Д-р Веселин Герев, психиатър: Колкото повече стоим затворени, толкова повече агресията ще избива

– Д-р Герев, през изминалата година асоциациите, занимаващи се с жертвите от домашно насилие, отчетоха голям процент увеличение на тези сигнали. От Министерството на вътрешните работи, макар да липсва официална статистика, обявиха, че те също регистрират ръст. Изцяло на пандемията ли се дължи това?

– Освен биологични, ние сме и социални същества. Това включва човек да стане, да се приготви, да отиде на работа, да се срещне с колеги, с клиенти, да упражнява някаква дейност, после да има някакво свободно време и накрая да спи. Заради генерирания страх в цяла Европа бяхме превърнати от социални същества в биологични, като виждате, че са ни оставили затворени вкъщи – кой работи, кой – не. Единствено и само консумираме новини и храна.

В момента ние сме на ниво развитото общество в Западна Европа по отношение на комуникацията. Имам предвид, че там хората са свикнали да са биологични същества, тоест не познават комшиите си, нямат нужда от контакти. За тях това е нормалният начин на живот, въпреки че и там започнаха да се проявяват случаи на избиване на напрежението вследствие на коронавирусните мерки. За нас това е абсолютно ненормално – това затваряне вкъщи, домашният офис породи допълнително напрежение у много хора.

Обикновено това се дължи на изолацията на компютърния екран, който ги облъчва постоянно и достатъчно много „пържи“ психиката и прави човека агресивен. От друга страна, е фактът, че хората работят по 12, 14 или 16 часа на ден, няма лимитиран работен ден. Заедно с липсата на възможност за упражняване на различни активности тези фактори допринасят за натрупването на напрежение, което избива в някаква форма. При едни хора ще избие в депресия, при други – в агресия, което е като съединителна реакция. Агресията е нормално, очаквано поведение при повечето емоционално експлицитни хора в една такава ситуация. Колкото повече стоим затворени, толкова повече агресията ще избива. Дали ще е в чисто вербална форма, дали ще прерасне във физическа, дали ще е смесена, няма абсолютно никакво значение.

– Това означава ли, че човек, който е спокоен по природа и преди това не е проявявал агресия, може да стане насилник?

– Абсолютно. Той излиза от така наречения стереотип на нормално поведение и влиза в един друг – на затворен човек. Правени са много такива социални експерименти. Пример е и известно телевизионно предаване, което се излъчваше преди няколко години. Това са едни хора, които живееха в един контейнер, насочвани и управлявани от една личност. Знаете какво е в началото на това предаване в първите няколко седмици и знаете какво се случва накрая. Човек показва нечовешкия си облик. Ето в една такава ситуация сме в момента.

Затворени сме и много хора не работят, други – хем почват, хем спират работа, което изключително много изнервя, защото най-големият проблем е, че няма перспектива. Човек не може да разполага със себе си, нито да направи краткосрочни, пък камо ли дългосрочни планове, както се вижда нищо не зависи от нас. Това са фактори, които покачват напрежението и засилват агресивните нагласи, защото каквото и да прави човек първо винаги е виновен, вменява му се постоянно чувството за вина, прокламира се за някаква дисциплинираност и се създават травми. По този начин се достига дотам, че това натрупано напрежение не може да се контролира и избива в агресия. Нищо неподозиращ човек да поставим в такива условия може да стане насилник.

– Как може да се справят хората с тази агресия и това натрупано напрежение?

– Първото нещо е да бъдат освободени хората от тези мерки, защото ако забелязвате, те са селективни – режимът е различен за различните категории хора. Второто е човек да може да сменя активностите – не може да е вързан цял ден на един компютър и един телефон, а трябва да излиза, да контактува, да се вижда с хора. От една година насам много малко хора правят това заради забрани. Друго, което трябва да престанем да правим, е да се страхуваме. Тоест да си рационализираме по някакъв начин страховете, защото ситуацията изобщо не е толкова опасна, колкото се описва. Чрез нагнетяването на страх се убиват много повече хора, отколкото от вируса.

– Ако все пак продължат строгите мерки, помагат ли разходките сред природата например? Може ли да си помогнем в домашни условия?

– В домашни условия не. Ако работите вкъщи, трябва задължително да излизате навън. Но ако пък излизате и се срещате с хора има и друга опасност – могат да ви глобят. Винаги човек някъде е уязвим, но няма по-голяма щета от психическата. Физическата щета минава и заминава, но психическата оставя трайни последици. Виждате, че колкото повече сме затворени, толкова повече регистрирани случаи на болни има. Това е поради факта, че се нарушава динамичният стереотип на човек, това качва изключително много нивата на кортизол. Вече има и проучвания, които показват, че ако те се увеличат двойно, вирусът протича много по-тежко. Постолатът гласи „здрав дух в здраво тяло“, а не обратното.

Големият проблем ще дойде догодина по това време. Тогава ще са налице така наречените COVID депресии, защото човек трябва да е под напрежение поне година и половина – две, за да развие класическия симптом на депресия. Все още напрежението, тревогата и страхът не са ескалирали. При всички положения обаче ще има много форми на домашно насилие от много леки до много тежки. Предполагам, че процентът на случаи на домашно насилие за миналата година е много по-висок, тъй като практиката показва, че не повече от 3 до 5% жертви на домашно насилие търсят някаква помощ.

– Ако се абстрахираме от пандемичната обстановка, какъв е профилът на домашния насилник?

– Той е завършен психопат – много често злоупотребява с алкохол и с психоактивни вещества. Всъщност все повече жени стават насилници. Профилът драстично се променя. Преди се считаше, че тормозът на работното място, насилието, психотерорът се упражняват повече от мъже върху жени. При мен се получи това, че наблюдавам все повече случаи на жени, които тормозят мъже и не само на работното място, но и в дома. Това се дължи на факта, че все повече жени злоупотребяват с алкохол, за да си лекуват нервното напрежение.

