– Доц. Радева, има ли равнопоставеност на половете у нас или за дамите се сещат предимно на 14 февруари и 8 март?
– О, ние сме все още тежко патриархално общество, в което момчетата все още се възпитават като привилегирован пол. Това е дълбока грешка, защото тази привилегия, с която се раждат и отглеждат момчетата вкъщи, се сблъсква с една реалност на тежко еманципирани жени, очакващи те самите да бъдат обгрижвани.
– Докъде стигнахме с еманципацията?
– Всъщност у нас еманципацията изпреварва тази при западноевропейките. Във Франция абортът е забранен до 1968 г., докато в България легалният аборт се разрешава веднага след комунистическата революция през 1944 г.
Показателна на днешните нагласи в обществото е нова американска риалити поредица. Нарича се „Обичам мамино синче” и представя момчета буквално „женени за майките си”, неспособни да създадат стабилни отношения с връстнички.
– Останаха ли „дамски“ професии?
– Границите все повече се заличават благодарение на културата на унисекса. Най-добрите фризьори и гримьори вече са мъже, да не говорим за готвачите, където това е традиция.
– Статистиката сочи 14% по-ниски заплати за жените у нас, но в същото време 42% от мениджърите са жени. Това добър темп на движение към равенство ли е?
– Тук е важен т.нар. стъклен таван, с който впрочем съвременната жена в световен мащаб много добре се справя. Стъклен таван означава, че жените не достигат до определени властови позиции, спънати са в йерархията. До известно ниво мъжките и женските заплати се изравняват, но на жените не се дава шанс да растат по начин, подобен на мъжете.
Та този т.нар. стъклен таван все още у нас е твърде осезаем. Но и тук настъпват промени – ето премиерът Бойко Борисов е сред политиците, които системно дават шанс на жени да израстват на високи позиции – кмета на столицата Йорданка Фандъкова, председателя на парламента Цвета Караянчева, да не говорим за седемте жени министри, две от които – Екатерина Захариева и Марияна Николова, са и вицепремиери.
– Защо жените се справят по-добре от мъжете с управленски и други важни задачи в световен мащаб?
– Защото задачите, пред които е изправено обществото на съвременния етап, са много по-свързани с изграждане на човешки отношения, отколкото с физическа сила, където мъжете са в стихията си. Т.е. физическата сила, с която мъжкият пол се слави, става все по-непотребна. Както и мъжкият тестостерон става все по-излишен в съвременната епоха, където са все по-важни характерните за жените деликатност, умереност, баланс, дипломация.
– Излиза, че българската политика вече не е традиционно мъжко занимание?
– Видимо е, че освен на високи позиции в бизнеса, жените масово настъпват и в българската политика. Голямата промяна дойде при царя, който вкара 30 процента жени депутати на НДСВ през 2001 г. Но Бойко Борисов бие Сакскобургготски, тъй като се е обградил с още повече жени. Премиерът правилно е преценил какво силно оръжие са жените, които са и по-рационалният пол. Много важен знак е фактът, че ГЕРБ издигна Цецка Цачева за кандидат президент през 2016 г.
– Дошло ли е обаче времето да имаме жена премиер или президент?
– Според мен не. Все още са прекалено много патриархалните нагласи и на такава водеща позиция скоро няма да видим жена.
– Доколко присъствието на повече дами в изборните листи ще помогне за успеха на партиите?
– Коалицията Воля-НФСБ се гордее с 67 процента жени, при ГЕРБ дамите водачи на листи са 35 процента. Не мисля обаче, че успехът на партиите на изборите ще зависи от присъствието на повече жени в листите. Най-важни ще бъдат персоналното доверие в лидера и традицията да се гласува по определен начин.
– Успешен вариант за партията ли е лидер жена със здрава ръка, какъвто е случаят при БСП с Корнелия Нинова начело?
– Тук се преплитат много фактори. Трябва да признаем, че Нинова направи опит за промяна, от каквато БСП се нуждаеше отдавна. Срещу нея обаче има огромна съпротива. Тежи <210> и товарът на неуспешните управления на БСП. Плюс най-голямата грешка преди 20 години, когато БСП започна да губи младите избиратели и на този терен се настаниха удобно разни патриотични формации.
– В какъв период е възможно да се постигне паритет мъже-жени?
– Очаква се в световен мащаб през 2050 г. на ръководни позиции да има повече жени, отколкото мъже. В момента наблюдаваме развитие на процеса – все повече големи компании се ръководят от жени. Председателят на ЕК е жена – Урсула фон дер Лайен. Американският вицепрезидент Камала Харис е сочена като евентуален следващ кандидат-президент.
А най-забавното е, че на този терен мюсюлманските страни винаги са биели християнските – в доста арабски страни първо жена стана премиер – Беназир Бхуто в Пакистан е красноречив пример. А една от страните, която първа, преди Англия, въвежда общо избирателно право за жените, е Турция. Това е така, защото в мюсюлманската религия има огромно уважение към жената като майка.
– Девалвира ли празникът 8 март?
– Празникът по предложение на германската социалистка Клара Цеткин е свързан с постигането на равенство между половете. И когато жената влиза в доминантна позиция и дори е признавана за по-силния пол, естествено, че празникът няма същото значение като преди век. А дали наистина ние, жените, сме по-силният пол, зависи от това дали водим война, или изграждаме успешни компании. В един мирен свят жената е по-силният пол, защото е важно какви отношения изграждаш с другите, не да ги набиеш.
в. „Марица“
