Новините

Доц. Наталия Киселова: 2 април е най-вероятната дата за вота, ще се гласува на хартия

– Доц. Киселова, върнахме се в изходна позиция, след като стана ясно, че няма подкрепа за кабинет на БСП. Предизвестен ли беше провалът на третия мандат?

– Още в нощта на 2 срещу 3 октомври миналата година беше ясно, че ще е трудно да се събере мнозинство поради паритетния резултат на двата блока около парламентарните групи на ГЕРБ и на „Продължаваме промяната“ (ПП) и отказа на „Възраждане“ да отстъпи от позицията си за незабавни избори. И признанието на БСП, че няма достатъчна подкрепа за правителство, е последица от този паритет. От дистанцията на времето изглежда (също), че не е било възможно БСП да се присъедини към някой от двата блока. Поради това може да се каже, че провалът на третия мандат е резултат от изборите и разпределението на мандатите.

– Каква процедура следва оттук насетне – кога президентът може да разпусне парламента и да назначи нов служебен кабинет?

– Формално БСП ще върне мандата неизпълнен във вторник и оттогава насетне за президента възникват две задължения – да назначи служебно правителство и с разпускането на 48-ото народно събрание да насрочи предсрочни избори. Датата на разпускането на парламента определя и датата на изборите. Тъй като конституцията не е определила срок, в който президентът да разпусне Народното събрание, за да се отговори на конкретните политически и обществени условия, моето предположение за дата на избори е 2 април, т.е. вероятно разпускане на 30 или 31 януари. Има гласове за отлагане на разпускането и оттук за изборите, за да може Народното събрание да приеме необходими законопроекти по Плана за възстановяване и устойчивост. Няма обаче гаранции, че Народното събрание, или по-точно – ситуативните мнозинства, ще подходят в този смисъл. А и конституцията стоварва преценката и отговорността след връщането на неуспешния трети мандат върху президента.

– Чисто теоретично може ли съставът на новото служебно правителство да се припокрива със сегашното?

– Да, структурата на правителството ще е същата. Съставът може да бъде сходен с действащото, но е необходим нов указ на държавния глава, макар и със същите имена на министрите. Не изключвам, ако някой от тях не желае да продължи да е част от служебното правителство, да има персонални промени. Защото обичайно едно правителство, назначено от президент, е с хоризонт от около 100 дни, а в момента вече сме към 180 дни с действащото служебно правителство.

– Казахте, че най-вероятната дата за предсрочния вот е 2 април, защо смятате така?

– Аргументите ми са следните. На 25 срещу 26 март преминаваме към лятното часово време и ще имаме по-малко сън и повече ангажименти в изборната администрация след връщането на гласуването с хартиена бюлетина. Следващите недели – 9 април и 16 април, не са подходящи, защото са съответно Великден за католиците и за православните християни. Към тези аргументи, разбира се, могат да бъдат добавени и други – хартия за машинно гласуване, готовност на МВнР и др.

– Каква според вас е обаче вероятността да не се състави кабинет и след нови избори? Допускате ли подобен сценарий?

– Избори се произвеждат, за да се формира функциониращо Народно събрание, което да излъчи и правителство. В тази посока на мисли вероятността ми се иска да е минимална. Но зад тази ситуация с четири безпомощни парламента (45-о, 46-о, 47-о и 48-о събрание поред) има по-дълбоки причини – състоянието на политическите партии след десетилетие с доминация на ГЕРБ, спадащата към ниска избирателна активност през 2021 и 2022 г., ниската представителност на партиите в парламента (най-голямата парламентарна група представлява само 600 000 избиратели).

При много ниска избирателна активност са възможни изненади в представителството в 49-я парламент, но и е възможен и паритет отново. Рано е да се каже, но няма да е драма, дали ще се явяваме на парламентарни избори три пъти през 2023 г. – април, юли и края на октомври, началото на ноември.

– При условие че ще имаме смесен вот и възможност за гласуване с хартиена бюлетина, очаквате ли по-висока избирателна активност или това няма да повлияе?

– Да, след промени в Изборния кодекс бяха предвидени два способа за гласуване в изборното помещение – чрез хартиена бюлетина и чрез машина, която генерира друг вид хартиена бюлетина. Но личното ми мнение е, че през април ще гласуваме само чрез хартиени бюлетини, защото вече бе обявено, че печатницата на БНБ няма капацитет в момента да нареже хартията, за да отговаря на формата на използваните у нас машини. Много е вероятно избирателната активност да спадне още в сравнение с тази от 2 октомври. Причините са поне три. Първата е умората на избирателите. Втората е изтощаването, изхабяването и финансовото изнемощяване на политическите партии. Тактика, която приложиха първи от „Има такъв народ“, но като гледам ГЕРБ ще я продължат. И третата е промяната в начина на гласуване. Недоверието в машините, недоверието в членовете на секционните комисии, които броят и попълват грешно протоколи, преправени протоколи, значителен брой недействителни гласове.

– Някои политолози изтъкнаха, че след едни избори през пролетта партиите ще са по-склонни на компромиси за сформиране на кабинет, как смятате?

