От понеделник след Цветница започва Страстната седмица за православните християни (тази година се пада на 26 април). Наречена още „Седмицата на страданията”, тя е последната седмица от земния живот на Иисус Христос.
Последната седмица на Великия пост църквата нарича Страстна, защото тя е посветена на възпоменанията за последните дни от земния живот на християнския спасител Иисус Христос – неговите страдания, кръстна смърт и погребение.
Започва с тържественото му влизане в Йерусалим и завършва с неговото Възкресение.
Всеки ден от тази седмица се нарича Велик – Велики понеделник, Велики вторник и така нататък. Тя е последната от Великденския пост и на всеки един ден от нея се извършват специални служби от църквата. Според православния календар тази седмица завършва с Великден.
Първите 3 дни (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер – прави се за здраве;
На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца;
На Велики петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви. Ходи се на църква и се минава под масата 3 пъти за здраве;
На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове;
Но да се върнем на Велики понеделник. На този ден Иисус Христос влязъл в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият Син изгонил търговците, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня – символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.
Тази година Страстната седмица започва на 26 април, но на тази дата провославната църква
почита паметта на Свети свещеномъченик Василий, епископ Амасийски.
В края на IV в. (395 г.) Римската империя била разделена на две части – Западна и Източна Римска империя. Император на Западната Римска империя бил Константин Великий, а Източната Римска империя била управлявана от Ликиний. Константин бил ревностен последовател на християнството, а Ликиний изповядвал езически убеждения.
Двамата императори сключили помежду си мирно споразумение, което било скрепено и със сватбата на Ликиний със сестрата на Константин – Констанца, която също била християнка. Под нейно влияние Ликиний приел християнската вяра и дори издал няколко закона в подкрепа и защита на християните, но след време се отказал от новоприетите си убеждения и отново започнал гонения срещу християните. В двореца нуждите на императрица Констанца били обслужвани от красива прислужница, на име Глафира. Ликиний се опитвал да я съблазни безуспешно. Отегчена от похотливия император, Глафира напуснала двореца с помощта на императрицата като била наградена щедро от господарката си за своята честност, преданост и доброта.
Преоблечена в мъжки дрехи, Глафира напуснала столицата Никомидия и се заселила в Понтийския град Амасия. Един от жителите на града, Квинтий, й разказал, че сред местното население има много последователи на християнството и я запознал с епископ Василий. Узнавайки за причините на нейното преместване, епископът се опасявал от извършване на нови преследвания и издевателства над християните от страна на Ликиний.
Възхитена от високите нравствени добродетели на Свети Василий, епископ Амасийски, Глафира дарила цялото си имущество за подпомагане изграждането на християнска църква в града и написала до императрица Констанца писмо с молба за финансова помощ. Кореспонденцията попаднала в ръцете на императора.
Заради християнските си убеждения и разпространението им, епископ Василий бил доведен в Никомидия и по нареждане на Ликиний бил затворен в тъмница, подлаган на множество мъчения и накрая бил осъден на смърт чрез посичане с меч.
