Лазаркинята (лат. Asperula odorata) е многогодишно тревисто растение от семейство Брошови (Rubiaceae). Стъблата на растението са прави, четириръбести, обикновено високи около 20-35 см. Коренището е пълзящо и разклонено.
Листата са тесно елипсовидни или ланцетни, разположени в прешлени по 6-10 (обикновено по 6-8). Цветовете са дребни, бели, с четирилистно фуниевидно венче, събрани в сложно щитовидно съцветие на върха на стеблото.
Ранните белезникави цветчета цъфтят през пролетта – обикновено май-юни, след което се образуват дребни орехчета (плодове) с власинки кукички. Растението предпочита влажни сенчести местообитания, главно горски (особено букови) съобщества. В България лазаркинята се среща във високопланинските гори (над ~800-2000 м н.в.) из цялата страна. Глобалният ареал обхваща централна и северна Европа, части от Азия и Сибир.
Лазаркинята има леко спазмолитично, омекчително (муколитично) и успокояващо действие, съчетано с диуретичен (пикочогонен) и потогонен ефект. Използва се при заболявания на дихателните пътища – при кашлица и настинки – за облекчаване на спазмите в гърлото и „омекотяване“ на бронхиалната секреция. Билката се препоръчва при стомашни и жлъчни колики, при заболявания на черния дроб и жлъчните пътища (включително жълтеница, хепатит и камъни в жлъчката), както и при разширени вени и тромбофлебит.
Народната медицина отрежда на лазаркинята място и при нервно напрежение, невроза и безсъние, като леко успокоява, а също при световъртеж, главоболие и сърдечни неврози. Срещу задържане на вода (воднянка) билката оказва диуретичен ефект.
Външно хигроскопичните части на лазаркинята се употребяват под формата на компреси и лапи при трудно зарастващи рани, абсцеси (фурункули) и вторично инфектирани кожни обриви. Хидролат или отвара от билката се налага за облекчаване на възпаление и сърбеж при циреи.
В комбинация с други билки (като градински чай и мента) лазаркинята понякога се включва в отварите за пречистване на кръвта и подкрепа на чернодробните функции.
Основните активни вещества в лазаркинята са кумарини, асперулозид, танини, горчиви вещества, етерично масло и смоли. Кумариновите гликозиди придават характерната приятна миризма на изсушената билка. Химичният анализ показва, че общото съдържание на кумарин е около 0,4-0,6% от сухото вещество. Асперулозидът се съдържа в порядъка на 0,05-0,3%. Освен това билката включва малки количества иридоиди (напр. монотропеин), антрахинони, флавоноиди и дори следи от никотинова киселина. Тези вещества допринасят за антисептичното и противовъзпалителното действие на растенията.
За лекарствени цели се използва надземната, цъфтяща част на растението – стръковете с листа и цветове. Събират се през април-юни, преди или в началото на разцъфтяване на цветчетата. Билката се суши бързо, на сянка или в сушилня при до ~35 °C, за да запази свежозелен цвят и кумаринов аромат. В окончателно състояние изсушената лазаркиня е тъмнозелена, с характерна миризма на кумарин и слаб горчив вкус; допуска се влажност до 12%. Рандеманът (отношението количество пресни стръкове към получената суха маса) е приблизително 7-8:1.