– Ако позволите, и през юли 2021 г. се казваше, че партиите след следващите избори ще са по-склонни на компромиси в името на националния интерес. Това заклинание го чуваме преди избори или след провал на третия неуспешен мандат. Всъщност става дума за друг прочит според мен. Усилията на малките партии са да държат ГЕРБ извън изпълнителната власт, а ако може и като обвиняеми. Тези усилия разпознаваме като „карантина“, „разграждане“, „изчегъртване“ на „модела“ ГЕРБ. Обратно, ГЕРБ се опитват да излязат от изолацията, в която бяха поставени, да нямат техни лидери проблеми с правосъдието, и дали самостоятелно или в коалиция да се завърнат като партия чрез втория ешелон в реалната власт (това пролича от проекта на състав на правителство с първия проучвателен мандат за ключовите ведомства). Тези две усилия понастоящем са равни по сила, но противоположни като посока. Дотогава, докато са паритетни тези два блока (анти-ГЕРБ и про-ГЕРБ), можем да очакваме и невъзможност за излъчване на работещ парламент и на парламентарно подкрепено правителство.

– Как тълкувате думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, че „сега не могат да подкрепят правителство на БСП, но партията се е променила много и не би трябвало да е спирачка за някакъв вид техническо, експертно, програмно правителство в един момент“?

– Излизането от изолация на ГЕРБ (и избягване на разговори дори за проблеми с правосъдието) надделява над идеологически догми, ако приемаме, че ГЕРБ има стабилна идеологическа основа, в каквато аз лично се съмнявам. Нека да не слагаме знак за равенство в противопоставянето между БСП и СДС от 90-те години на 20-и век и БСП и ГЕРБ от 20-те години на 21-ви в. Разликите са съществени. БСП не е една и съща партия (като влияние и като дълга скамейка с експерти). За ГЕРБ може да се каже също, че не е партията от 2007 г. за европейско развитие на България. От 2020 г. насам БСП загуби „монопола“ на единствена опозиция на ГЕРБ. Не е моя работа, но БСП институционално не излезе на площада през горещото лято на 2020 г., за да защити конституцията. Сега Борисов казва, че в бъдеще би подкрепил „някакво“ правителство, но според мен той си дава сметка за електоралния спад на БСП и няма пречка да го заяви, за да изглежда помъдрял и съзрял като държавник. След изборите политикът Борисов, ако има друга конфигурация, може да каже и друго. Имаме опит от изминалото десетилетие.

– Вече стана ясно, че има съгласие за предизборен блок между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ и за парламентарния вот, не само за местния. До какво ще доведе това?

– Общото и разделното явяване на парламентарни избори имат своите плюсове и минуси. Личното ми мнение е, че ще видим по-скоро общи кандидати за кметове, но не и общи листи за съветници. Защото самата подредба на листите генерира напрежение и може да взриви предизборната кампания при недоволни кандидати (от изпадане от листите или от поставеното място в тях). Така вместо импулс може да има спад.

– По-различен ли ще е резултатът при вот 2 в 1 наесен – заедно с местните избори?

– Едновременното произвеждане на избори (2 в 1) по принцип е сериозно изпитание не само за избирателите, но и за изборната администрация. А като добавим, че местните избори са най-сложните, защото се гласува с две, три или четири бюлетини, особено за градовете с районно деление (листа за общински съветници с преференция, избор на кмет на голямата община, избор на районен кмет в София, Пловдив и Варна), селата в пределите на Столична община, както и за населените места, в които избират кмет на кметство наред с избор на съветници при възможност за преференции и кмет на общината.

Едновременното произвеждане на два избора влече двойно повече време за гласуване, двойно повече усилия от страна на изборната администрация за преброяване и отчитане на изборните резултати. Но това е от полза за партии, които се явяват самостоятелно и ще имат един и същи номер в двата избора, респективно в три, четири, пет или шест бюлетини, с възможности за използване на преференции в две бюлетини. Тези особености могат да променят резултата негативно при отчитане и на други фактори – добре организирани местни общности на корпоративна основа, множество недействителни бюлетини, умора в членовете на СИК при 13-часов изборен ден, неотчетени преференции, грешки в протоколите. Не знаем как ще се развие пълзящата инфлация или войната на територията на Украйна също така.

– Новите играчи може ли да разместят картината или по-скоро няма да окажат влияние върху ситуацията, имам предвид НДСВ и др.?

– С изключение на първите парламентарни избори (за 36-я парламент през 1991 г.), когато парламентарно представените партии са три (СДС, БСП и ДПС), при всеки следващ избор оттогава има партии за един-два мандата (БББ, Евролевица, НДСВ, РЗС, ББЦ, АБВ, Лидер, НФСБ, ИТН), същата съдба много вероятно ще има и „Български възход“. Ако следваме тази практика от 1994 г. насам, може да се очаква нов проект. Не мога да кажа коя ще е, предвид „събуждането“ на НДСВ в центъра. Това може да е образувание, което ситуативно ще обере гласовете на колебаещи се избиратели вляво. Може да е патриотична коалиция, предвид събиране на подписи за национален референдум (алтернативен на искането на „Възраждане“). Изненади предстоят. Искрено се надявам 2023 г. да не е още една загубена година в живота на българското общество.

„Телеграф“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *