
Кюстендил отбеляза 33 години от загубата на великия алпинист Людмил Янков
Кюстендил отбеляза 33 години от трагичната загуба на великите алпинисти Людмил Янков и Стоян Наков. С минута мълчание кюстендилски общественици, граждани, роднини и приятели почетоха паметта на кюстендилските алпинисти.
Венци и цветя бяха поднесени на паметника на улица „Людмил Янков“ представители на държавната власт, политически партии, граждани, роднини и приятели.
Алпинистът Людмил Янков е още помнен и обичан в Кюстендил, където е живял и работил. Обявен е за почетен гражданин на града, улица и писта в планината „Осогово“ носят неговото име, а близо до дома му е издигнат паметник. В града има и Музей на алпинизма, където можем да видим раницата, с която е бил на Еверест.
Янков показва, че не знае какво значи предел на човешките възможности, когато изминава 1330 метра, при – 40 градуса по най- трудния маршрут, известен като Жестокия път към Еверест, но за жалост не стига навреме до другаря си Христо Проданов, който остава завинаги на Еверест и в историята на алпинизма.
За Людмил Янков казват, че е най-добрият алпинист сред поетите и най-добрият поет сред алпинистите. През 2017 г. излиза книгата „Върхове и хора“, която събира всичко написано от него. Съдбоносно или не, ден преди фаталния си край, той пише: „Дълго летях… Всеки скален праг отнемаше част от живота ми. Скалният праг разкъсваше живата тъкан… Не ме беше страх… Болеше ме само…Болеше ме много. Скалните прагове късаха от мене децата ми… Виждах очите им, спомнях си трескаво допир на потни ръце на деца… Нямаше време… Стремглаво летеше срещу мене Снегът“.
На 17 април 1988 г. устремът на Людмил Янков и Стоян Наков към върховете бе покосен от фатално падане при катерене на връх Камилата (2621 м) в Рила.
„Рискът е голям, защото скалите са заледени, но и покрити със сняг. Това прави трудно забиването на още клинове, а качването е на ръба на разума. Въпреки това двамата са твърдо решени да стигнат горе. Не им било писано. В един момент алпинистите не издържат под тежестта на съоръженията и политат надолу. По-късно Стамен Станимиров и Пламен Кирилов, които също правели опит да качат Камилата, намират колегите си бездиханни на 200 м в пропастта“, припомниха техни колеги от Туристическо дружество „Осогово“.