На 26 март светата ни църква отбелязва съборът на Архангел Гавраил и тачи паметта на Свети Георги Софийски Стари. Имен ден празнуват Гаврил, Гавраил, Габриел, Габриела, Габи.
Архангел Гавраил
(или Гавриил) („Сила Божия“) е един от седемте архангели, т.е. „ангелоначалници“, представители на осмия ангелски чин. Архангелите възнасят молитвите на хората към Бог и разкриват смисъла на пророческите видения и хода на събитията, особено на пророчествата за идването на Месията – Христос.
Бог изпратил архангел Гавраил в храма да извести на свети пророк Захарий раждането на Йоан Кръстител и неговото бъдещо служение като Предтеча на Иисус Христос (Лук. 1:11-19).
Архангел Гавраил известил и на Пресветата Дева благата вест за това, че тя от Духа ще роди Светия Богомладенец (Лук. 1:26-31, Мат. 1:18-25).
Архангел Гавраил се явил и на Свети поррок Данаил и му изяснил видението за овена и козела (Дан. 8:16), както и тайната за седемдесетте седмици (Дан. 9:21).
В християнската традиция, намерила отражение във византийското и западноевропейското религиозно изкуство, архангел Гавраил се свързва най-вече с Благовещението. Затова дори извън сцените на Благовещение той се изобразява с раззеленена клонка или цъфнала лилия в ръце – символ на непорочността на Светата Дева.
Под името Джабраил мюсюлманите въздават особена почит и прославят архангел Михаил като ангел, който продиктувал на Мохамед „предвечно съществуващото слово на Аллах“ – Корана.
Свети Георги Софийски Стари
е един от многобройните мъченици за вярата от първите години на турското робство. Той е и един от малцината, за които са запазени писмени свидетелства. За жалост, житието му, написано от неизвестен автор, не е запазено. То е достигнало до нас само в гръцки препис.
Светията се родил през 1407 година в София. В християнската вяра и благочестие го възпитали родителите му. Георги бил с военен чин – в турската или византийската войска, житиеписецът не пояснява. По примера на своя молитвеник и закрилник Свети Георги Победоносец изпълнявал достойно войнишката си служба и получил знака на голямо отличие.
Когато навършил 30 години, се озовал в завзетия от турците град Одрин. „Който някога беше блажен град, защото имаше християнско население, а сега е нещастен, защото гъмжи от заблуда, както преди когато го владееше нечестивия род на езическите елини“, както уточнява житиеписецът.
Там на 26 март 1437 година мъченикът Георги пострадал заради искрената си вяра в Господ Иисус Христос. Турчин-оръжейник, при когото свети Георги отишъл да му оправи лъка, похулил християнската му вяра. Уверен в безкрайния блажен живот с Бога, Свети Георги без страх изповядал и защитил вярата си. Турците го заловили, увещавали, заплашвали и жестоко измъчвали. Осъдили го на смърт – първо го проболи с нож, а после го изгорили на клада.
От житието на друг софийски светец – Георги Нови Софийски, се разбира, че мъченическият подвиг на св. Георги Софийски е бил известен в родния му град.