Закрити школа стават хижи и цехове

Закрити школа стават хижи и цехове

Пустеещите сгради на закрити училища се превръщат в туристически хижи, производствени цехове и домове за социални услуги, показва проверка на „Телеграф“ в страната. Имотите се вземат на безценица от бизнесмени по време на търгове. От 2000 г. до момента са закрити 987 школа, сочи справка на образователното министерство, предоставена за вестника. По-голямата част от тях са основни – 622. Закритите са 359 начални и 6 средни училища.

Най-много сгради остават празни през 2008 г. Дотогава са полагани усилия селските школа да оцелеят, макар и със смесени класове. Образователни експерти коментират, че е имало основни училища, в които са учили по-малко от 20 деца във всички класове общо.

Процесът по закриване на образователните институции не е приключил. До момента за предстоящата учебна година са закрити още 3 училища. Броят им обаче може да нарасне, тъй като предложения се подават до края на месеца. „Имотите или части от тях и вещите, освободени в резултат на закриване на училищата, се използват за образователни, здравни, социални или хуманитарни дейности“, посочват от просветното ведомство, позовавайки се на закона за предучилищното и училищно образование.

Тази година Община Велико Търново продаде за близо половин милион четири пустеещи училища и една закрита детска градина в селата. Бившето килийно школо в село Плаково е изоставено от половин век. Новият собственик е платил на общината 17 040 лева, но все още не е обявил в какво ще превърне сградата. Закритото училище в село Присово пък ще стане старчески дом. Новите собственици, които развиват подобни социални услуги, са купили имота за 404 800 лв. Продадена е и последната част от бившето училище в село Пчелище, което се очаква да стане производствен имот.

В Бургас пък почти всички сгради, използвани някога за училища, в момента пустеят и са полуразрушени. Само няколко школа бяха продадени през годините на търг и намериха своите нови собственици. Те бяха закупени от местни бизнесмени с идеята да се превърнат в производствени цехове или туристически хижи.

В русенското село Бъзън пък от години хората се опитват да възродят някогашното си училище. След закриването му сградата е била продадена на частно лице, но човекът не правел никакви подобрения. Жителите събират пари, за да си върнат продадения имот и да превърнат класните стаи в място за клубове по интереси, за спорт и занимания през свободното време. Бившето училище „Христо Ботев“ в силистренското село Айдемир е превърнато в дом за пълнолетни лица с психични разстройства. Сградата се намира в близост до центъра на населеното място и вече 7-8 години в нея живеят болни хора с висока степен на зависимост от грижа. „Още две училища в Силистренска област предстои да бъдат закрити заради малък брой деца – ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в с. Сокол и ОУ „Отец Паисий“ в с. Стефан Караджа. От есента учениците няма да учат вече там“, обясни началникът на Регионалното управление на образованието в Силистра Габриела Миткова. Във всяко от двете училища към момента има под 40 деца. През годините са се сливали паралелки, а решението за закриването е било отлагано дълго време.

Решават проблема със сливане и преобразуване

На много места заради липсата на ученици се налага сливане на училища. Така например през 2020 г. в Бургас престана да съществува Професионалната гимназия по дървообработване „Георги Кондолов”, която чрез преобразуване се вля в Професионалната техническа гимназия. Решението на местните власти бе взето заради драстично намаления брой на учениците и след нулева година, в която школото не успя да сформира дори и една паралелка. ПГ по корабостроене и машиностроене пък бе преобразувана в Професионална техническа гимназия.

Хлопват врати заради обезлюдяване

Основната причина за закриването на училищата е обезлюдяването на районите, в които се намират. По данните на МОН за учебната 2005/2006 от 1-ви до 12-и клас са се обучавали 905 804 ученици или средно по 75 000 на випуск. До настоящата година броят на учениците се е свил до 708 367. Следователно випуските са се свили средно с по 15 000 обучаващи се. Проблемът най-често е в селата и по-малките градове. „Демографските промени в страната се отразяват най-отчетливо върху малките населени места, затова и преобладаващия брой закрити училища са именно в такива“, посочват още от МОН. Оттам допълват, че обезлюдяването на районите води до различия в социално-икономическия профил, инфраструктурата и осигуряването на равен достъп до качествено образование на учениците в отделните общини и региони, като обучение в слети класове, липса на квалифицирани учители и др.

В градовете разкриват нови

През новия век има и 20 новоразкрити училища, сочи още справката на МОН. Бургас е от малкото български градове, който може да се похвали с две нови школа. През 2017 г. отвори врати новото ОУ „Александър Георгиев – Коджакафалията“. Школото се настани в сградата на закрития интернат, дарена преди век от благодетеля на Бургас Александър Георгиев за сиропиталище. Училището е бутиково и приема едва по 2 паралелки първокласници. През 2018 г. бе открито и средно училище – Професионалната гимназия по компютърно програмиране и иновации. Тя се настани в сградата на бившата ПГ по корабостроене и машиностроене. Школото отвори врати с първия випуск от 108 ученици. По-рано през 2004-а стартира работа СОУ „Мито Орозов“ с паралелки за придобиване на професионална квалификация към затвора във Враца. „Обучението на лишените от свобода е по тяхно желание“, пише на сайта си школото, чието мото е „Да направим обучението приятно за всяка възраст“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.