Зайчата сянка (Asparagus officinalis L.) е многогодишно тревисто растение от семейство Кремови (Liliaceae). Растението образува мощно развито коренище с дебели бели корени и множество фини влакнести разклонения. През пролетта от коренището излизат сочни, месести стъбла, които достигат височина 1,5 до 2 м.
Листата са сведени до дребни люспи, като от пазвите им се развиват прешленовидни снопчета от тънки зелени филокладии (видоизменени клончета). Растението е двудомно: цветът е еднополов, дребен, жълтозелен и цъфти през късната пролет (юни-юли), пише Puls.bg. Плодът е червена месеста ягода с диаметър около 6-10 мм. Зайчата сянка се среща в Европа, Азия и Северозападна Африка (роден ареал предимно Средиземноморието) и се култивира по целия света. В България диворастящи екземпляри се срещат по влажни ливади и храсталаци до около 1000 м н.в., но са относително редки.
В народната и научната медицина зайчата сянка се цени заради благоприятното си действие върху отделителната и сърдечно-съдовата система. Съвременни проучвания потвърждават, че екстрактите от растението имат диуретичен ефект и подпомагат перисталтиката (леко слабително действие). Растението е богато на влакнини, витамини (особено фолиева киселина и витамин C), минерали и антиоксидантни метаболити, които подпомагат прочистването на организма и укрепват имунитета.
Съдържащите се в него сапонини, полифеноли и флавоноиди проявяват силно антиоксидантно и противовъзпалително действие. В различни проучвания са описани потенциални противотуморни, антидиабетични и кардиопротективни ефекти на аспержовите съединения, но те все още са изследвани основно in vitro и на животински модели. В народната практика зайчата сянка се прилага при отоци (задържане на течности), камъни в бъбреците, проблеми с пикочо-половата система, увеличена простата и др., благодарение на диуретичните и противовъзпалителните си свойства.
Основните химически съставки на Asparagus officinalis включват стероидни сапонини (аспарагозиди), горчиви гликозиди (официналини) и инулин. Коренищата съдържат високи количества инулин и фруктозо-олигозахариди, както и сапонини и други стероидни гликозиди. В надземната част са идентифицирани аминокиселини (аспарагин, аргинин, тирозин), органични киселини (янтарна), флавоноиди (рутозид, кверцетин, кемпферол) и сулфурни киселини (например аспарагусова). Растението съдържа витамини (главно група B и C) и минерали (напр. Калий). Този сложен химичен състав обуславя широкия спектър биофункции на растението, включително антиоксидантно и противовъзпалително действие.
Използваеми са както младите стъбла (издънки), така и коренището на растението. Надземната част се събира през пролетта преди цъфтежа (обикновено април) и се суши най-често на сянка. Коренищата се вадят през есента или късната зима (октомври и март-април), измиват се и се сушат.
Сушените стръкове запазват зелен цвят, без особен аромат и слабо горчив вкус. Оптималният добив (рандеман) зависи от климатичните условия и агротехниката, но при добре поддържана плантация след 2-3 години се получава стабилен доходен добив от ценни „свещи“ и коренища за лекарствени и кулинарни цели.
