– Д-р Гълъбова, във вторник вечерта станахме свидетели на шокиращо убийство, какви според вас са мотивите за показния разстрел?
– Мотивите могат да бъдат абсолютно всякакви. Фактът, че е прострелян в главата, че вероятно престъплението е планирано, за да се случи по този начин, говори за силно желание за постигането на тази цел. За това говори и фактът, че убиецът не е бил спрян от присъствието на дете в колата. Мотивите обаче следва да се установят по време на разследването.
– Какъв е профилът на убиеца?
– Тук могат да се правят всякакви предположения. Първо трябва да се установи дали е поръчково – дали извършителят е наемен убиец, или човек, който е решил сам да го направи. На базата на това могат да се правят заключения, но за това е необходима доста повече информация от изнесената, за да се направи един адекватен психологически профил. Трябва да се събере много информация, на която профайлърите да стъпят, за да се направят близки до реалността предположения какъв човек е извършил това. Трябва да се знаят обстоятелствата около убийството, подробности от живота на жертвата.
– Каква психологическа подготовка трябва да има такъв убиец?
– От психологическа гледна точка погледнато, за да бъдеш убиец – дали наемен, или пък да го извършиш, защото имаш някакви лични мотиви, трябва да си много хладнокръвен. Да си човек, за когото животът няма стойност и си съгласен да го направиш срещу пари или пък защото смяташ, че можеш да убиеш, понеже са ти накърнени интересите. Със сигурност става дума за човек с психопатни черти на характера.
– Шокиращото в случая е и това, че убийството е извършено пред очите на дете. Как може човек да извърши нещо подобно пред такъв свидетел?
– Наистина трябва да си психопатен като личностова структура, човешкият живот да няма никаква стойност за теб, емоциите на другите да не те интересуват, да си емоционално студен, заедно с това да си хладнокръвен. Тоест това са хора с психопатна личностова структура и със сигурност тук става въпрос за това.
– А за самото детенце какви ще са психологическите последствия от видяното?
– Надявам се те да не са сериозни и да се работи достатъчно интензивно с това дете, защото става дума за една изключително тежка психологическа травма. Разбрахме, че детето и жертвата не са в роднинска връзка, но въпреки това то става свидетел на отнемането на човешки живот и е на възраст, в която разбира, че това се случва. Ако беше на 2-3 години, щеше да има уплах от ситуацията, от изстрелите и хаоса, но той е на 11 и осъзнава, че пред него се отнема човешки живот, което представлява една изключително сериозна и тежка психотравма. Това е животът на човек, който по някакъв начин му е близък. Последствията за това дете могат да бъдат много сериозни в психологически план и затова наистина трябва да се работи продължително време с това дете, за да може да преодолее тази психотравма от видяното. Тук се включва и страхът да не бъде и то убито, загубата на близкия човек, внезапността на ситуацията. Изобщо намесват се твърде много фактори, които могат да доведат до сериозни психологически последствия.
– Какви мисли се пораждат в детската психика при подобна травма?
– Може би страх, притеснение, паникьосване, емоционален шок. Всякакви мисли може да породи отнемането на един живот. Знаете как се чувстваме, когато пред очите ни кола бутне куче например, когато видим бутнато животно, емоциите са много. Не казвам, че един възрастен човек би се зарадвал, ако му се случи това, но възрастният човек може да се справи по-лесно с последствията, тъй като той може да ги рационализира. Докато при децата нещата не изглеждат по този начин. Със сигурност елемента на емоционалния шок го има. Колко време ще е необходимо да го преодолее, е съвсем отделен въпрос – зависи както от отделната индивидуалност, така и от адекватната психологическа работа с това дете.
– През изминалата година са регистрирани повече убийства в сравнение с 2019 година въпреки спада на общия брой на престъпленията. Според вас на какво се дължи това?
– Не мога да бъда коректна в отговора, тъй като не знам за какви убийства става дума. Ако е въпрос на убийства в условията на домашно насилие, определено има увеличение през изминалата година, както и на случаите на домашно насилие като цяло. Хората останаха затворени за дълго време вкъщи, под огромен психологически стрес и масивна и увеличена употреба на алкохол, което води до тази трагична картинка.
– Има ли промяна на профила на насилника в условията на домашно насилие, свързана с пандемичните условия?
– Вижте, ако има някаква промяна, но това трябва да бъде въпрос на един много сериозен анализ на всеки акт на домашно насилие, който, разбира се, е станал известен на институциите, тя би била в посока на това, че и други хора освен обичайния профил на домашния насилник могат да са станали насилници предвид на новите обстоятелства. Обичайно насилникът е комплексиран човек, смята се, че е ниско образован, нереализиран, но тук до голяма степен има промяна. В някои случаи той е с високо образование, с добър начин на живот. Ако има някакви новости, те ще са в тази посока, защото хората бяха подложени на огромен стрес, а когато сме подложени на стрес и той е голям и продължителен, тогава се изчерпват нашите компенсаторни механизми и всичките ни дефицити изплуват на повърхността.
