Началната учителка Снежана Каменова: Децата толкова харесват онлайн обучението, че не ме пускат в междучасие

Снежана Каменова е на 55 г., възпитаник е на Югозападния университет в Благоевград и от 34 г. работи като начален учител в сатовчанското с. Плетена. В момента и тя, както и хилядите й колеги в страната, преподават онлайн. Как върви неприсъственото обучение на четвъртокласници в едно село, доколко е успешно и какви са проблемите пред децата и учителите в настоящата извънредна ситуация е темата на интервюто със Снежана Каменова.

Г-жо Каменова, в момента всички ученици в България са на онлайн форма на обучение заради третата вълна на коронавируса. Справят ли се Вашите ученици, или приемат онлайн обучението като неочаквана ваканция?

Справят се отлично, очарована съм от тях. Включвайки се в час чрез устройство от домашна обстановка, те се доказват пред родители и близки, които обикновено се настаняват при децата и слушат уроците ни. Има надпревара между дечицата кой е по-по-най и процесът с усвояването на учебния материал на моменти дори е по-успешен, отколкото ако са присъствено в класната стая. А аз като учител това искам. После по улиците бабите ме прегръщат, че много хубави неща съм казвала, и това не е самохвалство. На село е така.

Според твърденията и на специалисти, и на част от родителите този начин на преподаване обаче се отразява най-зле на най-малките, защото освен от знания те се нуждаят и от социални контакти, в тази възраст чрез училището в тях се изграждат ред, дисциплина, отговорност…

Нищо вярно няма в това, че онлайн обучението е загуба за децата в малките класове. Та ние продължаваме контакта, макар и през екран. Продължаваме да изискваме от тях да са отговорни към предметите, които изучаваме, да са дисциплинирани, да внимават в час, да се отнасят сериозно към домашните. Казах вече -учим по-качествено, отколкото в клас, просто децата се доказват “в ефир”. Правим си тестове и контролни, децата ми ги изпращат онлайн, аз не ги пипам, проверявам, оценявам и им ги връщам по същия начин, за да видят грешките си. Пиша оценки в електронен дневник, ние отдавна сме с такъв, и затова не виждам никаква съществена разлика между обучението в класната стая и това от дома. Пеем песни, изработваме детайли по технологии и предприемачество, красиви рисунки ми изпращат по изобразително изкуство, по физическо възпитание правим гимнастически упражнения, играем народни хора и танци “в ефир”, и аз играя заедно с тях.

Кой им е най-трудният предмет?

Математиката. И донякъде не могат да построят разказа си по „Човекът и обществото”, което по-рано беше „Родинознание”, тоест история – тук терминологията им е трудна. Справяме се обаче, математиката и в училище, ако ходеха, щеше да им е най-трудна.

Всички ученици ли имат електронни устройства?

Да, всички, нямам нито едно отсъстващо дете.

А не се ли опитват да кръшнат от час с мотив слаб интернет, или това е от репертоара на по-големите?

О-о-о, това е за по-големи, нашите – абсурд, те не ме пускат от мерак в междучасие да излезем. Но няма как, идеята е повече от 20 минути да не стоят пред екраните, затова по-често трябва да почиваме.

На вас, преподавателите, не ви ли е по-труден този начин на преподаване?

Категорично не. Аз се забавлявам също като тях, с кеф преподавам. Срам ме е да го кажа, но всеки ден започвам работа с такъв мерак, сякаш ми е първи ден като преподавател. А на село е по-трудно да си учител, отколкото в града – тук сме под непрекъснат прицел, включително и от нискоинтелигентните ни съселяни. 34 години съм учител, а още не мога да им свикна. В същото време сякаш са минали 3-4 г., откакто за пръв път влязох в класната стая, толкова бързо отлетяха тези години.

Кой от учебните предмети страда най-много от неприсъственото обучение?

