Православната църква почита днес свети пророк Данаил /Даниил/ и трима вавилонски младежи – Ананий, Азарий и Мисаил.
Данаил e четвъртият от “големите” пророци – Исаия, Иеремия, Иезекиил, Данаил, произхождал от царски род и още като юноша бил отведен във Вавилон заедно с другите пленени иудеи. Надарен с прекрасни душевни и телесни качества, той изучил халдейския език и мъдрост и заедно с тримата си другари – Анания, Азария и Мисаил бил взет на служба при царския двор.
Данаил изтълкувал на Навуходоносор неговите забележителни сънища; неведнъж се удостоил от Бога с видения, в които му били открити най-важни и забележителни свещени събития. Една от легендите разказва, че по време на вавилонския плен заради вярата си в Бога пророк Данаил бил хвърлен в дълбока яма сред гладни лъвове. Но тогава се случило чудо – въпреки че в продължение на шест дни на лъвовете не била давана храна, зверовете не докоснали Божия пророк. Историята на неговия живот и на делата му е описана от самия него в свещената книга с неговото име. Царят, удивен от неговата мъдрост, му поверил една от най-важните длъжности в държавата – началството над
всички вавилонски мъдреци. По ходатайството на Данаил и тримата негови другари получили високи държавни длъжности. След няколко време царят заповядал да излеят от злато грамаден кумир, който поставил на равнината Деир, за да му се покланят всички. В чест на истукана бил устроен голям празник.
Гръмогласно била оповестена заповедта след чуване на звук от тръба да се поклонят на истукана. А който не падне и не се поклони, веднага ще бъде хвърлен в горяща огнена пещ.
Тримата момци кротко се приготвили за мъченическа смърт, защото макар и млади, те били съвършени по ум и не отстъпвали от вярата си в истинния Бог, като единодушно се утвърждаваха във вярата си към Бога. Те били вързани и хвърлени в горящата пещ по заповед на царя, заради това, че не се поклонили на истукана. Огънят в пещта бил толкова силен, че войниците, които изпълнявали заповедта на царя, били опалени от пламъка. Но Бог пазел момците. Той им пратил на помощ Своя ангел.
Сред огъня момците оставали невредими и пеели на Господа песен на хвала и благодарение. Царят видял това и ги извадил от пещта. Те веднага излезли от огъня и дошли при царя, който с удивление видял, че нито дрехите, нито космите им били опалени, дори миризма от изгорено нямало от тях.
Само веригите, с които били свързани, паднали от краката им. Царят познал силата Божия и възхвалил Бога. Тримата момци, така чудно спасени, от тогава били на голяма почит пред царя и народа