В условията на пандемия, когато много хора останаха на работа, но трябваше да се занимават с децата си вкъщи, с дистанционното обучение, имаше една неизвестност какво и как ще се случи, страх от заболяване и така нататък. Това са все едни изтощаващи психиката ни фактори и тези, които са с по-слаба психика, има риск да са изпаднали в състояния, довели ги до домашно насилие. Тоест състояния, при които техните психични компенсаторни механизми се изчерпват и макар те да се успешни с работа и т.н., да са стигнали до декомпенсиране и до извършване на актове на домашно насилие, водени от комплексите, които са прикривали.
– Миналата година имаше няколко обществено известни случая, в които деца станаха жертви на домашно насилие. Какво може да подбуди човек да посегне на собствената си рожба?
– Отново опираме до човешката психика. Факторите, които могат да доведат до такива тежки актове, са много и са свързани с психични декомпенсации. Основното е, че ние, хората, имаме наистина много компенсаторни механизми. Колкото един човек е по-интелигентен емоционално, толкова повече такива механизми има той за справяне с различни житейски трудности, но те не са до безкрай. Когато един човек живее в условията на домашно насилие например, дори да е само психическо, което незнайно защо се приема като нещо по-леко, защото няма подутини, синини и кръв, но всъщност то е по-тежко, поне според мен, този човек в един момент стига до декомпенсация.
Стеснява границите на познанието и може наистина да извърши чудовищни неща, което не означава, че не е разбирал какво е извършил, тоест, че е извършил деянието в състояние на невменяемост. Заради това е много важно хората да не си мислят, че могат да търпят нещо до безкрай. Трябва да вземат адекватни мерки навреме, за да не се стига до такива чудовищни престъпления. У нас се намесва манталитетът „Как ще си гледам децата без бащата/майката?“. Ами, така! Не е невъзможно това нещо, не бива да се правят компромиси, защото един път посегнал, партньорът или партньорката, независимо дали е мъж или жена, човекът насилник остава винаги насилник. Да превъзпиташ насилника не звучи сериозно.
Има твърде много пожелателен характер. За да стане един човек насилник, има много дълбоки психологически механизми, по които това се е случило. Той първо трябва да осъзнава, че е насилник, за да потърси помощ, след това трябва да работи върху себе си и така нататък. Сигурно в над 95% от случаите отказват да признаят, че са насилници. Проблемът обаче е, че и жертвите отказват да признаят, че са жертви, и не вземат адекватни мерки, за да спасят себе си и децата си от такива ситуации.
– Какво подсказва, че човек ще стана насилник? Ролята на семейството ли е най-важна?
– Определено семейството има изключително голяма роля. Неслучайно в българския език има един израз „първите седем години“. Това са годините, в които се полага базата на нашата личност и това се случва от родителите, от възпитанието, от средата, в която растем. Съвършено различни са децата, израснали в хармонична семейна среда с любов и подкрепа, от децата, израснали в среда на насилие.
Разбира се, по-нататък след това в нашия живот се намесват и другите фактори. Ние сме социални животни и живеем в общество – детската градина, училището, студентството, приятелският кръг, това са все значими фактори във формирането на нашата личност, но базата е в семейството. Разбира се, при формирането на личността оказва влияние и обществено-икономическата обстановка в една страна, дори и в целия свят. Когато агресията като начин на говорене, не говорим за това хората да се бият помежду си, но като начин на говорене, свеждането на общуването на едно биологично ниво, това ще окаже и негативно влияние върху формирането на личността.
– Вече повече от година живеем по нетипичен начин и това все още ни се струва ново, ще оказват ли все по-голямо значение те върху насилието вкъщи?
– Не мога да кажа дали ще продължат, но пандемичните условия имат може би най-малко принос в опростачването на нашето общество, проблемите при нас са много по-дълбоки и много по-отдавна. А пандемията и стресът, разбира се, като всеки проблем, който има един човек, дали това са лични проблеми или в обществото, те водят до „оголване“ на дефицитите.
– Забързаният ни начин на живот ли се оказва решаващ?
– Не, възпитанието от мама и тате се оказва решаващо. Виждаме, че хората живеят добре чисто материално, но и сред тях има престъпления. Богатата душевност, богатата емоционалност, високият емоционален интелект – това са условията да няма престъпление.
– Как прогнозирате, ще зачестят ли случаите на агресия и убийства – умишлени или не, до края на годината?
– Не мога да направя прогноза, не бива да плашим хората с такива внушения. Ще видим какво ще стане. Много е важно ние като общество да правим превенция на подобни престъпления. Тя изисква обследване на всеки случай задълбочено и анализ защо това се случва, за да се работи по факторите, които да доведат до минимизиране на тези рискове. Това на нас много ни куца – превенция и профилактика. Трябва да се вземат много мерки.
На първо място осъзнаването, че домашното насилие е проблем – както от обществото, така и от институциите. Трябва да работим за повишаването на нашия емоционален интелект. Родителите трябва да осъзнават колко е важна тяхната отговорност като родители във възпитанието на децата, да не го оставят това на училището и на детската градина. Трябва да има разбиране, че родителството е нещо изключително отговорно и е за цял живот и да се пристъпва към родителство, когато има готовност за това.