Физическото възпитание и спортът пострадаха най-много, макар че аз с моите правим гимнастически упражнения, играем народни хора, главно по-удобните за игра, като право хоро и ръченица. Иначе аз съм ги научила на много хора: малешевско, ситно шопско, айдаровско, циганско хоро, родопски танц, също и модерни танци. Водя и клуб „Народни танци” по европейски проект,,Занимание по интереси”, който ще довършим през месец юни, нали удължиха учебната година. Иначе втората ми специалност по диплома е „Физическо възпитание и спорт”, така че няма да позволя да ми пострада физическото, все ще измисля нещо.

Само в началния курс ли преподавате?

Не, преподавам и музика в 8 и 9 клас. Не пея, теоретик съм и свиря на акордеон, но ползвам синтезатори – принудих директора да купи цели четири синтезатора. Те са интересни за нашите деца, ние все пак сме селянчета – свирят, играят си с клавишите, но би било добре да имат досег и с истински музикални инструменти. А аз пазя инструментите заключени в моя кабинет. В първите години имаше желаещи да учат музикален инструмент, сега само на мен ми трябват, за правилен тон и за да си свиря за удоволствие. По музика големите учат история на музиката, скучно им е, почти само аз говоря , когато сме онлайн, а в училище бих могла да им пусна музика, но и на тях им поставям задачи, например да направят проучване и кратко представяне на български и световни джаз изпълнители, правят презентации, не ги оставям да скучаят. Да си призная, съм и малко строга, по-скоро умерено строга, но няма начин – те са на училище, а моята задача е да ги науча на нещо. Докато при моите четвъртокласници по музика си учим точно както когато сме в училище.

Е, без музикалните инструменти. Изпитвам ги на теория, пеем песни, последния път имаха задача да ми изпълнят по една песен от учебника по музика, която си изберат. Бях очарована, пяха страхотно, дори и най-срамежливите. Те са малко – 11 деца са в класа, и имам възможност на всички да обърна внимание. Иначе като цяло децата вече имат други забавления – рисуват на бяла дъска, слушат музика до дупка в междучасията от уредбите на класната дъска, защото ние сме модернизирани… Имаме платформа Мозабук и светът е вече в класната стая.

Светът добре вече е в класната стая, но като че грамотността на младите пада с всяка изминала година. На какво се дължи това?

Ами и на изискванията на учителя. Аз моите ги гоня до дупка за правописа. И изказът им липсва, поради което и това е приоритет за мен в обучението.

Напоследък се надигат гласове, че в училището трябва да се върне оценката за поведение, смятате ли, че е нужно?

Ако оценката за поведение ще “оправи” нещата, нямам против, но сегашните ученици не се страхуват от нищо и нищо не ги впечатлява, а ние, учителите, сме с много малко права.

А Вие от класната стая ли се включвате онлайн, или работите от дома си?

Аз пробвах в училище да ходя, в учителската стая, където бях сам-сама, ползвах постер, пишех и учениците всичко виждаха на дъската. Но всички учители – 17 на брой сме, преподават от вкъщи и аз минах на този вариант.

Как стои въпросът с ваксинациите – учителите ваксинираха ли се, имахте ли болни през изминалата календарна година и Вие лично с ваксина ли сте?

Имахме двама болни от Ковид и те дълго се възстановяваха. Не и сред децата обаче – заболели ученици не сме имали. А по въпроса за ваксините само един колега е ваксиниран, другите не сме. Не че сме срещу ваксините, но сме предпазливи все още. Мен два пъти ме каниха – веднъж в училище, после като секретар в изборна комисия, но отказах. Ще чакам векторните ваксини да пристигнат в България, не РНК.

Спазват ли се в с. Плетена противоепидемичните мерки?

Истината е, че противоепидемичните мерки нито в селото, нито в училище се спазват, уверявам ви, а в селото вече няколко човека починаха от “новата” болест. А селото ни е над 2000 души, 2200 някъде… Дано всичко свърши по-бързо.

в. „Струма“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post „Левски“ сложи Ники Михайлов на дузпата
Next post Колона падна и смаза бедрото на 17-годишно момче при ремонт на къща