Да се катери по покривите на сгради, да играе по незавършени строежи и да „рита“ футбол с камъни – това били част от забавленията на Ники Илиев като дете. Режисьорът се включи в „Игрите на 90-те: Машина на времето“, където върна лентата назад до първите години от живота си. Той обясни, че сред големите притеснения при сериозно нараняване след извършена беля не били свързани толкова с раните, колкото с признанието пред родителите за пакостта.
„Края на 80-те години, началото на 90-те – покрай промените, беше много тегаво и всички нямахме пари. Поне хората, които аз познавах, и нашите включително. И най-големият проблем беше да имаме топка за футбола. И в общи линии или имаше някаква спукана топка, или играехме с някакви камъни по улицата, с които си разчертавахме разни неща… Сега звучи някак си депресиращо, но на нас ни беше забавно, колкото и да е странно това“, разказва авторът на филми като „Чужденецът“ и „Завръщане“.
По думите му, времето, в което е отраснъл му е помогнало да възприеме приятелите си като членове на братство, а когато единият има затруднение, всички веднага се втурват на помощ. Такъв бил случаят и когато хванали другар на Илиев докато всички крадяли джанки от чужди къщи в Банско.
Все толкова активен, макар и вече да не е привърженик на пакостите, Илиев остава и до днес. Той продължава всеки ден да тича по километър с кучето си Анджи. На 30 май обаче двамата ще умножат това разстояние по пет. В причина за това се превръща кампанията „Предизвикай се с кауза“, която цели да изкара децата навън и далеч от екраните на компютрите и телефоните.
