната част на огнивчето, прибрана по време на цъфтежа (май–август). След бране билката се суши бързо на сянка или в сушилня като крайната влажност трябва да бъде около 13%. Сушената суровина е без миризма и има характерен горчив вкус, което е показател за качеството на добитата билка.