– Има ли признаци, по които можем да познаем потенциален насилник?

– Да, той не е насилник от днес за утре, той е насилник по време на целия си живот. Също така децата на насилниците стават насилници, децата на жертвите стават жертви. Малките копират модела на поведение на своите родители. Типичният профил е човек, злоупотребяващ с алкохол и наркотични вещества, упражняващ вербално насилие, упражняващ физическо насилие и след това дълбоко съжаляващ и извиняващ се до следващия такъв импулсивен случай. Най-големият проблем е прикриването на това насилие, тъй като много хора се срамуват да споделят или да подадат оплакване. Защото пък, когато подадат оплакване, тогава започва друг вид тормоз от страна на охранителните органи.

– Как си обяснявате, че все повече деца стават жертва на насилие?

– Защото са най-беззащитни и са най-лесният обект. Те не могат да се жалват, много е лесно тях да ги натупаш и много лесно се изпадат в крайности. Децата не могат да се защитават и да отговарят и фактически това е и изблик на импулсивността. Сами разбирате, че една жена е по-трудно да се справи с един мъж, отколкото с едно дете. Малките започват да мислят, че това е нормално – аз не се държа добре и мама ме бие.

– Имаше много трагични случаи с деца в последните месеци. Какво води до такива крайни действия?

– Две неща – на заболяване, а ако то се отхвърли – психопатия, тоест дефект на характера. Понякога има едно състояние, което е много голям бич за семействата, това е така наречената ревностна параноя. Тя се отключва най-често от злоупотреба с алкохол, което е масов случай. Оттам се започва необоснована и дива ревност или по отношение на партньора, или на това, че той обръща по-голямо внимание на децата, отколкото на другия партньор. Това насочва и стеснява кръга на хората, които са обект на насилие и на отмъщение.

– Как трябва да реагират потърпевшите? Много често те се срамуват и не подават сигнали. Могат ли да си помогнат сами?

– Когато жертвата не реагира, по този начин симулират насилника и той става още по-агресивен. Защото вижда, че от това не произтича нищо и един вид жертвата тълкува поведението си като провокативно, а насилникът приема насилието като терапия и като заслужено наказание. Трябва да се реагира на момента при упражняването на агресия и най-важното е системата да инкриминира тези деяния и полицията да реагира много по-адекватно на такива сигнали. В повечето случаи полицията не знае как да работи с такива хора. Крайните мерки са задействане на прокуратурата, издаването на ограничителни заповеди. Жертвата задължително трябва да бъде изведена от тази среда, защото иначе насилниците могат да стигнат до крайности и да настъпи трагедия.

– Ако близките забележат такива проблеми в семейството, те могат ли да реагират?

– Близките обикновено целят най-бързо да покрият нещата. Такъв беше случаят с жената в Благоевград, която уби двете си деца, както и с мъжа, който преди няколко години уби жена си и след обикаляне с малкото си дете с такси, уби и него. Близките са знаели, че имат някакви проблеми, но не са реагирали по никакъв начин, не са взели никакви мерки и това костваше човешки животи.

– Как бихте посъветвали жена, която е насилвана от мъжа си, но продължава съжителството си с него в името на децата?

– Това е много погрешен подход, защото децата, независимо от възрастта им, имат способността да копират модели на поведение. Детската психика се формира до 18-20-годишна възраст, въпреки че е детска. И особено във възрастта от пубертета до съзряването тя има няколко основни функции. Първата е стратегия на копиране – ако потърпевшият е жена, а насилникът е мъж и детето е момиче, то смята, че така се решават проблемите в едно семейство и се превръща в потенциална жертва на домашно насилие. Ако утре мъжът й постъпи по същия начин с нея, тя ще го приеме като нещо съвсем нормално, защото майка й е показала, че трябва да се търпи. Ако е момче пък, то задължително ще стане насилник, копирайки моделите за поведение на бащата. По такъв начин се създават още в ранна детска възраст потенциални насилници и жертви.

– Какво бихте посъветвали такива родители?

– Да не търпят насилие. Ние като общество трябва да имаме пълна нетърпимост към всякакви форми на насилие – дали ще са на пътя, дали ще са на обществени места или вкъщи. Те трябва да бъдат публично порицани и да не остават с чувство за безнаказаност. С всички законови средства трябва да понесат своята отговорност.

– Според вас как действа МВР при сигнали за домашно насилие и какви законодателни промени трябва да се въведат?

– Сроковете са много дълги, а много често липсва ангажираност. При такива случаи жертвата трябва веднага да се изведе от средата на насилника и да бъде настанена в съответните центрове за защита от домашно насилие. Освен това трябва да се разследват подробно причините за агресия и да се проведат терапевтични мерки, ако това е възможно. Ако става въпрос за завършени психопати, там просто нещата не подлежат на никакво въздействие, защото това са тежки дефекти на характера. Ако става въпрос за злоупотреба с алкохол, наркотични вещества или някакъв вид психическо заболяване, тогава трябва да се работи за лечението му.

Тук има един проблем, през 1997 година с лека ръка махнахме оня член от Закона за здравето, който постановяваше, че алкохолици в тежка форма трябва да се лекуват и съответно такива, които употребяват психоактивни вещества. Оттам нататък терапията на такива хора стана доброволна, защото им се нарушавали човешките права. Фактически за тях защита има, а за жертвите им – не.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post Бюджетът светна „на червено“ с над 650 милиона лева заради харчовете
Next post За какво алармира световъртежът сутрин?