Мурсалският чай (лат. Sideritis scardica) е многогодишно тревисто растение от семейство Устноцветни, ендемит за Централния Балкан. Стъблото е изправено, обикновено 15-50 см високо. Листата са срещуположни, линейно-елиптични до ланцетни, гъсто обрасли със сиви власинки. Цветните дръжки образуват плътно-прешленовидни китки с лимоненожълто двуустно венче. Растението цъфти през лятото (юни–август).
Още през античността билката е известна като „гръцки планински чай“ или „железница“ – латинското название Sideritis идва от гръцкото sideros (желязо) поради вярването, че лекува рани от железни оръжия.
Среща се главно в сухи варовити участъци на Родопите, Пирин, Славянка и др. планини в България. Видът е балкански ендемит – намира се също в Гърция, Албания и Северна Македония.
Мурсалският чай има утвърдена традиционна употреба при настинки и респираторни неразположения. Традиционно се пие като отхрачващо, успокояващо и стомашно успокояващо средство. Европейската билкова монография посочва традиционната употреба на стръковете от растението при облекчаване на кашлица и лек стомашно-чревен дискомфорт. Освен това билката е известна като силен имуностимулатор и енергетоник – смята се, че укрепва естествените защитни сили и повишава тонуса на организма, особено през студените месеци.
Съвременни проучвания потвърждават ползи за централната нервна система: например клинично изпитване (Nutrients 2018) при възрастни (50 – 70-годишни) установява, че ежедневен прием на 950 мг екстракт от S. scardica (28 дни) подобрява някои когнитивни показатели (по-малко грешки и по-бърза реакция) и намалява субективната тревожност. Наблюдавани са и повишен мозъчен кръвен поток и кислородна наситеност, което съответства на адаптогенно и стимулиращо действие. Допълнително билковите полифеноли проявяват антиоксидантно и противовъзпалително действие, което също подкрепя имунната устойчивост.
Надземните части на мурсалския чай съдържат богата комбинация от активни съединения:
Флавоноиди: в сухата билка са около 0,4–0,5% (по маса) общи флавоноиди. Води се, че в екстрактите те са водеща група полифеноли. Представени са гликозиди на лутеолин, апигенин, изоскутеларин и др.
Фенилпропаноиди и фенолни киселини: основно вербасцозид (актеозид) и кафенови (хлорогенови) киселини. Процентно те също са значими – фенолни киселини могат да достигат ~1,8% (като еквивалент на кафена киселина).
Етерично масло – приблизително 0,5% от сухата билка съдържа смеси от моно- и сесквитерпени (напр. α-пинен, камфор, борнил ацетат) и други летливи компоненти.
Дитерпени: наситени и ненаситени сесквитерпени (горчиви лактони) – отговорни за горчивия вкус.
Танини и други съединения: наличи са танини и слузни вещества (полизахариди), които допълват успокояващото действие.
За лекарствени цели се берат само надземните цъфтящи върхове (Herba Sideritis scardicae). Събирането става през период на цъфтеж (обикновено юли-август) при сухо време, за да се запази количеството етерични масла и активни вещества. Сушенето се прави при проветриво и сенчесто място, при температура не повече от ~35–40 °C. Така сухата билка запазва жълто-зелен цвят и аромат. Рандеманът при сушене е около 25% – от 4 кг пресни стръкове се получава около 1 кг сух продукт. Готовата билка се съхранява в плътно затворени стъклени или платнени чували, на тъмно и сухо място, до 3 години.
