Михаил Миков: Политиката става само бизнес без идейна платформа

– Съкратиха се мандатите на Народното събрание, господин Миков – от 44-тия парламент е минала една година и няколко месеца, но вече гледаме към конструкцията на 48-ото Народно събрание. За 7-8 месеца ли ще избираме вече депутати?
– Размитата политическа обстановка, липсата на ясна политическа идентичност, наличието на партии, които носят едни етикети, но са загубили съдържанието си и не представляват интересите на големи обществени групи, са причините за тази ситуация. Явлението е познато и в други демократични страни, когато партиите губят идентичност, парламентът се фрагментира и модата за политически проекти, за лидерски проекти, подменя същността на идеите и смисъла на партиите. Наричаме партии образувания, които имат за цел да получат някакъв електорален резултат и да участват във властта.

– Това ли е резултатът от „няма ляво, няма дясно“?
– Това е посланието на неолиберализма, който не само в България, но и в Европа направи така, че да размие границите между лявото и дясното, да се използват мощни медийни машини и електорални техники за постигане на властови резултати. Да се прави опит под мотото без противопоставяне, да се деидеологизира и деполитизира политиката. Резултатът е този, който наблюдаваме днес.

– Ако политиката се деполилитизира, тогава не се ли инкасират чрез нея корпоративни интереси?
– Разбира се, включително и в България, където бизнесът за 30 години укрепна и има мощни групи, наричаме ги олигарси, които искат вече пряко участие във властта. Виждате „Продължаваме промяната“ – техният министър на транспорта буквално си купи позицията, за да участва във властта. Много партии изпадат в зависимости, включително и външни такива, като така се унищожава тяхната идентичност и смисъл. Днешният разговор за евроатлантическа коалиция и противопоставянето й на евроазиатска е абсурден. Това са външни за българския гражданин интереси, а не неговите интереси за ежедневието и бъдещето му.

– Пак за година и половина станахме свидетели на особени конституционни казуси, които за толкова време от приемането на Конституцията ни не са били поставени като въпроси. Дефекти ли се показват в основния закон?
– Конституцията няма дефекти. Тя дава механизми и добре гарантира парламентарната демокрация, включително и в такива сложни политически ситуации. Има една групичка около Христо Иванов и компания, на които постоянно Конституцията й пречи. Коренът на едно такова разбиране е в онези, които в началото на 90-те не искаха България да има демократична Конституция. Те развиваха тезата, че е по-добре първо да се разпредели и да се натрупа капитал и тогава да се прави конституция. Днешната Конституция е социална конституция. Има голям резерв социалните права да се развиват в законодателството. Да има дискусия по тези въпроси? Наскоро годишнината от Конституцията не беше отбелязана от никого – нито от левицата, нито от десницата. Премина някак тихо и едва ли не политиците се срамуваха да почетат годишнината от създаването на основния закон, който осигурява не само управлението, но осигурява на първо място правата на гражданите и съществуването на България като демократична и правова държава.

– Тогава кое провокира ситуацията с двойното гражданство на Кирил Петков, въпросите около срока връщането на третия мандат само преди седмица?
– Наглостта, тъпигьозлъка да нарушаваш Конституцията в условия на безнаказаност и обществена търпимост да търсиш тълкувания, които са далече и от духа, и от буквата й. Размотаването с третия мандат беше такъв типичен пример. В крайна сметка Конституцията много ясно казва в чл.99, ал.5, че когато няма съгласие за излъчване на правителство, когато няма мнозинство, Народното събрание се разпуска от президента и се отива на избори. И мотането във властта за още някой ден повече, е противоконституционно.

– Как се отразява на обществото това незачитане на Конституцията от политици, защото човек би си казал „Защо аз да спазвам законите, щом тези, които са в Народното събрание, не се съобразяват дори с основния ни закон“?
– Когато говориш за върховенство на правото, а хората постоянно виждат примери за обратното, трудно можеш да ги убедиш, че спазването на закона ще направи живота им по-добър. В същото време тези, от които зависи приемането на законите, постоянно ги нарушават.

