– Доц. Стойчев, формацията „Има такъв народ” на Слави Трифонов бе определена като голямата изненада на вота. Така ли е всъщност?
– Не бих казал, че резултатът на Слави Трифонов е изненада, това се очакваше. По-скоро би било интересно, ако се окаже наистина втора политическа сила в държавата и да надмине БСП. Не знам дали ще се случи, защото обикновено партии като БСП и ДПС повишават резултата си, когато пристигнат резултатите от малките населени места. Очакват се и още резултати от чужбина, където обаче основно са гласували за Слави Трифонов. При всички положения обаче той не може да повтори резултата на НДСВ и на ГЕРБ от 2009 година, когато нагласата беше да се промени наистина системата.
Слави е много далеч от 120 мандата, които получи НДСВ през 2001 година, и 117 на ГЕРБ през 2009-а. С тази скромна подкрепа претенциите на Слави Трифонов са пресилени. Вярно е, че ще бъде важен фактор в следващия парламент, особено при сформирането на някакво работещо мнозинство, но не бих казал, че с него ще дойде някаква промяна. ГЕРБ няма да бъде фундаменталният и първостепен фактор, както досега. Ще се наложи следващите управленски решения да се договарят между политически лидери в парламента. При всички положения това означава засилване ролята на парламента в българската демокрация спрямо Министерския съвет.
Аз лично очаквам да видя, каквото и да бъде следващото правителство, от него да не излизат политически лидери, а то да бъде по-скоро експертно, технократско, в което да бъдат изпратени специалисти в своите области. А премиерът най-вероятно ще е компромисна фигура или широко приемлив, а не партиен лидер. Дори и да се стигне до реализация на мандата на ГЕРБ, предполагам, че това ще е правителство на малцинството, което първоначално да бъде подкрепено от няколко парламентарни групи, а след това ще се търси парламентарна подкрепа за всеки законопроект. Ако не се достигне до този вариант и следващият мандат се реализира от БСП или „Има такъв народ”, предполагам, че формулата там ще бъде широка коалиция под фронт анти-ГЕРБ. В такава ситуация не вярвам партиен лидер да се нагърби да става министър-председател или с малка вероятност Христо Иванов, но това са, както се казва, въображаеми ситуации.
– Може ли изобщо да се сформира устойчив кабинет, или по-скоро ще се върви към хипотезата нови избори?
– Не смятам, че на този етап ще се случат нови избори, а и реално никой не ги иска. Независимо какво говорят политиците. А и за нови избори обикновено са готови партии, които се предполага, че имат ресурс за провеждането на кампания – това са ГЕРБ, ДПС в голяма степен. Всички останали, каквото и да казват, всъщност не искат да има такива и не биха получили по-различен вот.
Няма основание да се търси ново гласуване, при условие че парламентът е достатъчно пъстър и представителен. Вече доколко ще изкара едно такова мнозинство, бих направил сравнение със страни, които имат сходна избирателна система. Там средната продължителност на парламентите е две години и половина. Мога да дам пример с Холандия, Белгия и др. И там политиката си върви нормално, няма проблеми и не виждам нищо фатално, ако този парламент не изкара мандата си. Това не означава съвсем, че тази криза ще се случи веднага или още тази година. Все пак партиите трябва да се подготвят и за предстоящите президентски избори, които не са никак маловажни.
Виждате, че президентската институция през последните четири години успя да сътвори ситуацията, в която се намираме в момента. Всъщност не институцията, а самото лице, което я оглавява. До голяма степен ситуацията се дължи на неговото противоборство с Корнелия Нинова за предводителството на този общ анти-ГЕРБ фронт. Това ще бъде и разковничето – дали изобщо ще се сформира такъв фронт, защото е много възможно Корнелия Нинова като шеф на парламентарната група в Народното събрание да не иска да се сформира такъв.
