Месни заговезни е!

Месни заговезни е!

На 7 март тази година църквата ни отбелязва Неделя Месопустна (Месни заговезни). Месни заговезни е важен празник с подвижна дата, който се празнува винаги в неделя, осем седмици преди Великден. На този ден за последен път преди началото на Великия пост е позволено да се яде месо.

В съботния ден срещу Месни заговезни се извършва помен в чест на мъртвите – Голяма задушница преди Великия пост.

В деня на Месни заговезни при богослужението, четенето на Евангелието и проповедта православната църква припомня картината на Страшния съд (Мат. 25:31 – 46), трагичните последици от греховността, възмездието за греховете в отвъдния свят и призовава всички към служение на ближния, добродетелност и благотворителност.

Вечерта в семеен кръг се слага празнична обредна трапеза с месни ястия (обикновено кокошка или петел). Някои данни говорят за следи от древни обичаи – жертвен характер на птицата, насочен срещу активизираните в този период според народните вярвания сили на хтоноса. Заговява се месо (заговявам – ям и пия вечерта на заговезни, месни или сирни).

Седмицата след Месни заговезни – Сирна неделя, е последната, през която могат да се ядат храни, които произхождат от животни, като сирене, мляко, яйца и т.н. Тя е и последната, през която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора. Младите искат прошка от по-възрастните.През цялата седмица до Сирни заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени. В храмовете се четат откъси от Светото писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност. До Великден следват хранителни и духовни пости.

На 7 март църквата ни отбелязва и деня на

Св. свщмчци Василий, Ефрем, Капитон и др. епископи Херсонски

Много време преди покръстването на руския народ при светия равноапостолен княз Владимир християнската вяра вече била проникнала в южния край на Русия – Крим и Таврическия полуостров, който в старо време се наричал Херсонес Таврически и влизал в Римската империя.

Римските императори, жестоки гонители на християните, сами неволно способствали за разпространение на християнската вяра в Таврическия полуостров. Те изпращали там на заточение държавни престъпници. Изповядването на християнската вяра тогава се считало за голямо престъпление и много християни били пратени в изгнание заради вярата си в Иисуса Христа, например Св. Климент Римски в царуването на император Траян. Тия изгнаници чрез поученията си и чрез примера на добродетелния си живот обръщали много езичници към Господа и често пъти с мъченическата си смърт утвърждавали вярата в сърцата на новопокръстените. Така Господ насочвал всичко за доброто и ползата на Църквата и нерядко самите врагове ставали несъзнателни оръдия на всеблагия Божи промисъл.

Макар заточениците–християни чрез своите поучения да са обърнали мнозина към истинния Бог, мнозинството от жителите на Таврическия полуостров дълго оставали в мрака на езичеството. В тая страна имало много юдеи, които с всички сили се стремели да пречат на разпространението на християнската вяра и заедно с езичниците преследвали и мъчели вярващите в Христа. Християните, често пъти лишени от епископи и свещеници, могли само тайно да се събират на молитва. Но в първите векове на Църквата християнската любов възпламенявала всички вярващи. Изпълнени с ревност към закона Господен и с любов към ближните, християните с готовност посрещали страданията за вярата и дори смъртта.

Така, в царуването на Диоклетиан в ІІІ век, когато християните били преследвани, йерусалимският патриарх пратил няколко епископи в различни страни да проповядват светото Евангелие.

Двама от тях – Ефрем и Василий – пристигнали в Херсон. Те дълго живели заедно в Херсон или Корсун, главния град на полуострова. Утешавали гонените християни чрез своето състрадание и увещавали езичниците да оставят идолопоклонството и да се обърнат към истинския Бог. След известно време Ефрем напуснал Херсон и отишъл по-нататък. Той стигнал до реката Дунав, проповядвайки словото Божие. Мнозина се обърнали и приели от него св. кръщение, но повечето враждебно посрещали проповедника. Той с търпение понасял гоненията и оскърбленията и най-после, по заповед на началниците на страната, бил посечен с меч.

Между това Василий продължавал да проповядва словото Божие в Херсон. Някои повярвали, но много жители на града с гняв се опълчили против епископа. Те го били и мъчили и най-после го изгонили от града. Той отишъл в планината и се поселил в една пещера, наричана Партено. Скърбейки за неверието и ожесточението на народа, той непрестанно молел Бога да просвети езичниците със светлината на истинската вяра.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.