– Ще се върнем ли към нормалност в Народното събрание?
– Първо трябва да се върнем към нормалност в обществото. Политическите партии, тези, които претендират да представляват интересите на големи групи от хора, трябва да изчистят идейния си облик, а не да правят компромиси само в името на участие във властта. Когато се прави политически компромис, той трябва да е мотивиран и то най-вече с интересите на тези, които представляваш. Тогава можем да говорим за политическо представителство. Българските граждани трябва да изберат какво управление трябва да имат и на първо място каква политика да провежда то. Последното правителство с краткия си мандат не успя да изработи дори програма за управление. Луташе се в решаването на актуални проблеми, много често създадени от самото него. И чак когато паднаха от власт за няколко дни успяха да пробутат на публиката някаква програма, а никой не задава простичкия въпрос „Какво правихте тези 6-7 месеца в министерските кабинети, господа-другари? Например, защо не внесохте законопроектите на тези над 20 закона, които са необходими за Плана за възстановяване?“.Тази законодателна яловост на Министерския съвет се отрази на функционирането и на Народното събрание и е още едно доказателство за обезсмисляне на политическото в днешния ни уж политически живот.

– Коалицията на „Промяната“, от която беше част и БСП, ще се превърне в стигма на отвращение и за БСП, споменахте за това наскоро в интервю пред „Поглед инфо“?
– За това предупреждавах още когато БСП влезе в тази безпринципна коалиция. И това беше една от причините аз да напусна БСП. Когато се прегръщаш със свои отявлени противници, даже гробокопачи, чието съществуване се осмисля единствено от антикомунизма, от русофобията, все от неща, които твоите избиратели не могат да приемат, тогава ти си обречен на отвращение от тях. Това се случва и с БСП. То е обективно и естествено. Вижда се на поредица от избори. И всякакви опити за самохвалство и оправдания трудно могат да заблудят хората с леви убеждения в България. Хората, друебният предприемач, социалнослабите не усетиха участието на БСП в управлението. Подпомагането на литър, на килограм и киловат не е в помощ на тези, които имат най-голяма нужда. И това е голям грях на БСП. Запазването на „плоския данък“ – също.

– Как обяснявате на социалистите по места, че БСП се движи вече по опасния ръб на 4-процентовата бариера, че стопи парламентарното си представителство до 26 народни представители?
– Това вече не е толкова важно. БСП още на предните избори изпадна в зоната на второстепенните играчи в политиката на България, което е парадокс. Голямото мнозинство от българските граждани имат интереси в ляво, а партията, която имаше претенцията да представлява тези интереси, изпадна от тяхното доверие. Но това е естествено, с оглед на поведението на ръководството в последните няколко години. Включително и тогава, когато имаха много повече представители в парламента. Очевидно, че хората не могат да бъдат надхитряни лесно от обещания и приказки. От такова лицемерно поведение, когато изнасяш оръжия с крайна дестинация Украйна, а твърдиш, че един патрон не е стигнал до Украйна. От такова поведение, че искаш България да бъде енергийно осигурена, а в същото време участваш в правителство, което гони руските дипломати в такъв обем и прекъсва отношенията с най-сигурния си доставчик на газ, под мотото „диверсификация“. Ако диверсификация означава прекъсване на доставките от „Газпром Експорт“, защо германците, италианците, гърците продължават да не разбират по този начин думата „диверсификация“? Или скандалният опит за кражба на българската енергетика от „Джемкорп“? Фактите са факти – БСП с Корнелия Нинова и министрите участваха в едно управление, което направи тези поразии в енергетиката. Къде сега, в навечерието на отоплителния сезон, са евтините дърва за огрев, които се обещаваха от сърце от Нинова на гражданите? Сега ортаците на Нинова от управлението ни плашат, че нямало да се къпят, а ръководството на партията пак ли ще се прегръща с тях? Тези поразии бяха подкрепяни през цялото време от народните представители на БСП, Изпълнителното бюро и Националния съвет на партията. А за пред публиката се казваше как по един или друг въпрос участват в това управление с отвращение. Но никога не заявиха ясна позиция, която да накара министър-председателя и другите представители на десницата да преосмислят тези вредни за България и за българските граждани решения, които ще имат и дългосрочни последици, а в перспектива от няколко месеца ще бъдат усетени от всички, но особено от жителите на големите градове. В предизборната ситуация всеки ще се оправдава с другия, но крайният резултат ще бъде в сметките и фактурите на българските граждани, на българските предприемачи и конкурентоспособността на българското производство и работните места. Това е цената, която трябва да платят хората заради тази политика, която беше прокарвана от коалицията на ПП, ДБ, ИТН и БСП.

– Не е ли странно, че в сегашния кабинет имате трима министри, в предишното правителство бяха четирима, в предишните служебни правителства също имахте представители и следва въпроса и какво от това, като БСП има кадри, но не може да обедини разпиляното ляво?
– Когато нямаш политически ориентири, когато не можеш да налагаш политики, които съответстват на очакванията на избирателите ти, няма значение какви кадри имаш. И най-прекрасните да са, те се превръщат в обикновени чиновници, когато не служат на определена политика. Днес случаят е по-различен. Членове на БСП участват в служебно правителство, което е излъчено от президента. Там има и други министри, които като политическа ориентация, като експертиза, са участвали в управление на ГЕРБ и на други политически сили. Президентът в случая се опитва да балансира, защото от едно служебно правителство се очаква да реши въпросите за спокойни и честни избори, да реши някакви кризи, но работи без парламент. Служебният кабинет не може да прокарва дългосрочна политика, защото не е формиран след избори, защото има за цел да осигури изборите и да управлява страната до формирането на следващия парламент. Сегашното служебно правителство получи като бонус доста тежко наследство, отговорността за което е изцяло на предишния редовен кабинет.

– Може ли да очакваме, че 48-ото Народно събрание ще излъчи редовно правителство?
– Може. Винаги може да се намерят 121 или малко повече, които заради властта да направят коалиция. Въпросът е върху каква принципна основа и чии интереси ще представлява това мнозинство и респективно правителство? Дали то ще отразява интересите на българските граждани и България, или някакви външнополитически или частно-корпоративни интереси, защото във втория вариант това правителство ще има същата съдба като досегашното. В кратък период, бързо губейки доверие и в сложна геополитическа обстановка, то ще бъде подложено на такива изпитания, които няма да издържи.

– Нова лява партия или опит за възстановяване на БСП – кое според Вас е по-възможният вариант?
– Мисля, че времето за възраждане на БСП приключи, особено с участието в последното управление. БСП освен, че загуби политическата си идентичност, в последните години понесе и тежки организационни поражения на структурите. Вътрешните противопоставяния, търсенето на враговете с партиен билет са битки, които обезсмислят съществуването на голяма група хора заедно. И все повече социалисти, които макар и формално членуват в БСП, поглеждат навън, поглеждат към формиране на нов, ляв политически субект. През 2016 година „БСП-Лява България“ се състоеше от 13 партии, а днес в коалицията са 2-3 партии, на които никой не може да си спомни имената. Това разбиване на лявото пространство е свързано и с друг сериозен въпрос – изгубена е способността на БСП да бъде онази центростремителна, притегателна сила, около която да гравитират другите леви партии, всяка със своята идентичност. В това отслабено състояние БСП трудно може да бъде центърът, магнитът, около който да се събере лявото. Естествено се налага усещането за създаването на нова, лява алтернатива. Дали тя ще бъде под формата на партия, на коалиция от леви партии е организационен въпрос. Но най-важният въпрос е на каква идейна и политическа основа ще се изгради и колко истинско ляво ще бъде това, защото БСП отдавна не е лява партия.

– Кога виждате случването на това политическо събитие – създаване на ново ляво?
– Не мога да кажа. Обществените потребности могат по-бързо да получат отговор, ако социално-икономическите процеси, които се очертават, накарат хората да разберат, че без идейна платформа, без политическа платформа, политиката се превръща в обикновен бизнес.

в. „Труд“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Previous post Зеленият чай намалява кръвната захар и подобрява холестерола
Next post Цвети се оплака от Криско, вкъщи нищо не похващал