В момента личната й лидерска драма в партията й е голяма и покрай нея ще се реши и форматът на бъдещото управление, защото в голяма степен то ще е заложник на нейните персонални стратегии за оцеляване на председателския пост. Вече стана ясно, но и бях далеч от мисълта, че тя се разкайва и ще подаде оставка от поста, напротив. Тя калкулира вариантите, в които да оцелее на тази позиция възможно най-дълго.
– БСП ли е всъщност най-губещата на този вот?
– Разбира се. От опозиционна партия с претенции едва ли не да сформира следващо управление, в момента дори може да останат на трето място. Това е голям крах. Такива падения социалистическата партия е имала, когато излиза от власт. А тя бе в опозиция години наред. Това е страхотен удар по Корнелия Нинова.
Видяхте, че тя дори не се показа, а остави на Георги Свиленски да поема отговорност за този провал. Само че отговорност трябва да носи тя и водената от нея политика. Повечето от структурите на БСП не са работили активно в тази кампания, защото са демотивирани заради нейната политика. Резултатите от тази политика БСП бере сега. Само че тук дори няма никакъв повод за злорадство, защото вместо по някакъв начин да укрепи нормалността, идват антисистемни партии, с, меко казано, налудничави идеи за фундаментални системни промени. Те получават гласове именно в резултат от невъзможността БСП да бъде адекватна опозиция на властта.
– Какво очаквате тогава, експертен кабинет ли е наистина най-вероятният сценарий?
Първият вариант е експертен кабинет, предложен от ГЕРБ, защото все пак те ще получат първи мандат за съставяне на правителство. Тук възможната хипотеза е да се договори подкрепа в рамките на парламента от системните партии, а дилемата пред Корнелия Нинова между другото ще бъде много голяма. Тя ще трябва да реши дали да подкрепи правителство, предложено от ГЕРБ, или да влезе в коалиционни отношения с антисистемни партии.
– Всъщност Борисов като че ли подаде ръка с изявлението си в нощта след вота. Смятате ли така?
– Той винаги е подавал ръка, въпросът е доколко другите са склонни да я приемат, но засега няма такива индикации.
– Обратно на очакванията, вотът по време на пандемия се оказа възможен. Как си го обяснявате?
– Разбира се, че е възможен. Никога не съм вярвал на прогнозите за ниска избирателна активност. Никой не се уплаши, възрастните хора си гласуваха. Тезата за ниската избирателна активност беше използвана чисто пропагандно, за да мотивира допълнително антивот. Разгонваха се страхове, че ниската избирателна активност ще разсее гласове в полза на ГЕРБ и др. Но видяхте, че хората дадоха вота си нормално. Не бива по този начин да се манипулира общественото мнение.
– Какво според вас обаче показа машинното гласуване?
– То има бъдеще, ако бъде оставено самостоятелно. Двойният режим на гласуване е проблематичен, защото усложнява работата на комисиите, създава предпоставки за грешки. Така че ако се избере тази технология, трябва да се върви само към нея. То ще облекчи процеса, но паралелното гласуване е доста проблематично. Разбира се, тук юристите обикновено са против изцяло машинен вот, защото ако изборите се оспорват и трябва да се броят бюлетини, машините премахват тази възможност. Без друго машинното гласуване е стара технология вече и се прилага на много малко места. Масово държавите са се върнали към хартиения вот, колкото и парадоксално да звучи това.
При положение, че имаме технология, която работи относително добре, не виждам защо трябва да се сменя. Обвиненията, че заради хартиеното гласуване се вършат изборни манипулации, са безпочвени. Те не почиват на никакви доказателства. Явно е, че очакват трудно преговори. Не забравяйте обаче, че каквито и сметки да се правят, тези преговори ще се водят от хора. А те имат своите биографи и история на отношенията си помежду си. Те ще седнат един срещу друг. Още повече, че тук става дума за стари и познати на нас лица.
Новото лице е единствено Слави Трифонов. Така че ние ги познаваме добре, знаем какво са правили през годините. Ще видите как изведнъж идеологическите коалиции няма да бъдат определящи при преговорите за сформиране на правителство.