Измамници събират суми за наложен платеж за фалшиви пратки. Последните се доставят до адреса на фирми от името на мними консултанти.
Подобни пратки през последните седмици са получили десетки фирми в България – без да са ги поръчвали и без да знаят за тях. На бележката върху неочаквания колет обикновено са изписани имената на консултантски фирми или на големи онлайн търговци. За да разберат обаче какво има в тях служителите трябва да платят наложен платеж, а опция за преглед и тест няма. Сумите са от десетки до няколкостотин лева.
В средата на март в счетоводната кантора, която ръководи, Марин Бъчваров получава неочаквана пратка.
„Пристига куриер с плик, адресиран до управителя на фирмата, която аз представлявам. Взех документите, за да видя кой е адресантът, като куриерът ми каза, че за да отворя пратката е необходимо да я заплатя предварително, което мен много ме изненада”, обясни Бъчваров.
Пратката била с наложен платеж и без право на преглед и тест. На етикета на плика, който получил, пишело, че това са документи по мярката 60/40. Името на организацията, която ги изпращала обаче, не била позната на Марин Бъчваров.
„Беше изписано, че са по закон, който е за финансирането в момента и че съм длъжен да предоставя тази информация. Помолих куриера да се обадим на адресанта, който ми изпраща документите. В разговор с него той се държа доста грубо и каза, че сме длъжни по закон да приемем тези документи, защото участваме в кандидатстване по програми 60/40”, добави Марин Бъчваров.
След това комуникацията с изпращача прекъсва. Екип на NOVA опита да се свърже с него на контактите, оставени на плика, но без успех. Само това, че лично получил плика – спасява Марин от плащането на наложен платеж за пратка с неясно съдържание и непознат подател. Според него именно на това разчитат и изпращачите.
Сигналите от „ужилени” фирми по същата схема във форумите в интернет са десетки. Всичките получавали неочаквани пратки. Какво има в пликовете се разбирало само ако платят наложения платеж.
Според Комисията за защита на потребителите става дума за класическа измама.
„На първо място се спекулира с доверието на хората, че те биха приели нещо и ако бъде представена тази информация по достатъчно „достоверен” начин – биха предприели действия по заплащане на определени суми, за да получат нещо насреща. Много често то е едно нищо, на практика”, каза Димитър Маргаритов от КЗП.
През последните дни фирми сигнализират и за нов вариант на схемата – при който отново идват нечакани пратки до техния адрес с наложен платеж. Този път обаче се използват имена, близки до тези на големи онлайн търговци. И така опитват да заблудят потенциалните си жертви да платят за празни кутии.