Народ на слънцето живял край Враца преди 8 000 години

През 2002 г. екипът на археолога Георги Ганецовски прави сензационно откритие при разкопки в село Оходен, което се намира на 20 км от Враца. Учените намират на етапи скелети на жени, мъже и деца, датирани на около 8 хил. години, което показвало цивилизован живот на Стария континент, по-стар дори от Египет и Месопотамия.

Последвалите в годините разкопки установяват наличието на високо организиран народ, който не познавал агресията и войните, а оръжията използвал само за лов. Тези хора обитавали Долен Дунав до Черно море, по онова време езеро. Имали ДНК на европейци и средиземноморски тип и световната наука допуска, че Дунавската цивилизация, към която те принадлежат, е първа на Стария континент. Този народ е отглеждал лимец и бобови култури, както и домашни животни хилядолетия преди досегашните научни представи за случването на тези процеси. Познавали са лечебната сила на растенията и са наречени Народ на слънцето, защото вярвали в божествената му сила.

България е уникална страна, защото ландшафтът й се променя на всеки 30 км. Това създава на малки площи различен микроклимат, феномен, който може да се наблюдава единствено на този отрязък от планетата ни. А земите между северните склонове на Стара планина и река Дунав са се оказали в далечни времена спасение за древните народи, някои от които са се преселили тук от Средиземноморието, за да се спасят от климатичните промени. Условията за живот са били щадящи дори по време на Ледниковия период, а артефакти за това откриват археолозите от Враца. Пред международната научна общност стои дилемата дали тези земи не са били библейската Райска градина. Каквото и да решат археолозите, за хората е важна надеждата, че е съществувал народ, който никога не е вдигал ръка срещу братята си. И останки от него могат да се видят във Врачанския исторически музей.

Ако решите да почивате във Вършец и да се наслаждавате на СПА с минерални води или да се лекувате, най-добре е да минете през Враца. Пътят е малко по-дълъг, но качеството е по-високо, защото се пътува през магистрала, ако идвате от Южна България. Дори можете да си планирате една нощувка, за да усетите атмосферата и да разгледате повече неща. Има и кокетни хотелчета, и къщи за гости в съседните села, които са на няколко километра. Ще се насладите на автентична местна кухня. От няколко години са възстановени и лозята с прочутата врачанска теменуга, от която се предлага и вино, и ароматната ракия. От ястията задължително трябва да се опитат пиле лютика, саламура и кемерска питка. Тя се приготвя с късчета месо и лук, типична е за Северозапада. Сутрин в къщите за гости ще ви направят от някогашните мекици, по-големи от човешка длан. Няма да ви оставят да тръгнете, ако не сте излапали поне две. Но в този край навсякъде е така. Хората са спонтанни и искрено гостоприемни.

И след като домакините се убедят, че не сте гладни, ще ви пуснат на разходка. Музеят се намира в центъра на града на площада зад величествения паметник на Христо Ботев, направен от Владимир Гиновски.

Там можете да видите златния венец на Тракийска принцеса и наколенник с позлата от 4 в. пр.Хр., както и невероятното Рогозенско съкровище от същия период. Враца е роден град на великия български скулптор Андрей Николов и в центъра може да помечтаете пред неговата поразителна творба “Дух и материя”.

И всичко това на природния декор от могъщите склонове на Врачанския Балкан. Той обгръща целия град и не можеш да се наситиш на красотата му, която е много различна от Централна и Източна Стара планина с карстовите си каверни. Зад площада се вие пътят, който води към прохода Вратцата и от там към пещерата Леденика. До Вратцата може да се стигне и по екопътека и с автомобил. Вратцата представлява две могъщи скали, които се стремят една към друга и все не могат да се докоснат. Те са дали името на града и са естествена крепост още от Римско време. Около тях скалите почти през цялата година се използват от катерачи, които идват от цял свят, за да практикуват този екстремен спорт.

Пещерата Леденика е на около 16 км и е отворена през цялата година. Това е една от най-красивите пещери в България, украсена от горе до долу със сталактити, сталакмити и сталактони. Има причудливи образи и фигури, изваяни от природата, а в Концертната зала музикантите твърдят, че акустиката е божествена. Там се провеждат концерти на живо и е истинско чудо да присъстваш на такова събитие.

Може би неслучайно най-високата зала в пещерата е наречена „Седмото небе”, пише „Телеграф“.

Вършец – любим курорт на Катя Паскалева

Кинозвездата Катя Паскалева от филма “Козият рог” всяка година идваше да лекува артрит във Вършец. Тя никога не злоупотребяваше със своята известност, беше много скромна и ако не знаеш коя е, никога няма да допуснеш, че е персона от такава величина, разказват местните хора. Катя Паскалева често е обичала да се събира с художниците, които са идвали на пленери през лятото в Дома на художника, къща, която веднага се разпознава, защото е бивш хан. Палеха си огън на двора, пиеха вино и си говореха до зори, спомня си стопанката на дома.

С балон над Белоградчишките скали

От Вършец до скалите на Белоградчик никак не е далеч. Докато времето е хубаво, може да се преживее приказно удоволствие. Разходка с балон в небето над скалите. Тръпката е невероятна, защото в зависимост от посоката на вятъра понякога балонът може за мигове да кацне на някоя от застиналите каменни фигури и след това отново да заплува под облаците.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *