Мощните лечебните свойства на каменния лотос (Graptopetalum paraguayense) срещу каронавируси и грипните вируси са установили в проект български учени от пет организации: Институтите по органична химия с Център по фитохимия, по микробиология и по обща и неорганична химия на БАН, Националния център по заразни и паразитни болести и Агробиоинститут към Селскостопанската академия. Парите за проучванията са от фонд „Научни изследвания”, обясни пред „Труд” доц. д-р Надежда Маркова. Тя е ръководител на проекта и учен от Института по органична химия с Център по фитохимия към БАН, която е водеща организация в проекта.
Провеждаме проучвания, свързани с фитохимичния състав и антивирусния ефект на растението Каменен лотос с цел достигане на продукт с силна активност към човешки коронавируси, херпесни и грипни вируси, обясни ръководителят на проекта доц. Надежда Маркова.
Доц. Маркова разказа, че работата на изследователите е започнала преди 2017 г., но тогава е бил подаден пилотен за България и целия свят проект, който е финансиран от Фонд „научни изследвания” на МОН с 120 000 лв. Учените установили, че растението действа оздравително на много случаи на конюнктивит и херпес симплекс. Ръководителят на проекта обясни, че сокът от сукулента може да се използва директно.
„Установихме, че растението няма никаква токсичност, а в състава му влизат много Омега-3 и Омега-6 мастни киселини, както и амино и фенолни киселини”, каза още ученият от БАН.
Каменният лотос е сукулентно растение от семейство Дебелецови, чиято родина е Мексико, но широко се използва в Тайван като билка и храна. Тайвански учени са открили, че то проявява противовъзпалително, антиоксидантно и антитуморно действие и повлиява на заболявания на черния дроб и панкреаса, хипертония, овалбумин-индуцирана астма, диабет, болест на Алцхаймер и др. В България се отглежда като стайно растение. За проекта учените от БАН са поръчали лиофилизат на растението от Китай.
Екипът решил да провери лечебните свойства на каменния лотос срещу грипните вируси, а след началото на пандемията започнали да изследват и действието му върху човешкия коронавирус H229E, който е от същото семейство РНК вируси като COVID-19.
„Действието, което установихме е достатъчно добро – над 63% активност, инхибираща към размножаването на вирусите”, разказа доц. Маркова.
Идеята на учените е да се направи хранителна добавка под формата на капсули или таблетки. Но за да се стигне до създаването є са необходими допълнителни средства, т. е. трябва да се кандидатства по нов проект. Досегашният за 120 000 лв. е във фаза финален отчет.
Доц. Маркова обясни, че все още екипът е на етап изследвания ин витро. Ин витро изследванията се извършват на клетъчни линии, като първо се провеждат тестове за цитотоксичност на използвания екстракт и неговите активни фракции. Следващият етап е изпитване за антивирусна активност на общия екстракт и фракциите. Когато се установи такава, се провежда анализ чрез молекулен докинг и квантово-химични изчисления, свързан механизма на действие на съединенията от растението върху активните центрове на различни вирусни ензими.
