Македонци и молдовци напират за българско гражданство

Македонци и молдовци напират за българско гражданство

Северномакедонци и молдовци напират за български паспорти. Това става ясно от данните за 2023 г. на комисията за получаване на българско гражданство към администрацията на президента.

По закон заявките за родна лична карта се подават през правосъдното министерство, но накрая финалната дума има „Дондуков“ 2, а указите се подписват от вицепрезидента Илияна Йотова. Така общо 12 205 души са се сдобили с българско гражданство, което е с около 2000 повече в сравнение с 2022 г.

Около 10 200 от тях са имали право на това заради произхода си, защото някой от родителите им е българин, били са осиновени у нас или са се сдобили с родни документи по натурализация. Точно 2000 са онези нашенци, които са си възстановили гражданството.

Новите българи заради произход са близо 4900, а около 4500 са тези, които са получили „тескере“ , защото са деца на нашенци.

Чужденци, които са живели поне 5 г. у нас, имат доходи и работят в България, владеят добре български и не са осъждани, също имат право да получат гражданство.

От тази възможност са се възползвали точно 773 човека, пише „Телеграф“. Заради заслуги други 22 също са получили български документи, като 17 от тях са в спорта.

От „Дондуков“ 2 дават и разбивка от кои националности са всички тези хора. На първо място се нареждат северномакедонците – малко над 2400 души. Плътно зад тях са молдовците – 1930 човека.

Всъщност именно при тях ръстът е най-голям и е близо 4 пъти. Само година по-рано те са едва 476. В топ 3 влизат още и албанците – около 1430 души. Данните показват още, че сред желаещите има и такива от Украйна и Турция, но сравнително по-малко.

Ако през 2023 г. около 1300 украинци са дошли у нас и са взели паспорт заради бежанския си статут или българския си произход, то през 2022-ра те са били с 300 отгоре.

През миналата година Йотова е издала и 7 укази за отмяната на натурализация на 13 лица. Това е станало по предложение на правосъдния министър. Причината – укрити данни, които, ако са били известни, тези хора въобще е нямало да получат документи.

Сред мотивите са забрана за влизане в страната, стари кримирегистрации и влезли в сила присъди, били са обявени за издирване в Интерпол или са използвали фалшиви документи за удостоверяване български произход. Последното е и най- честата причина.

На други 4692 души въобще е отказано да вземат българско гражданство. Тези откази са над два пъти повече в сравнение с 2022 г., когато 1873 човека не са постигнали целта да получат паспорт. Част от причините са същите – даване на неистински документи или са сметнати за заплаха за националната сигурност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *