Най-забутаната част от Гърция дори я няма на картата

Най-забутаната част от Гърция дори я няма на картата

Има един район в Гърция, който е малко известен и още по-малко посещаван. Дълбоко във вътрешността на страната, отделен от останалата част от света от планини, се намира Аграфа, пише pochivka.blitz.bg.

Името му буквално означава „неписан“ на гръцки, защото когато византийските хронисти за първи път се озовали там, счели, че той е твърде отдалечен, за да бъде вписан в картите. Отбелязали го като „аграфа“ – неописана територия.

Османците също решили, че мястото е прекалено недостъпно, за да бъде управлявано и така Аграфа станало едно малкото места в Гърция, които никога не са били под османски контрол, съобщава Би Би Си.

Аграфиотите – обитателите на това непокорно място, използвали тази квазинезависимост, за да го превърнат в средище на революционна дейност. Тук е роден легендарният гръцки борец за независимост Антонис Кацанотис, в революционният водач Георгиос Караискакис използвал Аграфа като своя база, от която да тероризира османските войски в равнините.

През 1823 г. турски гарнизон, оттеглящ се от град Мисолонги, се отклонил и объркал пътя и минал през Аграфа. Там бил посрещнат в засада от 800 гръцки бойци, които ги унищожили в една от най-знамeнитите битки от гръцката революция. Турците никога повече не се приближили към това място. А няколко години по-късно Аграфа станал част от новото Кралство Гърция.

Независимостта не му донесла особени ползи. Регионът си останал беден и изолиран и в края на 19-и век, много аграфиоти започнали да търсят по-добър живот на други места. Някои отишли в равнините, други в Атина, трети си пробвали късмета в Америка, най-вече в град Шарлот в Северна Каролина.

До село Фрагкиста в Аграфа се стига по дълъг и пълен със завои път от ски курорта Карпениси, който на свой ред е свързан с Атина с дълъг и труден път. В Аграфа има толкова малко равна земя, че селищата са пръснати по склоновете на планините, а Фрагкиса всъщност са две селища, разделени от голяма клисура.

През Втората световна война регионът паднал в ръцете на нацистите – вероятно първите нашественици, които наистина окупирали Аграфа. „Сигурно са последвали старите овчарски пътеки през планините. Когато ги видяхме, се разбягахме да се скрием в пещерите. Те останаха два дни и изгориха селото“, разказва Константинос Панурагис, жител на Фрагкиста, завърнал се от Америка.

Местните оказали силна съпротива и Аграфа станало първото място в Гърция, което се освободило от нацистите, обявявайки „Свободна Гърция“ през август 1943 г.

Последвалата гражданска война се усетила и в селото, където семействата се обърнали едни срещу други, а отдалечеността на района означавала, че нямало как да се избяга от насилието.

Дитики (Западна) Фрагкиста се счита за по-богаташката час на селото. Тя е значително по-голяма и оживена от своята източна „сестра“. Кафенетата са пълни с хора в трудоспособна възраст и дори има училище с няколко ученика.

По-нататък пейзажът става още по-удивителен. Под планината Аграфа (което също се считала за твърде отдалечена, че да получи име) се виждат трите големи реки на района – Ахелой, Аграфиотис и Мегдова. Безкрайни борови гори се спускат по склоновете в далечината и приютяват мечки и вълци. Малки села почти висят от краищата на планините, червените покриви на къщите им са почти погълнати от зеленината, сякаш природата отново се опитва да ги завладее.

Местните хора наричат Аграфа „Гръцката Швейцария“ заради пейзажите, които изглеждат почти алпийски. По границите на региона се намират няколко лъскави ски курорта, но в самия него няма нито един.

Все пак това е Аграфа – неписаната земя. До 50-те години на 20-и век тук не е правено никакво преброяване (днес обитателите са едва 11 000), електричеството пристигнало чак през 80-те години, а много селяни още чакат да им асфалтират улиците.

„Тази изолация е и благословия и проклятие за Аграфа“, казва местният жител Томас Нтаваринос. „Тя е запазила традиционния начин на живот, рай за флората и фауната, но е трудно място за живеене. Зимите са дълги и тежки лесно ни откъсват от света.“

Преди 10 години Нтаваринос се завърнал от Атина и започнал сам да прокарва пътеки, да поправя съоръжения за катерене и да организира пътувания с каране на каяк и другои занимания. В началото местните хора го помислили за луд, но след това започнали да прииждат туристи – най-вече заможни атиняни, търсещи нещо различно от туристическите маршрути.

Днес планинарската асоциация Аграфа има над 200 члена и включва няколко опитни водачи. „Исках да покажа потенциала за туризъм тук. Исках да сложа Аграфа на картата“, казва Нтаваринос.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.