
Доц. д-р Христо Хинков: Страхът от COVID-19 кара хората да не ходят на лекар
Д-р Хинков, какво показват данните от изследването на Националния център за опазване на общественото здраве и анализи – „Психичноздравни аспекти на епидемията от COVID-19 в България“?
Ние сме направили изследване на анализ на данните за продажбите на психотропни медикаменти – това са бензодиазепими, антидепресанти, титопрепарати, които са с ефект върху тревожността и депресията. Освен това сме направили анализ на данните за домашно насилие и суицидни действия, прояви на агресия и домашно насилие. Събрали сме данни от асоциация „Анимус“ и др., ще видите в статията след това има анализ на посещенията при психиатър и невролог в извънболничната помощ, както и остри интоксикации с такива психотропни вещества.
Какво показват данните за посещенията при психиатрите, повишили ли са се и с колко?
Значи всичко е увеличено, има ръст. Интересното е, че при посещенията имаме обратна тенденция. Брой на прегледите, отчетени към НЗОК, посещенията при психиатър са намалели за 2020. Доста са намалени, редуцирани са с 12% по данни от НЗОК за изследвания период 2019-2020, януари-март. Просто трябва ни цялата година 2020 – ще го съберем и ще го видим и сравним пак с цялата 2019 година. Ще се види основното заключение, че има намалено посещение специално при нас психиатри и невролози. Аз мога да обобщя, че това се касае за цялата здравна мрежа, което е проблем.
На какво отдавате тази тенденция? На „голямото затваряне“ ли?
Има няколко причини. Първата е, че всички болници стават рискови, тъй като в тях имат COVID отделения и хората се страхуват да не се заразят. Второто е самата психоза, която се създаде сред населението, защото ние сме направили анализ и на медийните публикации и тяхното влияние, на информационната среда върху хората. Това се казва вече от доста места, не го казваме само ние, но ние го казахме още март-април месец миналата година. Очаквахме този ефект, като ефектът вече се вижда и при прехвърляне, така да се каже, на билото на тревожността, защото хората почват да не вярват, което е най-страшното. Ние сме го написали, че има такава опасност и сега го виждаме. Тази липса на доверие в институциите води и до това дали хората трябва да се ваксинират. Антиваксърските настроения уж замряха, но сега аз очаквам, че отново ще се възбудят, защото се загуби вярата в рационалния разум, в науката. От много места се каза, че няма научно говорене по тази тема, има такова, оцветено от някакъв интерес, говорено, било то държавнически, било то комерсиален, просто има съмнение, че това не е обективно научно говорене за епидемията. Оттам идват всички страхове на хората. Значи при намаленото потребление на медицински услуги въобще имаме опасност от задълбочаване на хронични заболявания, което обяснява и повишената ни смъртност като цяло. Ние имаме повишена смъртност поради COVID, разбира се, но имаме обща смъртност извън COVID в сравнение с миналата година. Това също е голям проблем.
Какви психични разстройства, депресии отключи пандемията?
На първо място това е тревожност, страх и хипохондрия. Има един немски психиатър Курт Шнайдер, който е казал, че има три страха в човечеството – страх от болести и заразяване, страх от обедняване, страх от греховност и загуба на чест. Ние виждаме сега ефектите на тази епидемия. Страхът от болести и заразяване е изключително усилен и просто променя много ежедневието на хората. Това в някои случаи се наблюдава в депресии, в хипохондрични депресии и други тревожни състояния. Психиатрите в момента чисто емпирично докладват такова увеличение на хората, които работят в извънболничната помощ, психиатрията.
Колко са се увеличили тези случаи?
Трябва да направим тази оценка. Не мога да ви кажа колко, защото трябва да го изчислим, да направим това изследване за миналата година. Посещенията при психиатър и невролог са намалели поради тази причина, но диагностиката все повече се ориентира към посттравматично стресово разстройство, тревожност, хипохондрични депресии. Общо взето е това, но това са непотвърдени данни. Аз имам такива емпирични данни от практиката.
Тоест по-малко се ходи на психиатър, но диагнозите са повече.
Точно така. Вие ще видите в статията анализа на данните за домашното насилие и суицидни действия, които показват, че се увеличават. Например фондация „Анимус“ съобщават, че сигналите към телефонната линия са се увеличили с 12% – подадени са сигнали за агресия, домашно насилие и т.н. Сега ще съберем данните за цялата година за суицидни действия и ще ги публикуваме в новото изследване, но те със сигурност се увеличават.
Имате ли данни, че пандемията е подтикнала повече хората към пороци като алкохол и наркотици?
Например имаме данни за остри интоксикации с психотропни вещества, с вещества, които действат на психиката за първото тримесечие и това са най-често психоактивни вещества с например алкохол да кажем – имаме около 11,3% ръст в началото на епидемията в сравнение със същия период за 2019 година. Сравнявали сме два периода – от януари до март 2019, с януари – март 2020 година и имаме увеличение от 11% и 3 десети. Аз предполагам, че нещата, които сега ще излязат, ще бъдат много по-страшни.
Как се отрази пандемията на отношенията между хората – повече разводи и раздори, или по-скоро хората започнаха да оценяват близкия?
Не мога да кажа, след като нямам данни. Моите лични емпирични наблюдения са, че хората се промениха. Много хора се промениха – и мои близки и познати…
Как се промениха хората?
Загубиха си здравия разум. Загубиха си усещането за това, че светът е стабилен и за това, че науката ще даде отговори и на това предизвикателство, което се изразява в единение, в затваряне в себе си и всичките ефекти, за които говорихме досега – домашно насилие, злоупотреба с медикаменти и вещества. Има и едно неглижиране на нещата, което също е част от защитата на хората, от защитните механизми. Значи, ако има една постоянно действаща заплаха, която се мултиплицира непрекъснато през медиите, хората започват и да се държат в някои групи хидонистично. Тоест така както е описал Бокачо в „Декамерон“, започват да се веселят, да се радват на живота като за последно.
Един вид отричане на проблема.
Да. Един вид отричане или пък отчаяна веселба, защото има и такъв момент, но това са мои теоретични наблюдения… Трябват научни данни, разбирате ли, аз мога да коментирам теоретично, че това може да се случи. Виждаме, че наистина има такива неща. Ето там на скрито са се събрали много хора, пеят, танцуват, играят хоро, никакви маски не носят и прочие, ние го виждаме по телевизията. Това е тази отчаяна веселост или пък тотално неглижиране на опасност, загуба на доверие – и едното, и другото го има.
Как се отрази пандемията на детската психика?
Имам внуци, не съм ги питал, но като че ли при мен децата добре се чувстват, липсва им училището. Липсва им, защото трябва да стоят в къщи, чувал съм го и от други. Различно е, трябва да се изследва. Не може да се каже, че всички са под общ знаменател.
Имаше изследване, че децата в Германия изпитват стрес и показват психически отклонения?
Абсолютно сигурно е, че това ще бъде и при нас. Ние не се отличаваме от другите народи. Може би има поради това, че у нас мерките не са чак толкова строги, защото знам например във Франция, където живее синът ми, там от 6 часа е вечерен час. Това е просто немислимо, не е било такова нещо от Втората световна война и това е несъразмерно с медицинската заплаха. За мен специално няма медицинска логика в това, което се случва в целия свят, защото става въпрос за 2 милиона жертви. Да, сериозно е, не се опитвам да неглижирам проблема, но това не е особено опасна инфекция. Има определения на СЗО какво е опасна инфекция – като ебола например. Това е инфекция с ниска смъртност, макар да е по-висока от обикновения грип. Има някакво преекспониране в целия свят, не у нас. Даже у нас синът ми казва – живеете по-добре като че ли, защото мерките не са толкова стриктни. Въобще няма едно единно становище кой модел – шведският ли, английският ли, италианският ли, френският са били успешни в тази епидемия. Тя продължава, нови ва
рианти… Нещо, което аз лично не мога да си обясня.